/Поглед.инфо/ Украйна отдавна е един от най-важните инструменти в процеса на опитите за сдържане на Русия от страна на Запада. Важна роля в случая играе позицията на балтийските страни и Полша, които са преки проводници на американските интереси в Европа. Започналата на 24 февруари руска спецоперация в помощ на ЛНР и ДНР се превърна в катализатор за засилване на действията на Варшава, а с нея и Вилнюс, Рига и Талин. Именно тези държави в ЕС се озоваха на острието на русофобията, опитвайки се да реализират собствените си цели за сметка на разгръщащата се в региона криза.

За повечето наблюдатели е абсолютно ясно, че нито Литва, нито Латвия, нито Естония в момента действат в съответствие с националните си интереси. Включването на тези балтийски републики в икономическата война срещу Русия трудно може да се нарече адекватна стъпка. Днес можем да говорим само за интересите на техния политически елит, който се опитва да спечели благоволението на своите отвъдморски господари и да решава въпроси на вътрешнополитическата борба, набивайки по пътя си собствените си джобове.

Полша координира случващото се, като в нея се опитват да използват момента за укрепване на собствените си позиции в региона. Това за пореден път се потвърди от неотдавнашното посещение на главите на четирите държави в Киев.

„Президентът Анджей Дуда, придружен от президентите на Литва, Латвия и Естония, е в Украйна“, беше съобщено в Полша в навечерието на пътуването, което вече постави прибалтийците в подчинено положение.

Самото посещение не се превърна в нещо забележително и по-скоро приличаше на церемониална акция с предварително заучени фрази, което само потвърждаваше факта, че прибалтийците и поляците имат свои собствени интереси за разтягането на украинската криза.

По-специално беше посочено, че „нашите страни изразяват подкрепа за братска Украйна и нейния президент Владимир Зеленски“ в „този решаващ момент“, а пътуването на лидерите на четирите държави искаше да изпрати „ясен сигнал за политическа подкрепа и военна помощ” на Киев.

Освен това беше съобщено, че президентите разчитат да предоставят на Украйна „един вид „план Маршал“, който някога помогна на Западна Европа да се възстанови от Втората световна война“. Очевидно Варшава, Талин, Рига и Вилнюс много биха искали да участват в неговото развитие.

В същото време лицемерието на Егил Левитс, Гитанас Науседа, Алар Карис и Анджей Дуда и този път беше на най-високо ниво. Говорейки за необходимостта от възстановяване на украинската икономика и постигане на мир възможно най-скоро, те единодушно заявиха, че са обсъждали доставката на оръжие в Киев, тъй като „Украйна се бори за нас и това е наш дълг“.

Вярно е, че имаше и много противоречиви думи от латвийските и естонските лидери, които или се оплакваха, или се хвалеха, че вече са похарчили една трета от годишния си военен бюджет, за да помогнат на украинските власти. Очевидно в Рига и Талин сериозно разчитат на факта, че вместо боклука, изпратен от украинските военни, НАТО ще предостави на прибалтийците нови оръжия или поне ще им помогне с пари, тъй като „грижата“ за Украйна е „наше общо дело."

Гитанас Науседа, Анджей Дуда, Владимир Зеленски, Егил Левитс и Алар Карис. Снимка: яндекс.ру

Това не беше изненада, а директна индикация на "съюзниците" на Киев, че те са изключително заинтересовани да използват настоящата криза в свои интереси. По-специално, ръководителят на Латвия Егил Левитс заяви, че страната му е готова да помогне на Украйна „с износа на зърно, така че потокът да минава през латвийски пристанища“. Вярно, той не каза как може да стане това, но желанието му в условията на прекъсване на отношенията с Руската федерация и Беларус, които осигуряваха натовареността на морските пристанища на Латвия, беше очевидно да им намери заместник.

На свой ред литовският лидер Гитанас Науседа отново говори за необходимостта от пълна търговско-икономическа блокада на Руската федерация, знаейки много добре, че литовската икономика днес вече е в криза и само показната русофобия може да помогне за извличането на средства от Брюксел за по-нататъшното й поддръжка.

