/Поглед.инфо/ Германия увеличи покупките на руски торове с 334%. Собственото производство стана твърде скъпо и Берлин, опитвайки се да се отърве от газа, изпадна в нова зависимост от Москва. Властите са недоволни от това и настояват за забрана на вноса. Дали да очакваме нови санкции?

Поне не е газ

Газовото ембарго засегна всички сектори на европейската промишленост. По-специално, производството на химикали стана по-скъпо в ЕС. Така в Германия разходите са се увеличили със 150%, пише „Билд“. Затова трябваше да увеличат покупките в Русия.

От юли миналата година до юни тази година Берлин е увеличил вноса на азотни торове с 334%. През сезона делът на местните продукти в общия обем се е увеличил от 5,6% на 18% (от 38,5 на 167 хил. тона в физическо изражение), изчислява Асоциацията на селскостопанската индустрия на Германия. А Европейският съюз като цяло е внесъл пет пъти повече от година по-рано.

„Берлинер Цайтунг“ предполага, че обемите ще продължат да растат, тъй като санкциите не се отнасят за торове. Подобен скок обаче изнервя „борците за независимост“. Управляващият директор на земеделската асоциация Мартин Мей отбеляза, че до 90% от разходите за производство на химикали идват от синьо гориво. И въпреки всички опити да се откаже от руските енергийни ресурси, Германия продължава да плаща за тях - само под различна форма.

„Билд“ съобщава, че германските индустриалци не могат да издържат на конкуренцията и фалират. Най-големият химически концерн БАСФ вече обяви закриването на завода си за производство на амоняк в Лудвигсхафен. Друг гигант е под заплаха - СКВП, в който работят около десет хиляди души. Заводът, който „преживя Втората световна война, съветската експроприация и времето на ГДР“, рискува да спре да съществува поради недалновидната политика на ЕС, се отбелязва в статията. Авторите обаче не критикуват отказа от евтин газ, а факта, че правителството не забрани „кървавите торове“.

Няма избор

Министрите на икономиката и премиерите на отделни региони настояват за решителни действия от правителството. Те твърдят, че Русия уж определя вътрешните цени на газа по свое усмотрение и по този начин наводнява пазара с евтини торове. Това принуждава европейските предприятия да намалят производството. Засега обаче призивите нямат ефект.

Експертите отбелязват, че Европа няма алтернативи. Производствената криза започна миналата година, а текущите събития са само дългосрочни последици.

Пазарната структура не предполага контрол върху приходите на предприятията; по този начин индустриите се опитват да компенсират загубите взаимно за сметка на другия. "Производителите на минерални торове не станаха по-лесни от спада на цените на газа тази година, енергийните компании продължават да го продават с високите темпове от предходните месеци. Те правят повече печалби, а химическите заводи са на ръба на оцеляването", обяснява независим индустриален експерт Леонид Хазанов.

Забраната за руски торове при такива условия ще довърши селското стопанство на страната. Фермерите няма да могат да ги купуват на високи тарифи, те ще започнат да губят реколта или ще фалират. В същото време Русия е надежден доставчик на торове, тя се интересува от дългосрочно сътрудничество и е в състояние да работи при взаимноизгодни условия, отбелязва Дмитрий Тарасов, ръководител на лабораторията по цифрови технологии в логистиката във Финансовия университет към правителството. на Русия. Според него обаче въвеждането на ново ембарго е много вероятно. Разбира се, това ще нанесе удар по икономиките на страните от ЕС, но нелогичните политизирани решения не са нещо ново за тях.

Не се тревожете за нас

Но дори и при това развитие на събитията руските производители няма да пострадат, уверени са анализаторите. „Те се преориентират към нови партньори, включително развиващи се страни, които нямат газова и нефтохимическа промишленост и се нуждаят от готов продукт“, смята Тарасов. Те включват страни от Азия, Африка и Латинска Америка.

Доцентът от катедрата по икономика на Руския икономически университет Александър Тимофеев напомня, че битовата химия се продава в повече от сто страни. Делът на уреята от Русия в световния износ е 12%, калиевият хлорид е 20%. Лидерите в индустрията „Еврохем“, „ФосАгро“ и „Акрон“ прилагат най-новите стратегии за развитие и дигитализация на процесите. „ФосАгро“ доказа, че тези корпорации са способни да генерират свръхпечалби. След три-четири години те планират да увеличат производството до 35-37 милиона тона“, добавя експертът.

Докладът на ООН показва 70% ръст на износа на торове от Русия. Основни купувачи остават Индия, Турция и Виетнам. Бразилия стана най-големият вносител, а сега Африканският съюз също работи за разширяване на доставките.

За 15 години индустрията е удвоила производството си. За пет години се планира да се инвестират повече от два трилиона рубли. „Това ще ни позволи да удвоим оборота и печалбите си“, отбелязва Тимофеев. Сега местните компании заемат шест до седем процента от световния оборот и са на второ място след Китай. Търсенето на химикали както в Русия, така и в целия свят се увеличава с 10-20% от година на година. Според експертите, благодарение на успехите на агропромишления комплекс потреблението ще расте с 10-15% годишно. Следователно дори потенциалната загуба на европейския пазар няма да се отрази по никакъв начин на производството.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?