/Поглед.инфо/ След като Еманюел Макрон спечели втория тур на президентските избори във Франция, най-належащият въпрос е дали той ще бъде последният президент на Петата република?

Военно-политическата криза в отношенията между Русия и Запада, от които Франция е важна част, е само част от разпадането на международната система, възникнала през втората половина на XX век. Петата република, създадена през 1958 г. от генерал Де Гол, е не по-малко продукт на тази система от съвременната глобализация, способността на САЩ да управляват световната политика или, например, европейската интеграция.

И следователно нямаме причина да мислим, че конституционният формат, който съществува във Франция от 64 години, неизбежно трябва да продължи безкрайно. Много е вероятно всичко да приключи с Макрон. А какво ще го замени е напълно неизвестно, особено предвид мащаба на проблемите, натрупани през последните няколко десетилетия.

И би било хубаво, ако Франция беше малък и зъл сателит на Съединените щати: не, тази страна има солидно население, една от най-добрите икономики в света и накрая, ядрени оръжия. В същото време е напълно свои, за което Париж плаща от собствения си джоб, а не дарени от американците, както при британците. И освен това прилични въоръжени сили, които дори понякога могат да бъдат използвани в колониални операции на африканска земя.

Животът обаче показва: всичко това, разбира се, е прекрасно, но не създава много увереност в бъдещето. А високият процент гласове, които Марин Льо Пен спечели на изборите, е още едно доказателство, че вчерашният избор на французите не е потвърждение за правилността на курса на Макрон, а избор на по-малката от двете злини. Тъжна история, чиято правдивост се вижда дори в съдържанието и духа на произведенията на френското кино през последните години. Общият смисъл на всички произведения е вътрешен раздор и увереност, че утре ще бъде по-лошо от вчера.

Това не е изненадващо – през последното десетилетие и половина Франция премина от едно поражение към друго. Участието в Европейския съюз и особено в еврозоната отдавна не дава нищо освен ограничения на вътрешната икономическа политика. Положението, разбира се, не е толкова зле, както в страните от Южна Европа. Но макроикономическата политика се определя под натиска на външни фактори, основният от които е политиката на ЕЦБ, която се ръководи от германците в полза на тяхната икономика. Излизането на Великобритания от ЕС не помогна сериозно - тя все пак беше периферия в икономическата регулация и в политическата арена на ЕС. Единственото нещо, което наистина направи Ангела Меркел, която се оттегли миналата година, е унищожаването на цялата система за вземане на решения, изградена в Европа в продължение на няколко десетилетия. В тази система Франция игра важна роля, а сега Германия и няколко нейни сателити от малките и средни държави от Европейския съюз са начело.

Във Франция също има някои проблеми, най-важният от които е кризата на обществото и неспособността му да определи лицето на страната през XXI век. Интеграцията на мигрантите спря още в средата на 2000-те и тук не се наблюдава голям напредък. Концепцията за „леярски котел“, в който както истинските французи, така и хората от самите дълбини на Африка се превръщат в единна гражданска нация, не работи много убедително. В резултат на това френският елит предпочете да се занимава с бягство - мигрантите получават много, изискват малко от тях, а проблемите, които възникват, се решават само с полицейски методи.

Това води до спад в умствените сили сред „истинските“ французи – най-честата емоция е признанието, че е просто невъзможно да се коригира ситуацията. На ниво медии и политически елит ситуацията се спасява от факта, че мнозина се обръщат към възможността да видят кариерата си на глобално ниво. Но Франция все още е твърде голяма, за да стане в този смисъл като малките страни от Източна Европа. Там всичко е сравнително просто - едната цел на съществуването е борбата срещу Русия, а малко население е чисто теоретично способно да се разпръсне из развитите страни на Запада в позициите на боклукчии или водопроводчици.

