/Поглед.инфо/ Центробежните тенденции се засилват във Обединеното кралство на фона на икономическите трудности при приспособяването на страната извън ЕС. Приказките за независимост от Лондон станаха все по-силни в Шотландия и Северна Ирландия. Това обаче не е всичко. Започнаха да говорят за отделяне на Уелс, който традиционно се смята за най-лоялната от келтските територии, присъединени към Англия.
Уелс никога не е бил единна независима държава в съвременния познат ни европейски смисъл. През Средновековието, след изтеглянето на римските войски от Британия, на негова територия са създадени много малки британски кралства. За разлика от своите братя в източната част на острова, бритите от Уелс успяха да запазят своята независимост през ерата на англосаксонското завоевание. Въпреки това, след като Англия е овладяна от Уилям Завоевателя, кралствата на Уелс стават зависими от източните си съседи. През XIII век британците вече контролираха цялата територия на Уелс.
Последното голямо въстание срещу английското владичество се състои в началото на XV век. До голяма степен Уелс се примирява със завоевателите поради факта, че династията Тюдор, която идва на власт в Англия в края на XV век, е от уелски произход. Уелс е културно по-близък до британците, отколкото другите завладени територии. Официалният Лондон обаче не е постигнал пълна хармония в отношенията с уелсците. През XIX век индустриализираният Уелс се превръща в крепост на работническото движение, след което келтският национализъм започва да набира сила на негова територия.
За разлика от Шотландия и Северна Ирландия, Уелс има една юрисдикция с Англия. На негова територия действа системата на английското право. През 1979 г. на специален референдум едва 20% от Уелс подкрепят идеята за автономия. На референдум през 1997 г. привържениците на създаването на местен законодателен орган, Уелското събрание или Сенеда, печелят с минимално предимство. А от 2006 г. Уелс има собствено правителство. Правомощията на местните власти в Уелс обаче са ограничени до социални и хуманитарни въпроси като надзор върху здравеопазването и образованието.
„На фона на излизането на Великобритания от ЕС в Уелс нараснаха националистическите настроения. Ако по-рано броят на привържениците на независимостта в региона едва достигаше 10-20%, то днес според някои проучвания на общественото мнение той е близо 40% от населението. Освен това сред младите хора на възраст между 16 и 34 години 58% са готови да подкрепят идеята за независимост, при условие че Уелс се присъедини към Европейския съюз.
Движението за независимост “Да! Къмри” („Къмри“ е старото самоназвание на уелсците) се радва на подкрепата на приблизително 33% от жителите на региона. Партията “Плайд Къмри” (застъпваща се за лявоцентристката икономика и уелски национализъм в политиката) е създадена през 1925 г. и дълго време се смята за маргинална, но днес контролира 13 от 60 места в Сенеда.
Уелските лейбъристи държат половината от местата в регионалния парламент. Реториката им е по-умерена от тази на националистите от "Плайд Къмри", те също се застъпват за намаляване на влиянието на официалния Лондон и разширяване на автономията на Уелс. Консерваторите, от друга страна, които призовават за запазване на статуквото, са в малцинство в Уелс.
Привържениците на независимостта, въпреки че все още нямат абсолютна подкрепа, намират разбиране от страна на местната общност и се радват на нейното уважение. Според експертите ситуацията в Уелс се развива по сценарий, идентичен с шотландския, но със закъснение от 10-20 години.
„Независимостта е естествено състояние на нещата за страните. Имаме фантастични природни ресурси. Убеден съм, че ако разполагахме със съответната власт, щяхме да използваме всичко правилно. Уелс е достатъчно голям. Уелс е достатъчно богат, за да бъде независим и според мен независимостта само ще направи Уелс още по-добър и ще направи живота на народа дори по-добър. Това би направило Уелс по-добра страна за хората, които сега често са маргинализирани”, коментира депутатът от Сенеда Рийс аб Оуен.
Противниците на независимостта на Уелс посочват, че местният бюджет е силно зависим от субсидиите от центъра. Поддръжниците на сецесията отговарят, като казват, че Ирландия също е преживяла криза, когато напуска Обединеното кралство, но в крайна сметка се превръща в успешна държава.
Наскоро властите на Уелс направиха голяма крачка към независимост. Към местната власт е създаден специален орган - комисия, предназначена да определи формата на бъдещите отношения с останалата част от Обединеното кралство. Възможността за отделяне от Великобритания ще бъде разглеждана съвсем официално. Професор Лора Макалистър, която председателства комисията с бившия архиепископ на Кентърбъри Роуън Уилямс, каза, че би било „нелепо“ да не се обмисли и тази възможност.
Официален Лондон сега е в политически капан. Всички индикации сочат, че скоро Уелс ще изисква значително разширяване на правомощията в областта на правосъдието, и финансите. За правителството на Борис Джонсън подобна формулировка е силен удар, правителството няма да може да го подкрепи. А това от своя страна ще играе в полза на националистите от "Плайд Къмри".
Трудно е да се каже доколко това е добре за самите жители на Уелс. От една страна, лондонският диктат отдавна е бреме за неанглийски територии. На този етап обаче центробежните тенденции във Великобритания се подкрепят мълчаливо от брюкселските либерали, които не са против да накажат Великобритания за „антиевропейския“ бунт . И ако Брюксел и Лондон отново намерят общ език, Шотландия и Уелс ще бъдат изхвърлени като доскучали играчки. Напълно възможно е Уелс да се изправи пред съдбата на разменна монета в игрите между различните групи глобалисти.
Превод: В. Сергеев