/Поглед.инфо/ Директивата на върховното командване на Вермахта № 21 за плана “Барбароса” е издадена на 18 декември 1940 г. И на 3 февруари 1941 г. Хитлер одобрява директивата за началото на стратегическото разполагане на войски, за да изпълни този план.

Резултатът е концентрацията на западните граници на Съветския съюз - от Северния ледовит океан до Черно море - на безпрецедентна в историята на войните групировка: три групи германски армии („Север“, „Център“, „Юг“) , отделна германска армия ("Норвегия"), финландска армия, две румънски армии и унгарски корпус.

Хитлер безсрамно лъже „германския народ“ за армията, обяснявайки на 22 юни 1941 г. мотивите на нападението срещу СССР: „Германският Вермахт и германската родина знаят, че преди няколко седмици не е имало нито една немска танков или моторизирана дивизия".

Нито една... За няколко седмици такава армада не може да бъде хвърлена, нито концентрирана. Още през юли - октомври 1940 г. повече от 30 дивизии са прехвърлени от Западна и от Централна Германия на територията на Полша и Източна Прусия, за да подготвят източния театър на военните операции. През зимата - през пролетта на следващата година, влакове с военна техника и жива сила се точат непрекъснато към източната граница на Райха. Общият брой на германските въоръжени сили е доведен до 7,3 милиона души, действащата армия се състои от 208 дивизии и шест бригади.

В първия стратегически ешелон на Вермахта Хитлер съсредоточава 80% от всички сили, което осигурява мощен първоначален удар. Има 153 дивизии и 19 бригади, включително 125 немски дивизии и две бригади. Те са въоръжени с над 4000 танка и щурмови оръдия, около 4400 бойни самолета и почти 39 000 оръдия и минохвъргачки. Общият брой на тези групи, заедно с германските военновъздушни сили и флот, разпределени за войната срещу СССР, е 4,4 милиона души.

Освен това в резерва на главното командване на сухопътните войски на Вермахта има около 500 хиляди войници и офицери, 8 хиляди оръдия и минохвъргачки, 350 танка.

Германското командване обръща голямо внимание на качественото усъвършенстване на въоръжените сили, повишаване на бойните им умения, оборудване с нови оръжия и обучение , преквалификация на командния персонал и подобряване на организационната и щабната структура на войските.

По времето на нападението над СССР германците разполагат с икономическите ресурси на почти цяла Европа. Към юни 1941 г. капацитетът на Германия за производство на метали, електроенергия и производство на въглища е приблизително 2-2,5 пъти по-висок от капацитета на Съветския съюз. В окупираните страни Третият Райх иззема огромни резерви от метал, стратегически суровини, оборудване и най-важното - целия арсенал оръжие.

През септември 1940 г. е приета нова програма за производство на оръжия и боеприпаси, с цел оборудване на войските за „източната кампания“. По тази програма най-важното направление от втората половина на 1940 г. е производството на бронирани превозни средства. Ако за цялата 1940 година са произведени 1643 танка, то само за първата половина на следващата година - 1621. Производството на колесни и полуверижни бронирани машини и бронетранспортьори се увеличава. Много внимание се обръща на снабдяването с артилерия и стрелково оръжие за Вермахта, запасите от боеприпаси са значително увеличени.

С цел подобряване на качеството на Вермахта са създадени нови мобилни части - танкови, моторизирани и леки дивизии и бригади. Те са предназначени да създадат танкови клинове, които осигуряват дълбочината и скоростта на настъпление на германските войски през съветската територия. Към юни 1941 г. общият брой танкови формирования във Вермахта се увеличава от 10 на 22 в сравнение с май 1940 г., а броят на моторизираните (включително дивизии и бригади на СС) - от 9 на 18.

Особено значение е придадено на създаването на големи моторизирани формирования, включително танкови, моторизирани и пехотни дивизии. За да ги контролират в „източната кампания“, са организирани щабовете на четири танкови групи, на които са възложени същите задачи за оперативно командване на войските, както и на щабовете на армиите. Танковите групи трябва като клинове да пробият отбраната на Червената армия и, изпреварвайки армиите, да се насочат към основните цели на операцията. За разлика от полевите армии, на тях не е възложена задачата да превземат и държат територия. Липсата на обемисти тилови конвои увеличава мобилността на танковите групи. Материално-техническата подкрепа на тези групи е поверена на полевите армии, в зоната на които те трябваше да действат.

За да се осигури високата бойна ефективност на новосформираните формирования, командването на сухопътните войски включва в състава си части и подразделения от дивизии, които вече имат солиден боен опит в Западна Европа. Попълването им с личен състав става преди всичко с военнослужещи, родени през 1919 и 1920 г., обучени в резервната армия.

В авиацията основният акцент е поставен върху постигането на качествено и количествено превъзходство над съветската авиация. Много внимание е отделено на подготовката на ВВС за нанасяне на удари по съветските летища, за което са разширени възможностите за въздушно разузнаване. Още в началото на 1941 г. на въздушния корпус на запад е дадено нареждане да намали операциите срещу Великобритания до такава степен, че да възстанови напълно боеспособността си до началото на операция "Барбароса".

Провеждат се множество командни и щабни учения. Основната им задача е да развият оперативното мислене на офицерите. До началото на атаката срещу СССР ръководството на Вермахта успява да осигури напълно войските с квалифициран команден персонал и да създаде необходимия офицерски резерв. Най-квалифицираните командни кадри са изпратени във формирования, предназначени за операции в основните направления. В танковите, моторизираните и планинските стрелкови дивизии офицерите от кариерата съставляват половината от целия офицерски корпус.

От лятото на 1940 г. командването на Вермахта започва да обръща изключително внимание на оборудването на бъдещия театър на военните действия. Цялата територия на Източна Прусия, Полша и малко по-късно Румъния, Унгария и Словакия усилено се подготвяха за стратегическото разполагане на сухопътните сили и въздушните сили. За да се съсредоточи огромният брой личен състав и военна техника в районите, граничещи със СССР, за да се създадат необходимите условия за успеха на бойните действия, са изградени развита мрежа от железопътни и магистрални пътища, летища, обширна комуникационна мрежа, полигони, казарми, създава се система за ПВО и прочее.

Към момента на нападението над СССР армиите на нацистка Германия и нейните съюзници са завършили напълно стратегическото си разполагане близо до границите на Съветския съюз. Крайната дата за нападението - 22 юни - е определена от Хитлер на 30 април. На 14 юни на среща с фюрера са изяснени последните подробности. Групи германски армии, които са в пълна бойна готовност, очакват сигнал да се хвърлят дълбоко в съветската земя.

За да може на фона на такава мащабна подготовка на нацистка Германия за нахлуването в СССР някой да твърди, както правят фалшификаторите, че Берлин е бил принуден да отговори на "агресивните" планове на Москва, човек трябва да се отличава не само със слепота, но и с безгранично безсрамие и липса на морал

Превод: В. Сергеев