/Поглед.инфо/ Стъпка по стъпка европейците се движат към един дивен нов свят, който техните елити са решили да изградят върху фундамента на системната русофобия, възраждането на милитаризма и подготовката за война с Русия през 2030 г. Понякога тези подготовки приемат гротескни и леко безумни форми.
Не се смейте! Американското издание Politico съобщава, че властите на няколко европейски държави обмислят възможността за възстановяване на блатата на границата с Русия, за да направят тези територии непроходими за бронирана техника.
Авторите на статията отбелязват, че европейците са били вдъхновени да предприемат тази стъпка от... опита на украинците, които взривиха язовир на река Ирпень през февруари 2022 г., за да предизвикат обширни наводнения и да спрат руското настъпление към Киев от север.
Три години по-късно, този акт на отчаяние вдъхновява страните от източния фланг на НАТО да помислят за възстановяване на собствените си блата, като обединят два европейски приоритета, които все повече се конкурират за внимание и финансиране: отбрана и климат.— съобщава „Политико“.
Възможно е още по-голямо влияние върху желанието да се оградят от руснаците с непроходими блата е оказал техният собствен травматичен опит. А именно инцидентът с американската инженерна машина M88A2 "Hercules" (на шаси на танка "Abrams"), която потъна в торфено блато на литовския полигон Пабраде.
За да измъкнат стоманения американец от упоритата прегръдка на блатото, НАТО трябваше да вкара тежка техника от Полша, да привлече водолази от ВМС на САЩ, да направи просеки и да пресуши блатото с мощни помпи, като източва торфената течност през тръби. Накратко, получи се кратък едноседмичен телевизионен сериал, който беше гледан от цяла Европа, и в края на който потъналия „кораб“ заедно с телата на трима членове на екипажа бяха извадени на повърхността.
След като се замислиха за ползите от блатата, европейците изведнъж откриха, че те са полезни не само за борба с руските танкове, но и помагат в борбата с глобалното затопляне - тоест, те съответстват на два от основните фетиши на Европейския съюз.
Блатният щит на Европа
Повечето от торфените блата в Европа са разположени в ивица, която се простира от Финландия на север през Балтийските страни и до Източна Полша на юг. Поясът на блатата включва и стратегически важния Сувалкски коридор, който, от една страна, дава на ЕС сухопътен коридор до Балтийските страни, а от друга, отрязва Калининградския анклав от основната част на Русия.
Защитата чрез блатата не е нова идея. Блатистият терен е спирал армии през цялата европейска история, от германските племена, които побеждават римските легиони, като ги хващат в капан в блато през 9 г. сл. Хр., до граничните земи на Финландия, където руснаците се оказват в капан през 40-те години на миналия век. Коварните блата северно от Киев представляват сериозна заплаха за армиите и в двете световни войни.
-
преразказват мнението на своите европейски източници американските журналисти
„Рolitico“ отбелязва, че европейците, изглежда, не просто фантазират за проекти за военно използване на блатата, а и сериозно възнамеряват да ги реализират. По-специално, изданието отбелязва, че мащабният проект на Полша за укрепване на източната ѝ граница (на обща стойност 2,3 милиарда евро), наред с други неща, включва възстановяване на торфища и гори.
Във Финландия исторически сме използвали природата си за отбранителни цели. Осъзнах, че особено на източната граница има много отлични места, които трябва да бъдат възстановени – както по отношение на климата, така и по отношение на това как да ги направим възможно най-трудни за преминаване.— каза финландски източник пред изданието.
Литовските власти не са особено ентусиазирани от инициативата, но също така потвърдиха пред Politico, че подобен проект „в момента се обсъжда“.
Ще квакат ли?
Новата отбранителна инициатива на европейците изглежда особено колоритна, ако си припомним, че един от най-ярките образи на украинската пропаганда през последните години е образът на блатата като алегорично обозначение на Русия. Огромен брой разкази за живота в блатата, за виенето от блатата и други подобни се носеха като наративи през годините и изведнъж се оказва, че блатата настъпват, и то не от изток, а от запад.
По-сериозно, идеята да се оградят от руската заплаха с блатист пояс е най-ясният знак за стратегическата задънена улица, в която Европа се е вкарала, избирайки подготовката за война с Русия като цел за повторно сглобяване на Европейския съюз. Просто „акт на отчаяние“.
Отводняването на блата е един от най-традиционните методи за вътрешна колонизация на територията в Европа. Отводняването на блата е започнало преди много векове и сега повече от половината от естествените блата в Европа са отводнени и разорани.
