/Поглед.инфо/ Дълго се колебаех дали изобщо трябва да пиша за този случай. Защото, по същество, това е детска градина. Детска градина на най-високо ниво – с дизайнерски чинии и амбиции за спасяване на света. Но понякога такава детска градина казва повече за състоянието на нашето съвремие, отколкото който и да е стратегически документ.

Място на събитието бе прочутият с лошата си репутация Световен икономически форум (WEF) в Давос. Сцена е тържествената вечеря на глобалните лидери, организирана не от кого да е, а от самия Лари Финк – главен изпълнителен директор на BlackRock. Поканените гости са държавни глави, високопоставени лица и представители на финансовия елит.

И по средата на вечерята се изправя министърът на търговията на САЩ Хауърд Лътник и казва неща, които просто не се говорят в такъв кръг. Неща, които преди време биха били напълно нормални, но днес са ерес в една Европа, която е деградирала назад към времената на Просвещението – заради морално опиянените си елити. Или, казано по-точно, заради кръстоносните фанатици, войнолюбци, следвани от орди добре платени опортюнисти и кариеристи.

Войнстващият министър на Тръмп критикува Европа. Остро. Неговите изявления са:

- светът трябва да се съсредоточи повече върху въглищата, отколкото върху възобновяемите енергийни източници;

- Европа е в икономически упадък.

Все неудобни истини, според мене. Но дори за онези, които виждат нещата по различен начин, а това трябва да бъдат лица, отворени за дебат и аргументи, които да бъдат обсъждани и след това опровергавани.

Те обаче са отвикнали от това. Живеят в тоталитарно състояние на духа. Създали са общество, което не допуска критика, общество, в което съмнението или дори дискусията вече се считат за „отричане“. Няма дискусия. Вместо това – има драма.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард демонстративно напуска вечерята. Ал Гор освирква американеца. Вечерята е прекъсната. Десертът е пропуснат. Катастрофален дипломатически взрив на вечеря с изискан порцелан. И човек се чуди: Какво се е случило с добрата стара култура на дебатите?

Тънка чувствителна кожа – до степен на самопародия

Тази сцена е емблематична за един нов, обезпокоителен модел. Днес всеки, който изразява неудобно мнение пред „елитни“ кръгове – било то относно енергията, климата, миграцията или икономическите реалности, вместо да разчита на добре обосновани контрааргументи, очаква морален остракизъм. Критиката вече не се опровергава – тя се очерня. Критиката бива отхвърляна, канцелирана. А критикът бива атакуван ad hominem – или, казано по-малко учтиво: бива нападан.

Напускането на Лагард не е гаф, а израз на духа на времето: Всеки, който не е съгласен с установения наратив, който се отклонява от катехизиса на червено-зелено-будните, нарушава реда. А всеки, който нарушава реда, бива изолиран. И не става въпрос за истината, за удобен консенсус. За чувството да си на правилната страна – морално. За какво всъщност става въпрос? За зоната на комфорт на силните.

Разбира се, това, че един държавен секретар на САЩ пледира в полза на въглищата точно в Давос, е най-голямата провокация за последователите на „климатичната религия“. Използвам този натоварен термин, тъй като точно този случай ясно разкрива, че това наистина е „религия“. Иначе би било перфектната възможност за изразяване на категорично несъгласие, вместо обидено оттегляне или възмутено освиркване; би бил подходящият момент за посочване на факти, аргументи, цифри, вместо раздразнително отстъпление. Този стил на комуникация може да е подходящ за неща през междучасието в един училищен двор, но не и за коридорите на Европейската централна банка.

Европа в ролята на дива

Може да мислите каквото си искате за Хауърд Лътник. Но той ясно показа: нервите са опънати. Европейската икономика е в състояние на свободно падане, самоналоженият енергиен обрат води до рекордно високи нива на цените на електроенергията, до загуби от преместване на производствени мощности и до снижаване на благосъстоянието.

Алергичната реакция към диагнозата му показва, че самочувствието на елитите започва да се разпада. Нервите им са изопнати. Те виждат как климатичната им мантра се изплъзва. Ако Лътник беше говорил очевидни глупости, щяха да му се подсмихват тихо. Ако не беше компетентен, щяха да го опровергаят с чувство на превъзходство. Фактът на бягството, показва, че е засегнал чувствителна точка. Или, както би казал Карл Краус: вярното си е вярно.

Тези, които реагират по този начин, вече не се занимават със спорове и аргументи, а с ритуали на възмущение – един вид католически екзорсистки балет срещу ерес.

Десертът бе отменен – както и дискусията

Тази вечеря в Давос се превърна в символична за дистанциралия се самовлюбен елит, който се пази от критика, сякаш тя е вирусна инфекция. Маски вече не са нужни, вместо това – морално възмущение, модел на отхвърляне и отмяна, както и напускане на масата поради върховно оскърбление.

Това, което ме поразява най-много, е пълната неспособност да се разбере критиката като възможност за размисъл. Когато един американец каже, че Европа изостава икономически, това може да се сметне за грубо, безчувствено, политически мотивирано. Но то просто не е грешно. Енергийна катастрофа, деиндустриализация, нарастваща бюрократична парализа – всичко това отдавна е очевидно за трезво мислещите икономисти. И дори тези, които не са съгласни с аргументите на Лътник, би трябвало да признаят, че в момента Европа преди всичко е в упадък, а не в динамика.

Изглежда тук е същината на въпроса: Кристин Лагард се изправи и се оттегли – не въпреки изстреляния от Лътник гол, а защото голът е улучил точно целта. Под повърхността кипи безпокойство – и всеки, който реагира толкова емоционално на дразнителя, има или проблем с егото, или гузна съвест. До вчера – с климатичния си култ, те все още се чувстваха като авангард. Днес осъзнават, че останалият свят клати неодобрително глава. Те изглеждат като кръстоска между кръг на езотерици и детска градина.

А министърът на САЩ показа на целия свят: Кралят е гол.

Превод: д-р Йорданка Янчева