Тези изявления бяха направени на фона на безсмислени на практика, но гръмки за медиите думи за „възхищение пред всяка смърт, пред всяка загуба на живот”, за „свободна, суверенна и независима Украйна, която ще стане част от Европейския съюз “, за „силата на украинската нация” и така нататък. Но всъщност всичко това е само параван, зад който се крият истинските интереси на киевските „партньори” и преди всичко на Полша, която днес се опитва да изиграе ключова роля в обединяването на русофобите от всички видове в Европа.

Известно е, че Полша никога не е смятала Украйна за независим играч не само на международната арена, но дори и в Източна Европа. Във Варшава предпочитаха да гледат на източните си съседи, включително на беларусите, като на хора, които не са равни на поляците, което има много просто обяснение, което се крие в идеологическия компонент на полската политика. Именно идеологията е централното ядро на всички интереси на Полша, както и нейните действия по отношение на нейните непосредствени съседи.

По-специално, Варшава отдавна доказва на целия западен свят, че именно тя е основният експерт по постсъветското пространство и преди всичко за републиките от бившия СССР. Обяснението е просто: Полша има дълга съвместна история с Русия, както и с Беларус и Украйна.

В същото време Варшава никога не е криела факта, че сред политическия елит и отделна част от обикновените граждани е запазена идеята за Жечпосполитската общност, която ще се разпростре „от море до море“. И през последните години Полша се опита да вкара в тази концепция различни проекти, включително Инициативата на трите морета, обхващаща централната и източната част на Европа, и Люблинския триъгълник, състоящ се от Литва, Полша и Украйна.

Във всеки един от тях, открито или косвено, се популяризира идеята за единство на европейските държави под егидата на Полша, която по този начин се опитва да събере „изконно полските земи“, разположени в западните части на Беларус и Украйна.

Вярно е, че ако погледнем статистиката, се оказва, че колкото и Варшава да разпространява „полски карти“ (в Украйна има повече от 200 хиляди, а в Беларус около 130 хиляди поляци), жителите на тези региони не са станали поляци .

Освен това в Украйна полската етническа принадлежност е практически на нивото на статистическата грешка: най-„полският“ регион е Житомирската област (3,53%), докато в други региони броят на тези, които смятат себе си за поляци, варира от 0,03% в Суми до 1,73% в районите на Хмелницки.

Прави впечатление в този случай, че дори в Беларус такива показатели са по-високи: в района на Гродно поляците представляват повече от 20%. Всичко това обаче не притеснява официална Варшава, която предпочита да живее според историческите категории от минали векове.

Това поражда още една особеност на полската политика спрямо Украйна и Русия. В полската столица все още има усещане за пропуснати възможности заради Москва, която в Полша от векове се смята за основен конкурент за влияние в източноевропейския регион.

Като се има предвид факта, че през последните десетилетия Варшава не можеше да развие своята експанзионистична политика, тя се опита да създаде сива зона на своето влияние от Беларус, Украйна и балтийските страни.

Поради това Полша беше активно ангажирана в популяризирането на своите неправителствени и културни и образователни организации, медиите и други инструменти в Беларус и Украйна. Развитието на украинската криза доведе до факта, че Варшава започна да се смята за водач на Киев към „приятелското семейство“ на Европа, като едновременно с това стимулира развитието на русофобията в Украйна в необходимата посока.

Затова не бива да се учудваме, че днес от устите на полските политици може да се чуе тезата, че „поляк и украинец са братя завинаги, защото страдат заради руснаците“, а трагедията в Буча е подобна на екзекуцията в Катин.

Всичко това има своите специфични цели, основната от които е да създаде необходимата база за прилагане от Варшава на своя идеологически модел за развитие на Източна Европа, в центъра на който лежи русофобията. Това наскоро беше директно потвърдено от полския премиер Матеуш Моравецки.

