/Поглед.инфо/ Остра борба се разви около кадрови промени в ръководството на ЕС и НАТО, които предстоят в следващите шест месеца. Страните от Източна Европа смятат, че правата им са нарушени, въпреки че са „в челните редици на конфликта с Русия“. За политическите разправии на колективния Запад – в материала.

Остър въпрос

Както отбелязват европейските медии, особено спорен е постът генерален секретар на Северноатлантическия алианс, който норвежецът Йенс Столтенберг трябва да напусне на 1 октомври след десет години на тази позиция. Най-вероятният му наследник е холандският премиер Марк Рюте. Убеден атлантик, той се смята, че може да сдържи Доналд Тръмп, ако се върне в Белия дом. За тази кандидатура са около 20 страни от НАТО, включително САЩ, Франция, Германия и Великобритания.

Но Източна Европа е против. Така Румъния предлага свой президент Клаус Йоханис. Наблюдатели казват, че местните елити са били недоволни, че Рюте не е протегнал ръка към тях за подкрепа. Освен това мнозина не искат да видят човек, ръководещ НАТО, който никога не е довел разходите за отбрана на Холандия до изискваните два процента от БВП (едва 1,95 се очакват през 2024 г.). Те също така посочват, че в контекста на конфронтацията с Русия източният фланг е особено важен и това трябва да се вземе предвид при решаването на кадрови въпроси.

"Четвъртият генерален секретар е от Холандия. Възниква въпросът: има ли първокласни и второкласни държави в НАТО? Равни или неравни сме?", възмущава се естонският премиер Кая Калас. И тя ще трябва да бъде изслушана, защото за назначаване на този пост е необходим консенсус.

ЕС има своите скандали. През юни предстоят избори за Европейски парламент, след което ръководството в Брюксел ще бъде обновено. Бившият президент на Естония Тоомас Хендрик Илвес побърза да напомни в тази връзка, че от 2004 г. насам висшите позиции в ЕС едва в 7% от случаите са били заемани от представители на Централна и Източна Европа.

Страх от Русия

Като цяло само Полша е имала късмет: сегашният премиер Доналд Туск оглавява Европейския съвет от 2014 до 2019 г., а бившият премиер Йежи Бузек беше председател на Европейския парламент от 2009 до 2012 г. Сега можем да споменем само Валдис Домбровскис от Латвия (вицепрезидент на Европейската комисия) и румънеца Мирча Йоана (заместник генерален секретар на НАТО). Според слуховете Кая Калас се надява да стане наследник на сегашния шеф на европейската дипломация Жозеп Борел, но западни публикации съобщават, че Франция и Германия не са готови да я подкрепят.

Европейците не искат да поверят външната си политика на човек с подобни антируски възгледи, твърди “Политико”. "Франция и Германия няма да се съгласят с това поради същите причини, поради които беше изпратена в НАТО. Наистина ли ще назначим някой на такъв пост, който обича да яде руснаци за закуска?", отбелязва един от събеседниците на изданието.

След като научи за това, Калас публикува снимка на чаша с определена напитка и чиния мюсли с боровинки в социалната мрежа “Екс”. „Моята закуска, скъпи читатели на “Политико“, обясни тя. Чашата може да съдържа „сълзи на руски империалисти“, отговориха редакторите. Между другото, руското МВнР постави Калас в списъка за издирване за унищожаване на съветски паметници и подбуждане на омраза.

Мечтите са безплатни

Експертите, смятат, че въпросът не е само в нежеланието на западните лидери да изострят още повече отношенията с Русия. "От една страна, разбира се, позициите в международните организации трябва да бъдат разпределени така, че да не обиждат никого. От друга страна човек трябва да има определени умения и да е авторитетен. Засега има малко такива в Изтока Европа“, казва Николай Топорнин, доцент от катедрата по европейско право в МГИМО.

Може да не ви харесва фактът, че "старата Европа" е основно управляваща, но само амбициите не са достатъчни. "Всъщност те току-що влязоха в ЕС и НАТО. Първо трябва да работиш здраво в техните институции, да се докажеш. В настоящата трудна ситуация професионализмът и политическата тежест се ценят преди всичко. Но Домбровскис все още не е показал нищо забележително, другите балтийски страни нямат такива, способни да се конкурират на високо ниво“, подчертава Топорнин.

Сергей Ермаков, ръководител на сектора по проблемите на регионалната сигурност в Центъра за отбранителни изследвания, не вижда причина източноевропейците да бъдат недоволни. "НАТО създаде парникови условия за тях. Сега Алиансът не е толкова монолитен, колкото беше преди 20 години. Ако преди се смяташе, че те могат да преговарят по-добре с Русия, сега на Словакия и Унгария нямат доверие поради тяхната прекомерна мекота към Москва, а балтийските страни, напротив, се обвиняват, че са твърде резки и провокативни“, посочва той.

НАТО търси компромисна фигура за поста генерален секретар. В крайна сметка основната му задача е да постигне консенсус. Що се отнася до ключови позиции на ниво военни щабове, те са били и ще продължат да бъдат заемани от американци. Всъщност Източна Европа не се бори за лидерство в Алианса, а за близост до основния си благодетел.

Превод: В. Сергеев