/Поглед.инфо/ Най-популярният вестник във Великобритания - “Дейли Мейл”, наскоро разказа историята на 18-годишната студентка по право Анна, която през деня ходи в университета, а през нощта работи като проститутка. Въпреки относително младата си възраст, това момиче вече е имало около 200 клиенти. За своите услуги взима евтино - 10 лири на човек. Казва, че ѝ трябват пари, за да плати обучението си.
Според журналистите дори клиентите на бъдещата юристка са изумени колко без да трепне съчетава обучението си с работата. А в университета си затварят очите, ако не и поощряват. За администрацията най-важното е студентите да си плащат таксите които достигат над 9 хиляди лири годишно. И делът на такива „секс работници“ от двата пола сред британските студенти нараства.
Студентката от Кеймбридж Попи Корн написа в статия в интернет, че британските университети в момента действат като сводници. Лестърският държавен университет публикува специален наръчник „За студенти секс работници“. Цинизмът на авторите на наръчника зашеметява. Според тях университетският персонал няма право дори да намеква, че студентът може да поиска сам да напусне проституцията. Още по-недопустимо е да се създава негативен образ сред младите хора относно платените „секс услуги“.
Според Попи Корн такива наръчници вече са разработени и се подготвят за публикуване в други университети в Обединеното кралство.
„Има нещо неприлично в това университетите да вкарват студентите си в дългове, а след това да ги посочват към проституцията като приемливо решение на проблема“, казва Попи Корн. В този случай момичето се изразява много меко: това, което тя нарича „неприлично“, всъщност е отвратително и противно.
Според Попи Корн общественият морал и социалните връзки са жертва на суровите изисквания на пазара в тази ситуация.
Според данните от социологическите проучвания, дадени от “Дейли Мейл”, днес поне 4% (95 хиляди) от британските студенти са се заели с различни форми на проституция. Почти една трета от тях "влизат в пряк контакт" с клиенти, останалите предоставят интимни услуги онлайн.
На този фон университетските студентски съюзи провеждат кампании за застъпничество в подкрепа на „безопасна” проституция. Лондонският университет твърди, че проституцията е същият обмен на пари за работа, както при всяка друга трудова дейност. Университетът в Единбург обяви "нулева толерантност" към онези, които се отнасят лошо към проституцията. А в университетите в Съсекс и Брайтън презервативите се раздават на студентите безплатно в специални кабини. В Оксфорд студентският съюз стартира кампания в подкрепа на "пълната декриминализация" на проституцията.
В наръчниците, разпространявани от университети и студентски съюзи, има препоръки за „най-сигурните позиции“ и удобни обувки. Университетът в Лестър нарича трафика на плът сред студентите „реалност“ и насърчава разпространението на такива ръководства.
Университетските власти и студентските организации предполагат, че телата на представителите на младото поколение британци и тези, които нямат търпение да отидат във Великобритания да учат, са стока. Моралът, чувството за целомъдрие и срамежливостта са изхвърлени като „примитивен архаизъм“ и това, което все още е останало от тях, ще бъде премахнато от обществения живот.
Това води до разпространение на венерически и психични заболявания сред младите хора, до разпространение на наркоманиите, до нарастване на престъпните връзки. Семейството като единица на обществото се унищожава, самото „цивилизовано“ общество се разлага, превръщайки се в стадо животни. Все повече момичета и момчета стават жертви на отвратителната търговия с плът.
Според “Дейли Мейл” около половин милион души във Великобритания се абонират за услуги в Интернет от жени, като приемат пари или подаръци от богати хора - млади и не толкова млади - в замяна на „секс“. "Обикновено заможните мъже искат образовани момичета, с които може да се общува", заяви пред вестника една от студентките. И тази практика се разширява.
Междувременно в "нова Русия", сред тесен слой богати, е станало стабилна мода да изпращат децата си да учат в Лондон.
Превод: В. Сергеев