/Поглед.инфо/ Кметът на Олщин, Пьотр Гжимович, отказа да събори паметника на съветските войници, паднали при освобождението на полския град от нацистите, позовавайки се на проучване на общественото мнение, което показа, че мнозинството от жителите се противопоставят на това. На общия фон това съобщение изглежда доста неочаквано.
Непрекъснато виждаме политици и общественици, които правят всичко, за да повишат градуса на конфронтацията, да подчертаят своята неукротима враждебност и да поставят солидна основа за такава враждебност в бъдеще. В тази напрегната атмосфера отказът да следвате мейнстрийм е знак за голяма смелост и още по-рядка добродетел: способността да се мисли самостоятелно.
Разбира се, подобен отказ не може да се счита за признак на проруски симпатии - едва ли си струва да ги търсим както в самия кмет, така и в онези жители на града, които подкрепиха решението му. По-скоро става дума за отношението на хората към собствените им ценности - от които те не се отказват под натиска на настоящите обстоятелства.
Хората се държат различно в ситуация на конфронтация и мнозина (от двете страни на конфликта) избират пътя на най-малкото съпротивление и позволяват на елементите на враждебност да ги отнесат. В същото време усърдието да се избият предизвикателно всички чинии и да се подчертае по всякакъв начин собствената непримиримост има много малко общо с желанието да се подкрепи собственото. От гледна точка на интересите на собствената страна в конфликта, това може да бъде напълно контрапродуктивно.
Отмяната на концерти на музиката на Чайковски или лекции за Достоевски, или блокиране на банковите сметки на руснаци, живеещи на Запад, определено не е начинът да се помогне на Зеленски. Това е начин да помогнеш само на себе си лично: от една страна, да избегнеш евентуални атаки поради липса на борбеност, от друга страна, да се впишеш в мейнстрийма, да се възползваш от ситуацията, за да се заявиш и да продължиш напред, като войнствените сврака от баснята на Сергей Михалков.
Този процес е по-скоро спонтанен – никой не принуждава хората, те просто (съзнателно или не) избират стратегия, която им се струва най-сигурната и изгодна в дадена ситуация. Това обаче създава много мощен обществен натиск и човек, който не участва в този процес, предизвиква подозрение: не е ли агент на врага? Защо всички бягаха, а той не бягаше? Ще дойдат ли при него, за да поискат изясняване на позицията му?
И в тази ситуация хората, които не тичат с тълпата, дават важен урок. Напълно възможно е да мислят сами и да изхождат от ценностите си. Можете да покажете, като кмета на Олщин, лично благородство – враждата е вражда, но ние няма да съборим паметника. Имаме принципи, няма да се отклоним от тях. Можете да покажете независимост и способност да правите това, което смятате за правилно, пренебрегвайки външния натиск. Може да имате малко по-голям хоризонт на планиране от другите - острата фаза на конфликта ще приключи и ще трябва някак да живеете заедно след това. Всички ние живеем на много малка планета, а поляци и руснаци са в съседство.
Друго съобщение от този вид дойде от Унгария. Премиерът на тази страна Виктор Орбан на среща със сирийския патриарх Игнатий Ефрем II, който посети Будапеща, потвърди, че няма да позволи на Европейския съюз да наложи санкции срещу йерарсите на Руската православна църква. Самата идея, предложена от някои фигури в Европейския съюз – да се наложат санкции на църковен лидер за подкрепа на неговото правителство – изглежда абсурдна. Ще бъдат ли наложени санкции, да речем, срещу главата на УГКЦ Святослав Шевчук или „патриарх“ Филарет, който енергично подкрепяше военните операции на Украйна в Донбас? И срещу американски духовници, които подкрепиха инвазията в Ирак? А срещу патриарх Вартоломей за подкрепа на действията на турското правителство срещу кюрдите?
Предложението за налагане на санкции срещу патриарх Кирил отразява желанието за увеличаване на степента на конфронтация, доколкото е възможно - и демонстриране на лоялност към своята страна в конфликта. И Виктор Орбан действа тук като отговорен държавник. В конфликтна ситуация е важно да се поддържат канали за комуникация – културни, научни или религиозни – за да можем да се говори над линията на разделяне.
Всеки сблъсък има два компонента. Първо, обективно противоречиви интереси на страните. Второ, това, което е по-скоро факултативно допълнение към конфликта, са субективните интереси на индивиди, които демонстрират най-войнствена позиция, за да стоплят ръцете си в огъня и да се награбят лично. Това желание придава на сблъсъка горчивина и непримиримост, които биха могли да бъдат избегнати.
В конфликта участват много хора, които не са го подготвили и не са го започнали, но са изправени пред избор как да реагират на него. Някои влизат в празника на омразата с усърдие, отчасти от страх, отчасти за лична изгода. Някой запазва принципите, далновидността и здравия разум. Такива хора не са много - но затова техните действия са особено ценни.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?