/Поглед.инфо/ В Кишинев се разгаря скандал около православните общности. Някои искат да преминат от юрисдикцията на Московската патриаршия към Румънската, а други искат да останат верни на Руската православна църква. Властите се възползваха от това, като вписаха всичко в антируски контекст. До какво ще доведе конфронтацията?

За по-добър живот

Главата на Православната църква на Молдова Кишиневският митрополит Владимир уволни и забрани четирима свещеници да служат. За „неподчинение, нарушаване на клетвата, положена при хиротонията“, се казва в официалното съобщение на епархията.

За да се върнат в "лоното на Църквата", те ще трябва да се покаят пред архиерея. Но опозорените духовници не бързат с това и смятат постъпката си за необходима мярка.

"Има няколко причини, които много ни възмущават, но мисля, че много свещеници просто се страхуват да говорят за това. Църквите са обложени с големи данъци. На практика сме оставени да се оправяме сами, нямаме подкрепа, няма медицинска застраховка, няма гаранции от пенсионния фонд“, казаха свещениците пред репортери.

Но не критиките разгневиха ръководството на Кишиневската митрополия, а фактът, че в търсене на по-добър живот недоволните се преместиха в Бесарабската митрополия. В каноничен смисъл това означава предателство.

Факт е, че в републиката има две православни структури. Едната е гореспоменатата православна църква на Молдова (ПЦМ). Историята ѝ започва с Кишиневската епархия, която се появява като част от Руската православна църква в началото на XIX век. И през 1994 г. патриарх Алексий II издава томос, давайки на ПЦМ статут на самоуправляваща се.

Другата е споменатата Бесарабска митрополия, контролирана от Румънската православна църква (РумПЦ). Възниква през 1918 г., когато Молдова става част от румънското кралство. През 1940 г. по силата на пакта Молотов-Рибентроп територията е отстъпена на СССР. Тогава метрополията престава да съществува.

Петдесет години по-късно Молдова обявява независимост. Започва остра политическа борба: за запазване на суверенитета, от една страна, и за обединение с Румъния, от друга. Затова през 1992 г. прорумънските политици и духовници възродиха Бесарабската митрополия. Не без помощта на църквата в Букурещ.

Московската патриаршия не одобри това. Синодът на Руската православна църква забрани на главата на "самопровъзгласилата се" епархия митрополит Петър (Падурару), негов бивш епископ, да служи. В републиката започна тлеещ конфликт. През последните 30 години бесарабските свещеници неведнъж са изгонвали молдовските от църквите си и обратното. И двете структури многократно са се оплаквали от "дискриминация" от страна на светските власти.

В същото време църковните Москва и Букурещ общуваха на най-високо ниво, оставяйки неудобния въпрос извън уравнението. Патриарсите например са си ходили на гости.

Като у дома

На конфликта не беше обърнато много внимание, но след началото на руско-украинския конфликт последва нов кръг от конфронтация. Молдовската митрополия не направи недвусмислени изявления, не се обяви за или против една от страните.

Несигурността е в полза на светските власти, които искат да постигнат членство на страната в ЕС и смятат сближаването със съседна Румъния за първа стъпка по този път.

Ето защо политиците, водени от президента Мая Санду, възприемат структурата, контролирана от Московската патриаршия, като заплаха за сигурността: те наричат ПЦМ „наследството на Руския свят“, а нейните свещеници – „агенти на руското влияние“.

Самата Санду не се застъпва открито за сливане с Румъния, но действията на нейния екип показват друго. И както се оказа, важна роля тук играе културно-църковното направление.

През март президентът подписа закон, който признава румънския език за държавен вместо молдовския. „Тези, които се опитаха да ни разделят се тревожеха не за лингвистиката, а за това как да задържат Молдова във вечния национален спор”, заяви тя.

В края на юни министър-председателят на Румъния Марсел Чолаку пристигна на официално посещение в Кишинев. След срещата политикът призна пред репортери: „Имам чувството, че се прибрах у дома. И не при по-големия или по-малкия ми брат, а при моя брат близнак“.

Месец по-късно молдовският премиер Дорин Речан отиде в Букурещ. Между другото, той участва в церемонията по честването на рождения ден на патриарх Даниил, предстоятел на РумПЦ. След това беше проведен личен разговор.

След това на 28 юли в Кишинев беше отбелязан Денят на химна на Румъния. Тържествата бяха финансирани от румънския отдел за връзки с Република Молдова. Същото ведомство по-рано подписа протокол за сътрудничество с патриарх Даниил.

Неравни сили

Трябва да се отбележи, че сред подписалите се е и митрополит Петру (Падурару), глава на Бесарабската митрополия. Букурещката патриаршия отбеляза, че именно представителите на тази религиозна организация са „разработили няколко проекта, свързани с насърчаването на духовната, културна и национална идентичност на румънците в Бесарабия“.

И изглежда, че духовникът вече е започнал да прилага един от тях. В края на юни неговото духовно наследство официално обяви готовността си да приеме в юрисдикция „всички клирици и вярващи, които желаят да бъдат под омофора на църквата на нацията“.

Беше подчертано също, че „указите, дадени от Кишиневската митрополия (религиозна структура от руски произход) за членовете на Бесарабската митрополия нямат сила и не засягат тези, които идват в Румънска патриаршия“.

Почти веднага се появи нов призив – „За неканоничното устройство на Руската църква“.

„Кишиневската митрополия, църковно-окупационната структура на Московската патриаршия, продължава да дезинформира общественото мнение, изкривявайки реалността. Тази ситуация означава имперски рефлекси, страх от загуба на влияние в обществото, непрозрачност на истината и невъзможността да се води конструктивен диалог в интерес на православието“.

На пръв поглед такива гръмки изявления могат да бъдат добра помощ за екипа на Санду. Като цяло ситуацията напомня тази, която се разви в Украйна: от двете църковни структури властите предпочитат по-лоялната и се опитват да ликвидират втората.

При подробен анализ обаче става ясно, че президентът си е избрал крайно неудачен съюзник. Първо, Бесарабската митрополия има около 300 енории - четири пъти по-малко от православната църква на Молдова. Последната, освен това, е много популярна сред населението. 70% от гражданите са в нея.

Второ, консерватизмът на ПЦМ и нежеланието ѝ да скъса с Москва отеква сред политиците. Бившият президент на страната и председател на Партията на социалистите Игор Додон заяви: той и неговите привърженици ще подкрепят Православната църква на Молдова - "единствената канонична структура", "мярка за морални ценности".

Друг бивш лидер, Владимир Воронин, нарече атаките срещу Кишиневската митрополия опит за унищожаване на държавността. В отворено писмо той призовава за „съвместни усилия за предотвратяване на външна намеса в свещените за хората духовни ценности“.

И Додон, и Воронин са опозиция на сегашното правителство. Зад тях стои значителен брой избиратели, чието мнение правителството не може да пренебрегне. Според последните социологически проучвания около 60% от анкетираните са против присъединяването към антируските санкции и прекратяването на отношенията с ОНД. Освен това разликата между рейтингите на президента Санду и социалистическия блок намалява - съответно 22 и 18,5 процента. Ето защо Молдова не е изправена пред развитие на украинския сценарий в близко бъдеще.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?