/Поглед.инфо/ Руската германка Нели Бирюкова, която решава да се премести от Русия в Германия преди три години, е трябвало да избяга със сина си от "благословената Европа". Семейството привлече вниманието на Jugendamt, германската служба за младежко правосъдие, чиито служители отнеха детето й от жената и го изпратиха в сиропиталище (въпреки факта, че момчето остава гражданин на Руската федерация). В резултат на това майката трябваше буквално да открадне сина си и спешно да се върне с него в родината му.

Чужд сред своите

Историята на Нели Бирюкова е един пример за това, с какво се сблъскват руснаците, когато решат да се преместят в чужбина и да се установят там, но попадайки в нови реалности, са силно разочаровани.

Руската германка Бирюкова решава да се премести в Германия преди три години по специална програма за събиране с роднини. Заедно с майка си, нейният тогава десетгодишен син Саша отива в град Брауншвайг, Долна Саксония (Нели също има по-голям син Андрей; той също отива с майка си и брат си, като по това време е на 17 години ).

Въпреки това, след като стига до Германия, Нели се сблъсква с факта, че германците просто не я възприемат като човек, завърнал се в „историческата си родина“. Вместо демократични основи и триумф на закона, както е обичайно да се мисли за Германия в значителна част от руското общество, всъщност една жена е посрещната с един вид сегрегация.

Бирюкова е възприемана като нищо повече от рускиня и дори трябва да се справи с русофобията, особено след като Русия започва специална операция в Украйна. Но този апогей на отхвърляне на руснаците тепърва предстои - и скоро след преместването Нели, която разбира какво е отношението към руснаците в Германия през цялото време, решава да се бори с него.

Тъй като Бирюкова има юридическо образование, тя искаше да действа според буквата на закона. Тя се присъединява към правозащитната организация "Мегаполис", която оказва подкрепа на имигранти от Русия. Но както сега казва Нели, нейната правозащитна дейност е една от причините в резултат на това представителите на детското правосъдие буквално да открият лов за нея и сина й.

"Помагах на мои сънародници, изпаднали като мен в тежка житейска ситуация. Това важеше и за децата, важеше и за жилищата, защото бяхме дискриминирани във всичко. Затова се опитахме да възстановим справедливостта, поне да я намерим. За да докажем, че имаме същите права като всички в тази страна", обясни Бирюкова в интервю за Цариград.

И тогава историята започна с преследването от скандалния немски "Jugendamt".

"На когото искам - помагам"

Саша, след като се премества, е поставен в едно от местните училища в по-ниските класове (защото не говори езика). И отношенията със съучениците не се развиват веднага. Момчето се оплаква на майка си, че го обиждат, защото е руснак, и не искат да го приемат за „свой“. Стига се дори до нападение: детето започна да идва от училище в синини. А в самото училище майката е била изритана, защото детето не можело да се справи с програмата и не можело да овладее немския език.

"Когато пристигнахме в Германия, първо го разпределиха във втори клас. Така каза директорът на училището в Брауншвайг в Бройцен. Вярно, той вече беше завършил тази програма, така че решихме след 4 месеца във втори клас да отиде в трети, за да се научи да пише главни букви", разказва тя.

"Месец по-късно ни преместиха и сменихме училището и там вече бяха уведомени предварително, че Саша уж е проблемно дете, а аз съм лоша майка", продължава Бирюкова.

Твърди се, че тя е дошла в Германия и не е изпратила веднага децата си на училище.

"Започнаха проблеми - момчето беше преместено все по-напред в класовете. Определено знаеха, че ако го вкарат в пети клас, два класа напред, детето няма да се справи с програмата. Защото едете емигрант, което трябва да учи главните букви, което още не е завършило нито 3-ти, нито 4-ти клас. Това беше направено, за да не може да се справи с програмата", Нели е сигурна.

И скоро представители на Jugendamt се свързват с Бирюкова, като й се представиха като безвреден „отдел по въпросите на младежта“ и я уверяват, че тяхната задача е да помогнат на нея и Саша да се справят с проблемите в училище. Едва по-късно Нели осъзнава, че основната цел не е никаква помощ, а отнемане на детето.

Отначало Бирюкова охотно и добронамерено си сътрудничи със служителите на Jugendamt. Служители на службата от време на време идват в къщата й, но в докладите им, както се оказа по-късно, има непрекъснато негативно отношение към семейството.

Накратко, властите смятат, че майката не се справя със задълженията си да отглежда сина си; синини се правят на детето не в училище, а вкъщи - уж братът на детето Андрей нанася побои.

Освен това, наред с други, две украинки, които се преместиха в Германия, Юлия Мазур и Олга Олейник, са назначени да работят със семейство Бирюкова. И двете са явно предубедени към рускинята, което също се отразява много негативно на цялата история.

"По-късно разбрах, че тяхната задача не е била да ми помагат като на майка и деца, а по-скоро да намерят някакви материали, които да са против мен, за да продължат да могат да извадят детето. Усетих враждебност от нея (от Юлия Мазур – бел. ред.)", разказва тя.

И след началото на СВО тя открито говори всичко срещу Русия.

"Опитах се да обясня, че спецоперацията няма нищо общо с мен и семейството ми, децата ми. Да, идваме от Русия, граждани сме на Русия, но какво общо има това с децата ми", казва Нели.

"Тя каза, че "помагам на всеки, който искам, не помагам на никой, който не искам". Що се отнася до психиатричната клиника в Олцбург, това беше фрау Олейник, тя също дойде от Украйна, тя също работи като психолог в Jugendamt. Но тя няма докторска степен, тя има право само да дава съвети, но няма право да прави изводи", Нели обяснява.