Все пак не всеки във френския елит вижда идеално бъдеще като място в борда на директорите на американски фонд или корпорация, въпреки че всичко се движи към това. Но все повечето конфликти между Макрон и военните, както и 46% от гласовете за Марин льо Пен показват, че разочарованието в цялата система нараства и може да има експлозия. Въпреки че досега спасението се търси в апатията и мълчаливото приемане на реалността, колкото и отвратителна да е тя. Нещата вървят доста зле във Франция и в колониалната политика. Или, казано по-политически, в отношенията с голяма група африкански държави, които получиха официална независимост след разпадането на империята през 60-те години на миналия век, но останаха под френско влияние. Най-потискащи за Париж бяха събитията в Мали и ЦАР. Там отслабването на френските позиции доведе до появата на частни руски компании, които оказваха силова подкрепа на местните правителства.

За сравнение: все едно френски ЧВК официално да започнат да поддържат реда в някоя от страните от Централна Азия. Разбира се, ние сме далеч от това да правим преки паралели тук: приятелите на Русия в този регион са напълно установени държави, но всичко изглежда така през очите на французите. Какво да се прави - цената на колониалното мислене. И субективно за тях руската поява в Африка е най-тежкото поражение на Франция. На ниво „голяма” международна политика подкрепата на Париж за антируската кампания, водена от САЩ, също не може да допринесе за големи постижения. На първо място, защото по принцип трябва да участват в антируската кампания.

За разлика от Германия или Великобритания, французите нямат лични интереси в борбата срещу Русия. Територията на бивша Украйна не се разглежда във Франция като пространство за развитие на ресурси, където би могла да се конкурира с германците или англосаксонците. Ето защо Макрон стана последният лидер на голяма западна държава, който се опита да разреши украинския сблъсък по мирен начин. Посещението му в Москва на 9 февруари и последвалото пътуване до Киев можеха да бъдат дипломатически триумф, ако самата Франция беше способна на това. Но нещата в европейската политика вече стигнаха толкова далеч, че в Киев призивите на Макрон бяха третирани с пълно безразличие. И те бяха в правото си – Франция през 2022 г. вече не е страната, която единствена сред големите сили на Запада можеше да поддържа специални отношения със СССР през 60-те и 70-те години на миналия век и открито да се противопоставя на Съединените щати по най-важните международни въпроси.

Сега, между другото, самото значение на това, че Париж има собствен ядрен потенциал, може да бъде съмнително - ако няма политическа независимост, тогава защо е необходимо такова страшно оръжие? Неслучайно през последните седмици отново се възродиха дискусиите за възможността за използване на френските ядрени сили за целите на общоевропейски „чадър“. Не е тайна, че Берлин отдавна гледа с голям апетит тази уникална възможност да реши проблемите си със сигурността. Това, на което Макрон е способен досега, е все още да запази в очите на Русия или Китай признаци на по-голяма способност за преговори и изслушване на опонента в сравнение с други европейци, които се наредиха до знамето на политиката на САЩ и Великобритания. Но и тук бъдещето не е безоблачно - всички разбират, че ако Германия покаже способността си за такъв подход, разговорът ще продължи основно с Берлин - все пак именно той за момента контролира парите на "обединена Европа".

Накратко казано, последните 15 години от развитието на Франция, включително първия мандат на Макрон не са оставили нищо добро. И както всички наблюдатели са съгласни, единствената причина за победата му е несигурността на мнозинството, че съперникът по принцип е способен да ръководи страната по силата на житейския си опит. В първото си изявление след преброяването на гласовете Макрон каза, че вторият му мандат ще бъде бурен, но исторически за Франция. Предвид факта, че за трети път френските елити и избиратели правят своя избор не от най-добрите, а от наличните, това е много вероятно да се случи.

Въпреки това, бягството в обществото не може да продължи безкрайно. Наборът от проблеми, пред които е изправена Франция и за които Макрон не е намерил решения през първите пет години, може да доведе до социално-политически взрив, след който ще се появи съвсем различна република.

Превод: В. Сергеев

АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?