/Поглед.инфо/ Старите хора не могат да плащат парно от пенсиите си, МВР няма пари за ремонт на полицейски коли, ръст на престъпността е съпроводен с масови съкращения. Всичко това е описание на ежедневието на гражданите не на някоя страна от третия свят, а на лидера на европейската икономика Германия. Как точно Германия затъва в икономическа криза?
Германия бързо обеднява, както заяви германският финансов министър Кристиан Линднер. „Вече не сме конкурентни. Обедняваме, защото нямаме икономически растеж“, призна министърът. През 2023 г. германският БВП спадна с 0,3% – и продължава да намалява.
Инфлацията в Германия за 2023 г. спря на 5,9% (но е по-ниска от тази през 2022 г., когато достигна 6,9%). Резултатите от следващия инфлационен скок се отразиха по-специално върху покачването на цените на храните (+12,4%). Цените на енергията през 2023 г. са се увеличили средно с 5,3% (след увеличение от 29,7% през 2022 г.). Цената на природния газ е с 14,7%, а на електроенергията – с 12,7% повече от 2022 г.
И процесът продължава - например през януари 2924 г. изданието “Билд” съобщи, че цените на парното в Германия растат с такива скокове, че хората се отчайват. Често единственото, което им остава, е да се покрият до ушите и да търсят плащания от държавата.
56-годишната жителка на Хамбург Кристина Мюлер сподели подробности от настоящия си тъжен живот. „Тя трепери, седнала на дивана - въпреки факта, че носи четири ката дрехи“, описват живота на жената немските журналисти. “През зимата термометърът в апартамента ѝ никога не се качва над 17 градуса. Жената спестява от сметки за отопление, за да предотврати сметките ѝ да станат още по-високи - защото, когато получи последната си сметка по пощата, се почувства леко замаяна: 2849,78 евро допълнителни плащания и увеличение на месечните такси до 452 евро. В същото време тя дори намали потреблението си с 20%, а преди плащаше „едва“ 80 евро на месец. Това е 465% увеличение с един замах.“
Мюлер казва: „Това е грабеж под прикритието на енергийна криза.“ Мюлер има увреждане, но малката ѝ пенсия не може да покрие всички текущи разходи.
Кристина Мюлер обаче не е сама в проблемите си - те по един или друг начин засегнаха жителите на целия квартал Мюмелмансберг в Хамбург. Така 88-годишният Герхард Бусторф се оплаква: „Това, което жена ми и аз спестихме за старост и нужди, сега харчим за отопление.“ Той е принуден да плаща по 320 евро на месец за отопление в къщата.
Често обаче тези, натоварени със защитата на интересите на потребителите, не искат да знаят за проблемите им. Ян Борнеман от Центъра за съвети на потребителите в Хамбург като цяло поставя под въпрос сегашните изключително високи разходи за отопление. „Цените на енергията достигнаха своя връх през 2022 г., но оттогава са паднали значително“, отрича Борнеман очевидното.
Всъщност Германия, според икономистите, отново ще претърпи експлозивен ръст на цените на централното отопление през 2024 г. Факт е, че от януари страната премахна прага на цената на енергията. Освен това правителството увеличи данъка за въглероден диоксид, който също ще падне върху портфейлите на потребителите. От март правителството иска да върне ДДС върху парното в пълната ставка - 19% вместо досегашните преференциални 7%.
Масови протести
В резултат на това страната е разтърсена от стачки. Всички са чували за протестите на германските фермери, но освен тях активно протестират и представители на други индустрии. Служителите по сигурността на 11 германски летища наскоро стачкуваха, което доведе до масивни ограничения на въздушния трафик. Профсъюзът също призова за стачка сред наземния персонал на летището в Хамбург, която се проведе миналия петък.
Наскоро машинистите на държавния железопътен оператор “Дойче Бан” също излязоха на стачка. На 2 февруари десетки хиляди служители на 130 общински транспортни предприятия също се отзоваха на призива на синдиката и не отидоха на работа: автобусите и трамваите останаха в депото. Работниците в промишлеността се оплакват от огромното натоварване и настояват за намаляване на броя на работните часове при запазване на заплатите, по-дълги отпуски или допълнителни почивни дни.