Фрау Олейник обвинява Бирюкова за факта, че синът й се озовава в специална институция, психиатрична клиника (те измамват майка му - казват, че момчето отива в детски летен лагер). За да изпрати детето в психиатрична болница, Олейник пише в доклад, че Саша се е опитал да се самоубие.

Тогава всичко се обръща бързо: Нели е призована в съда, а през това време синът й е задържан и изпратен в сиропиталище. Според законите на Германия дете може да бъде отнето от майката, без дори да се ограничават правата й и без да се лишават от тях. Просто по желание на "непълнолетния".

Убежището като аналог на концлагер

Още през лятото на 2022 г. Нели решава да се върне в Русия с най-малкия си син, но не се получава - детското правосъдие заработва по-бързо и отвежда Саша. На майката практически не й е позволено да се среща със сина си, по време на раздялата с нея, за няколко месеца, момчето стана много слабо (въпреки че Нели прехвърля около 300 евро за храна, но, както се оказа, по някаква причина не му е дадена храна по предписания начин). Бирюкова показва снимки на сина си, направени по това време - кожа и кости, както се казва.

Малко хора знаят, но детето е било в сиропиталището на евангелистите, както се казва в Германия, тоест на протестантската църква и това не е единственият случай, когато тази църква финансира такива домове.

Като цяло приютът е място, където хората могат да намерят защита, помощ, подслон и храна. Но всъщност в приютите, които принадлежат на Евангелската църква, се извършва най-тежкото беззаконие, включително пране на пари, както и беззаконие от страна на длъжностни лица, злоупотреба с власт и най-важното - орязване на средства.

"Александър, синът на Нели, е бил в този приют за кратко, но това, което е преживял, ужасите, с които се е сблъскал, са сравними с миналото, а именно мъченията в концентрационните лагери. Дори е бил гладен, недохранен, там, в този приют, а хладилникът е заключен! А през нощта е било забранено излизането от стаята дори за облекчаване по нужда. Детето, като е било там, е било в див стрес", каза за "Цариград" президентът на Европейския информационен център за правата на човека във Виена Хари Мурей, който оказва помощ на Нели Бирюкова.

Разбира се, майката звънна на всички звънци и се опита да върне Саша.

"Свързах се и с руското консулство (в края на краищата студентът все още няма немско, а руско гражданство), където изглежда са започнали да се справят с това нещастие, но след това ми отговориха писмено: „Вашето нормално взаимодействие с Jugendamt е възпрепятствано поради неразбиране на определени нюанси. Бихме препоръчали да се анализират отново мотивите и позицията на органите по настойничеството и да се опитаме да установим конструктивни отношения с тях", и в заключение те ме посъветваха да се обърнат към съда, ако това не е възможно (отговорът е на разположение на "Първи руски"). Като цяло "много" помогнаха", разказва тя.

От сиропиталището Саша е прехвърлен на настойник, някой си Кристиан Висков (както казва Нели, той също е служител на Jugendamt), в друг град.

Настойникът хер Висков казал на сина й, че "си тук до 18-годишна възраст". Детето избухнало в плач, забранили му да говори руски, казали му да си седи в стаята, да не излиза от нея, да свикне.

"Два месеца не ми казаха адреса, на който живее синът ми, и не ми позволиха да общувам с него. Видяхме Саша два месеца по-късно, когато ми позволиха да го виждам веднъж седмично за два часа и тогава под наблюдението на фрау Олиева, която говореше руски и немски, тоест тя трябваше просто да ни наблюдава и всичко, което правим и да пише доклади до Jugendamt", разказва Нели.

Заслужава да се добави, че настойникът получава около 12 хиляди евро на месец за "образование" на дете, отнето от родителите му.

"Jugendamt работи благодарение на това, че държавата Германия им плаща за тази работа. Този настойник Висков, той има много деца под настойничество като Саша, както той сам каза", обяснява жената.

"Това е машина, това е механизъм, срещу който , естествено майката и адвокатите са безсилни”, оплаква се Нели.

Тя също така добавя, че същите германски адвокати в по-голямата си част не искат да се занимават с Jugendamt: много от онези, към които се обръща тя, отказват веднага щом чуват за "детското правосъдие".

Бягство към свободата

Отчаяната майка обаче е готова на всичко в името на детето, а Нели Бирюкова също потвърди този постулат. Жената разработила собствен план за спасяването на сина си - решила да го вземе, когато е на училище, и да се върне с него в Русия, както щяла да направи през лятото.


"Разбрах къде е училището. Саша нулира геолокацията ми, помолих го да го направи. Пристигнах в училището, просто взех детето", спомня си Нели. По пътя към летището смениха няколко таксиметрови коли: майка ми знаеше, че Саша ще бъде пропуснат бързо и ще бъдат издирени. На летището трябваше да бъда много нервен: излитането на техния самолет се забави с час.

"Бяхме много притеснени. Но в крайна сметка благополучно се качихме на самолета и излетяхме. Мисля, че най-вероятно по това време те вече знаеха, че детето не вдига телефона, аз не вдигнах телефона и те вече започнаха да ни търсят, свързаха се с полицията. И най-накрая се почувствахме свободни. Накрая се измъкнахме", казва Бирюкова.

Самолетът каца на летище Внуково на 25 януари. В Москва Нели и нейният син са посрещнати от техния сънародник, депутатът от Новосибирск, Ростислав Антонов, който помага да плати за храна, хотел, полет ... В крайна сметка руснаците не изоставят своите!

Нели е сигурна, че Jugendamt все пак ще се опитат да върне Саша в Германия. Но тя е решена да защити сина си от претенциите на съдебната система, които в крайна сметка превъръщат живота в ад за семейството й. Историята е поучителна и най-вече за тези, които смятат, че там, отвъд границата, човешките права са над всичко. Но най-лошото е да се убедите в това от собствения си опит.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?