/Поглед.инфо/ Британското надмощие се основава на способността на съперничещите фракции в рамките на елита да формират партньорства
Издигането на Англия до световно лидерство (преодоляване на всички конкуренти и препятствия - от Холандия, Испания и Франция до Китай и Индия), дългосрочно задържане на лидерството и запазване, въпреки разпадането на империята, на глобална роля (знак за което е прословутия Брекзит) - са урок по значението на световната история.
Тази страна (за разлика от Русия, САЩ, Китай и Индия) никога не е имала изключителни ресурси. Въглищата бяха значителни, но нищо повече.
Дори в началото на 18 век Англия няма колониалната мощ на Испания, нито военната мощ на Франция, нито икономическата мощ на Холандия. Разкъсвана от поредица от революции и войни, политически нестабилен и разкъсван от религиозни конфликти, тя беше бедна.
Как тя придоби огромна власт за по-малко от век и се превърна не само в „господарката на моретата“, но и в „работилницата на света“ - пионерът на индустриалната революция, локомотивът на глобалното технологично и социално развитие?
Ключов фактор за британското стратегическо превъзходство е способността на английския елит да използва съществуващи (или създадени) мрежови структури, били те банкови къщи, морски пирати, масони или търговски компании.
Техните основи са оформени от нея в субект на стратегическо действие – стабилна вътрешноелитарна група, обединена от дългосрочни интереси и възпроизвеждаща своето влияние.
Но пътят към това умение беше трънлив.
Първата стъпка е самоунищожението на феодалния елит във Войните на розите (1455–1487). Недостигът на елит създаде уникален социален механизъм: благородничеството, за разлика от континенталното, беше отворена класа, попълнена от търговци и богати селяни.
В нейните редици влизат най-облагодетелстваните от войната търговци, не по изключение или срещу подкуп, а легално и масово.
Разчитайки на това ново благородничество, абсолютизмът разчита както на търговци, така и на богати селяни, разширявайки социалната си база до невъобразими тогава размери. Това благородничество израсна от пазара и не му се противопостави враждебно (както континенталното благородничество).
Развитието на капитализма в отсъствието на феодална съпротива унищожи селячеството като класа (тъй като почти половин хилядолетие по-късно то беше елиминирано по време на „дефермирането“ на Голямата депресия в Съединените щати - за разлика от съветската колективизация), прехвърляйки селото към капиталистическите релси.
Дългото, безмилостно потискане на бедните и унищожаването на просяците, насърчаването и цялостната защита на богатството формираха английския национален характер - спазващ закона, упорит, горд с властта си като такъв, зачитащ правата на сънародниците и отричайки всички останали.
То се превърна във фактор за конкурентоспособността на страната, добре илюстриращ притчата за английската морава, която трябва да се коси всеки ден в продължение на 300 години подред.
Развитието на капитализма, безпрепятствено от съпротивата на феодалите, създаде фундаментална общност на интересите на враждуващите политически сили, което им позволи да избегнат челен сблъсък в името на общата цел - печалбата. В края на 17 век това създава цивилизована държава, не отслабена, а само укрепена от вътрешна политическа борба.
Патриотичното единство на управленския и търговския елит се постига от общ стратегически интерес: общото използване на държавата като инструмент във външната конкуренция.
Осъзнаването на това единство само по себе си допринесе за систематичен компромис и разрешаване на вътрешни конфликти чрез универсален политически механизъм - общата външна експанзия.
Партньорството на воюващите фракции направи възможно създаването на уникален финансов механизъм - частна централна банка.
Неговият парадокс и смисъл се крие във факта, че всяко негово задължение (банкноти) от момента на издаването е в крайна сметка дълг на правителството към неговия притежател, но може да бъде емитирано без съгласието на правителството.
Създаването на Банката на Англия беше главозамайваща измама (капиталът беше платен в малки количества, което донесе на основателите моментална печалба от 140%), оправдано от качествена промяна в характера на държавата: според косвени признаци кралят е включено в състава на учредителите със значителен дял.
В резултат на това неговото отхвърляне на абсолютната политическа власт (в резултат на Славната революция) е придружено от изземването му (със създаването на Банката на Англия) на част от икономическата власт. Така прословутата „система на контрол и противовес” в политиката получи хармонично, макар и тайно допълнение в икономиката.
Благородничеството, след като отстъпи част от политическата власт на търговския и финансов капитал, заграби част от икономическата власт в замяна и вместо да се бори с капитала, се сля с него в един властово-икономически механизъм („политически комбинат“, както академик Андрей Фурсов характеризира съюза на князете и болярите на Московското княжество).
Това позволи създаването на публичен дълг като инструмент за развитие. Ако в обикновените монархии кредитирането на държавата поставя монарха пред болезнен избор - да върне дълга или да хвърли кредитора в затвора, то в Англия държавата, представлявана от Парламента, е кредитирана от самия монарх - в лицето на Банката на Англия.
В резултат на това дългът беше обслужван перфектно - и натрупа целия свободен капитал на епохата (както доскоро - дългът на САЩ), осигурявайки преобладаващата мощ на държавата и бързото техническо преоборудване на Англия в индустриалната революция. Всеки можеше да построи парни двигатели, но само Англия имаше средства да оборудва много фабрики с тях.
Създаването на частна централна банка се превръща в приватизация на нов тип държава - le stato Machiavelli (формулирана от Вестфалския мир повече от век след като брилянтният флорентинец го осъзнава), отделена от монарха като публична, а не частна институция .
В Англия тази приватизация се случи почти по времето на създаването на тази държава - и стана фактор за бъдеща власт, тъй като приватизаторите се възприемаха като неразделна част от Англия, без да имат и не придобиват през следващите векове идентичност друга отколкото английската (въпреки пъстрата им етническа и дори религиозна съставка).
Изключителната роля на науката стана не по-малко важна. В дългите и страшни социални катаклизми на Средновековието всички социални институции безнадеждно се дискредитират. Кралят, църквите, аристокрацията, съдилищата, парламентът, търговците извършиха всякакви невъобразими престъпления - и техните представители не бяха подходящи за ролята на арбитър в конфликти на интереси в страната: никой не им повярва.
И тъй като изпълнението на тази функция е необходимо за обществото, учените се превърнаха в арбитър като класа, която съчетава интелигентност с независимост, породена от изолацията от ежедневните кавги.
Обръщението на властта към авторитета на учените става фактор за формирането на обществения морал – като признаване от властта на истина, която дори не зависи от нея. Това също беше признание за независимата стойност на знанието, дори и да не намери приложение.
А авторитетът на учените направи правителството възприемчиво към използването на научни постижения - включително в областта на социалното инженерство, което позволи на британците да контролират колосални колонии в миналото и им позволява да влияят на света в настоящето.
Превод:СМ
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