А на 7 февруари в Германия, поради стачка на наземния персонал, 80-90% от планираните полети бяха отменени. Работата е спряна на летищата във Франкфурт на Майн, Мюнхен, Хамбург, Берлин и Дюселдорф. Стачкуващите поискаха по-високи заплати за служителите на летището. Представителите на “Луфтханза” обаче са озадачени: те казват, че в крайна сметка заплатите вече са били повишени наскоро. Но съюзът изисква повече.
Въпреки това, проблемът с персонала, който внезапно се превръща в бреме, често се решава много просто: непрекъснато пристигат съобщения за нови и нови съкращения - и дори онези предприятия и институции, които доскоро изглеждаха на всички като бастион на неприкосновеността, са принудени да прибегнат към тази мярка. Така през февруари 2024 г. стана известно, че “Дойче Банк” ще съкрати 3500 свои свои служители. Причината е спад на печалбата на най-голямата германска банка с 14% (до 4,9 млрд. евро), поради което за нея станало невъзможно да поддържа същия брой служители.
Все повече и повече известни немски компании са принудени да правят съкращения. По този начин компанията “Бош” планира да премахне 1500 работни места в предприятията в Баден-Вюртемберг до края на 2025 г. Ръководството на “Бош” обещава, че ще уволнява първо служителите в офисите, а не работниците в цеховете. Автомобилният концерн ЗФ ще премахне най-малко 12 000, а вероятно и 18 000 работни места до 2030 г. На свой ред софтуерният концерн САП СЕ казва, че иска да съкрати 8000 работни места в своите предприятия по света.
Химическият гигант “Байер” също предупреждава за предстоящи масови съкращения, но все още не е посочил точна цифра. Телекомуникационното държавно предприятие “Дойче Телеком” също не ги назовава: журналисти обаче разбраха, че 2000 души там са изправени пред тази съдба.
Обедняването на населението естествено върви успоредно с криминализирането му. Както следва от отговора на германското МВР, изготвен по искане на парламентарната фракция на опозиционната партия "Алтернатива за Германия", миналата година в страната са регистрирани 1160 случая на насилие с нож. Това е с над 30% повече от 2022 г. (882 случая).
Спестяване от всичко
Полицията не е много добра в залавянето на престъпници. Служителите на реда се оплакват от лоша техника. Красноречив пример: една трета от колите на берлинската полиция (186 автомобила) вече не са на пътя. Причините са различни: или няма гуми, или спирачките и електрониката са повредени, или колата просто е твърде стара. Полицията обаче няма пари - не само за нови коли, но дори да плаща на майстори да ремонтират старите. Ако тази тенденция се запази, скоро столичните служители на реда ще трябва да залавят престъпниците изключително на крак.
Кризата в Германия е толкова всеобхватна, че въздействието ѝ се усеща в различни области - например в нещо толкова специфично като смъртните случаи на работното място.
Според “Шпигел” на всеки пет дни по строителни площадки в Германия умира по един работник. През 2022 г. произшествията възлизат на 100 хиляди, от които 74 са с фатален край. Причината е комплексна: заради кризата строителите пестят от материали, използват неизправна техника, не следят за състоянието на скелетата и други.
Здравеопазването също куца: според Германския федерален съюз на фармацевтичните асоциации през 2023 г. в страната са затворени 559 аптеки - и са открити само 62 нови. За последен път подобно нещо е наблюдавано тук през следвоенната 1949 година. Днес в страната има 17 571 аптеки - най-ниската цифра в историята на Германия.
Причината за затварянето е нарастващите разходи и липсата на икономическа подкрепа от държавата в и без това неблагоприятната финансова среда.
Очаква се нещата само да се влошават. „За новото поколение фармацевти откриването на аптека става все по-малко привлекателно поради липсата на икономически перспективи“, казва ръководителят на Съюза Регина Овервининг.
Думата за 2024 г. в Германия е “икономии”. Изданието “Ханделсблат” се оплаква, че след кратък период, свързан с новогодишните празници, потребителските настроения в Германия отново рязко са спаднали. Икономическата криза и неблагоприятната геополитическа ситуация (германското ръководство усърдно сплашва бюргерите с предстояща война с Русия), както и продължаващата висока инфлация, предизвикаха широко разпространено безпокойство и попречиха на подобряването на потребителските настроения. Хората сега не са нетърпеливи да правят големи покупки, като коли, мебели или хладилници. Германците предпочитат да харчат пари за най-необходимите неща и да чакат завръщането на добрите времена - но никой не се наема да прогнозира кога те ще дойдат отново.
Превод: В. Сергеев