/Поглед.инфо/ Случи се това, от което се страхуваха враговете на Русия в Европейската комисия. Изборите в една от трите основни страни от еврозоната – Италия, бяха спечелени от дясна коалиция. Включваща и онези, които преди се наричаха „приятели на Русия“ и онези, които се наричаха „полуфашисти“, включително бъдещият премиер Джорджия Мелони. Трябва ли да се съгласяваме с подобна оценка?

Жанрът гадаене на евроизборите доскоро беше популярен в руските медии. Кандидатите в повече или по-малко важни и големи държави бяха разделени на "явни врагове" и "потенциални приятели" според принципа на по-голяма или по-малка лоялност към Русия като субект на международната политика.

„Нашият човек“ трябваше да бъде скептик по отношение на антируските санкции. Противник на подобна политика, която често се сравнява със стрелба в собствените крака и се заклеймява като русофобия.

Сега такъв хиподрум няма смисъл - в повече или по-малко важна Европа повече или по-малко всички са против нас, а тези, които са дори малко "за", не претендират сериозно за власт.

Имаше малко смисъл от това преди, в периода 2014-2022 г. Ту левите печелеха, ту десните печелеха, но нямаше такъв случай въпросът за премахване на притесняващите всички санкции да стигне до „вето“ от някое правителство на етапа на удължаване (на всеки шест месеца). Нито крайнолевият гръцки евроскептик Ципрас, нито „крайнодесният (в ЕС го наричат така) унгарски евроскептик Орбан са се решили на такова нещо.

Докато сме противници на Запада като цяло, никое правителство на ЕС няма да се съгласи с ролята на наш агент. Ние сме в състояние на конфликт с целия Европейски съюз без изключение, без разделение на десни и леви.

Това не е нещо нормално, но е непоправимо без да се намери общ език между Москва и Вашингтон. Дотогава всеки русофил, ако влезе във властта, било в Рим, било дори в Париж, ще бъде разбит в воденичните камъни на евроатлантическата солидарност, след което ще остане мърморещ, но послушен по основните неща.

Между другото, в същото време оставането на евроскептични позиции е допустимо, при условие че се запази лоялността към Съединените щати. Такива са Полша и отчасти Унгария (Виктор Орбан поддържа топли отношения с една от двете опорни партии в Америка – Републиканската).

Разликата между 2022 г. и например 2019 г. е, че въпросът за конфронтацията между русофили и русофоби изобщо не стои в дневния ред на ЕС - русофилите са изтласкани от ЕС. Дясното ли печели или лявото - все ни е тази.

Такъв беше случаят в Швеция, където наскоро дойде на власт коалиция с участието на крайнодясната „Шведски демократи“, също толкова русофобска, колкото и левият ѝ предшественик. Така ще бъде и в Италия, където днес десницата празнува победа - още по-скандална, тъй като там "най-десните" не са встрани, както в Швеция, а на първо място.

Партията „Братя от Италия“ спечели златния медал и около една четвърт от всички подадени гласове. Нейният лидер Джорджия Мелони вече ще бъде министър-председател, а „Северната лига“ на Матео Салвини и „Напред, Италия!“ на Силвио Берлускони ще бъдат други два стълба на нейния кабинет.

И двамата бяха наричани "приятелите на Путин в Европа", но това беше отдавна. И Мелони не е наш приятел от самото начало: тя подкрепя Украйна и призовава за укрепване на НАТО.

Левичари и либерали вече нарекоха нейното правителство „най-дясното след Мусолини“, „първото популистко в еврозоната“ (Унгария все още има форинти), „постфашистко“ или дори „неофашистко“. Но това до известна степен е клевета на опонента. Сред коалиционните партньори на силата, към която преди принадлежеше Мелони, наистина имаше радикали. А за идеологическата левица, както винаги „застанал до фашист – ставаш фашист“ и „веднъж фашист – винаги фашист“.

Самата Мелони не е радикал, но е десен евроскептик – противник на миграцията, привърженик на традиционните ценности, национален егоист. Италианска версия на Виктор Орбан.

Но в рамките на руската външна политика би било по-правилно правителството на Мелони да се счита за фашистко, дори и с някакъв вид префикс. Например, полуфашистко като за начало.

Не само защото по руския въпрос италианката Мелони е много по-близка до британската Тръс, отколкото до Орбан. Но защото е по-подходящо за момента – и за нивото на отношенията ни с Европа.

Едно от основните политически оправдания за специалната операция в Украйна (която се превърна в крайъгълен камък в отношенията ни с ЕС) е борбата срещу фашистите, неонацистите, бандеровците. Тоест с десните радикали, включително тези, които татуират свастика на рамо.

Те се противопоставят на интернационализма на руските войски, изразен между другото в изявлението на президента „Аз съм лак, аз съм дагестанец, аз съм чеченец, аз съм ингушет...“

При такива условия разчитането на сътрудничество с европейските партии от крайния десен спектър е или идеологическа разпуснатост, или политическа шизофрения, особено след като често говорим за сили, които като цяло подкрепят Украйна.

Ако ги запомнят като фашисти, Русия поне ще говори на същия език като опонентите им, европейската левица. Освен това сред тях наистина понякога има относително русофилски партии, за някои от които съвместната борба срещу фашизма през Втората световна война все още има значение.

Такива са например българските социалисти и германските "леви". Нещо повече, левите смятат партията „Алтернатива за Германия“ за фашистка и абсолютно противна – същата, на която беше обичайно да възлагат надежди като автор на руско-германското „разведряване“.

Само че сега няма шанс за такова разведряване. Затова общуването с тези, които мнозина в Германия възприемат като крайнодесни, е последното нещо, което ни трябва сега.

Може да се твърди, че десните евроскептици на Европа поне няма да се прострелят в крака, тоест ще бъдат по-разумни и прагматични по въпроса за санкциите. Но ако си представим, че някой ден някаква националистическа партия наистина ще блокира антируските санкции, тя ще направи това не заради Русия, а в името на националните интереси на своята страна. Тоест, ще го направи дори политическите отношения между нас да са отвратителни, като на антифашисти и фашисти.

Но в средносрочен план е вероятно Мелони да стане полезна на Русия просто сама, като напълно автономен играч. По-точно като размирник, който разделя Европейския съюз и отвлича вниманието на Европейската комисия от Украйна.

Между другото, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен всъщност заплаши бъдещото дясно правителство на Италия с „мерки, както срещу Полша и Унгария“ (тоест намаляване на дажбата на Европейския съюз), ако започне държи се странно.

По принципни за Русия въпроси няма да започне, а ако започне, то ще е самостоятелно. Основното е, че страната, която се противопоставя на фашистите в Украйна, е по-логично да приравни италианската приятелка на Киев поне до съучастник на фашизма, особено след като значителна част от италианците ще се съгласят с нас по този въпрос и може би дори ще погледнат по-отблизо онези, които се предадоха в „Азовстал“.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com