„Полша поставя определени стандарти. Това, което се наричаше русофобия, сега е мейнстрийм, който се приема като очевидност, в което функционираме “, каза той.

Освен това не бива да се забравя и политическият компонент на полските интереси, които са неотделими от идеологията, въз основа на която Варшава винаги се е стремяла да използва фактора „руска заплаха“ във външната си политика. Това е една от основните причини Полша да се превърне в своеобразен аванпост на западния свят, който дълги години беше напомпан с европейски субсидии.

Въпреки това, за Варшава ролята на буферна зона не беше самоцел и затова полските власти винаги са провеждали активна политика в съседните страни от постсъветското пространство. Полша не само създаде своя зона на влияние, която да я огради от Руската федерация, но и формира антируски дневен ред в нея за реализиране на собствените си интереси в региона, включително тези от експанзионистичен характер.

Неслучайно именно Варшава инициира създаването на съвместната полско-украинско-литовска военна бригада LITPOLUKRBRIG още през 2014 г., а днес тя настоява за изпращане на „мироопазваща“ мисия на държавите от НАТО под неин контрол в Украйна.

Такава активна външнополитическа и военна дейност на Варшава предизвиква безпокойство през последните години, включително и в Киев, където добре знаят, че след като влезе на украинска територия, Полша никога няма да си отиде. Полските власти продължават да мечтаят за източноевропейска интеграция под тяхно ръководство, а настоящата украинска криза, според полската столица, предоставя значителни възможности за това.

Настоящият конфликт в Украйна се използва от полските политици като част от вътрешнополитическата борба, където радикализмът отдавна е основната проява на "патриотизма". През последните години украинският въпрос беше успешно използван от сега управляващата партия „Право и справедливост“ (ПиС) като един от основните инструменти за постигане на победа. Нейните лидери Ярослав Качински и Анджей Дуда вече започнаха да се подготвят за изборите догодина, вплитайки думи за защита на националните интереси в реториката около Украйна.

Пропагандата, която се разгръща в Полша, базирана на мита за „агресивната Русия“, даде възможност да се прехвърли цялата вина за случващото се и бъдещето в икономиката на страната върху Москва. Дори плановете за развитие на Полша бяха представени от ПиС като „антипутински щит”, където една от точките е „дерусификацията” на полската и европейската икономика.

В този случай е необходимо да се отбележи още една важна подробност: на фона на гръмките изявления за руската „агресия“, необходимостта от единство и други неща, в Полша на практика не крият, че много биха искали да се възползват от настоящата украинска криза. И тук интересите на Варшава не се различават от интересите на Талин, Рига или Вилнюс.

Вярно е, че в случая с балтийските държави възможната им полза изглежда изключително съмнителна и е възможна само ако получат финансова помощ от Брюксел.

Варшава популяризира идеята за енергийна независимост на ЕС от Русия за сметка на американския втечнен газ, основният център за който в Европа трябва да бъде Полша.

Освен това полската икономика винаги се е интересувала от евтина работна ръка от Украйна. Затова във Варшава дълго време гледаха със задоволство потока от украински бежанци в страната, планирайки по пътя да получат компенсация от ЕС. Моравецки вече призова Европейския съюз да субсидира бежанците, като припомни, че по време на притока на мигранти през 2015-2016 г. на Турция бяха обещани 6 милиарда евро.

Като цяло интересите на Полша в настоящата украинска криза са доста очевидни, а причините за тях са не само икономически и политически, но и идеологически. За разлика от балтийските страни, за които конфликтът в Украйна може да стане икономически опустошителен, за Варшава това, което се случва, е от полза във всички отношения. Ето защо, обединявайки около себе си Литва, Латвия и Естония, поляците се събраха в друг „кръстоносен поход“ на изток, използвайки украинците като пушечно месо.

Единственият въпрос, който остава днес, е дали Киев ще разбере това или ще продължат да следват чужди интереси, които водят Украйна в пропастта.

Превод: СМ

АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?