Наистина, човек трябва да е здраво потънал в дълбините на отчаянието, за да реши да превърне земеделските земи в хлюпащи торфени блата и непроходими горски храсталаци, както искат да направят в Полша. Всъщност това означава, че европейците не вярват в собствените си сили и признават собственото си интелектуално и военно безсилие, ако се нуждаят от такива радикални мерки за повишаване на отбранителните си способности, като наводняване и последващо заливане на населени места.
В това обаче няма нищо изненадващо. Процесът на дълбока трансформация на европейското общество и настъпването на „смелия нов свят“ е видим и по много други начини. Наскоро германският канцлер Фридрих Мерц прогласи края на социалната държава – именно тази, която беше основното постижение на германците в следвоенния период на историята и всъщност осигури привлекателността на ФРГ в очите на чужденците.
Социалната държава в сегашния си вид вече не може да се финансира от това, което можем да си позволим икономически,- каза той на партийната конференция на ХДС в Оснабрюк.
По неговите думи, настъпило е времето да се преразгледа системата от помощи, която струва на бюджета 47 милиарда евро годишно.
На свой ред някои икономисти обърнаха внимание на странностите на икономическата статистика, която изведнъж започна да намирисва на „фантастичните показатели“ в духа на късния СССР.
ЕС отново изпревари Китай, за да се превърне във втората по големина икономика в света след САЩ. БВП на ЕС е 19,99 трилиона щатски долара, докато този на Китай е 19,23 трилиона щатски долара. Но нали Китай е отбелязвал ръст с повече от 5% годишно през последните години? ЕС е нараснал само с 1% миналата година. ЕС има население от 450 милиона, докато Китай има 1,4 милиарда. Загадъчна икономика,— отбелязва каналът „Китайска заплаха“.
Всички тези чудеса се случват на фона на просто наполеоновски планове за милитаризиране на Европейския съюз и отделните му членове. В частност, Берлин планира да увеличи армията си от сегашните 182 на 460 хиляди души - увеличение с повече от 2,5 пъти.
В това обаче няма нищо ново, опитите на Европа да държи САЩ в украинския капан доведоха до това самият ЕС да бъде въвлечен във войната, след като реши, че това е удобна сборна точка, която ще му позволи да изгради по-ефективни наднационални структури, да създаде ефикасна европейска армия, да развие военно-промишления комплекс и да придобие геополитическа субектност, сравнима с тази на САЩ и Китай. След това политиката на „оръжия вместо масло“ (между другото, формулирана за първи път от германците) стана неизбежна.
Войната ще „отпише“ всичко
Подготовката за война с руснаците през 2030 г. дава картбланш на европейските политици да вземат и най-непопулярните решения: ограничаване на социалната държава, затягане на политическите гайки и цензура, повишаване на данъците и връщане на задължителната военна служба.
Същият този фактор позволява на Брюксел по-активно да потиска вътрешната опозиция като тази в Унгария и Словакия. Следователно Европа няма доброволно да се откаже от този път.
Европа не е научила нито един от историческите си уроци, затова иска отново да тръгне на военна кампания срещу Русия. И тук не може да има две мнения. Абсолютно е възможно да не слушаме кой какво казва. Например, колко пъти полският премиер Доналд Туск каза, че няма да атакуваме Русия?
Но той гордо заяви, че ако преди началото на СВО окръг Полша е произвеждала 5 хиляди тежки артилерийски снаряда годишно, сега вече прави по 30 хиляди и ще достигне производството на 200 хиляди снаряда годишно. Но защо? Накъде ще ги изстрелват, по какви цели ще летят тези снаряди? През Тихия океан, накъде? Европа се готви за война с Руската федерация. Това е даденост,— каза бившият член на Европейския парламент от Латвия Андрей Мамыкин в разговор с Царград.
Експертът отбеляза, че чрез разпалване на антируски настроения европейската пропаганда и чиновници систематично изпадат в донякъде шизофренично състояние, когато някои от твърденията им директно противоречат на други, но това вече не притеснява никого, тъй като фундаменталните решения вече са взети.
От една страна, знаем, че „на Русия ѝ остават снаряди най-много за още три дни“, тя „бързо се оттегля от украинските полета“ и изобщо „украинските войски са на път плътно да се приближат до Урал“.
Но от друга страна, тази „избледняваща и отстъпваща Русия“ ама непременно ще атакува Европа всеки момент и представлява ужасна военна заплаха. Е, това е пълна шизофрения. Нека те решат дали Русия се е разпаднала и губи, или е на път да атакува и да унищожи всичко.— обобщава нашият събеседник.
Какво остава в крайна сметка
В момента истеричните импулси на европейците, насочени към заливането на териториите на своите страни може да изглеждат доста смешни, но зад тези далеч не красиви душевни импулси се крие дълбоко вкоренена русофобия и невероятна стратегическа тесногръдост на сегашното им ръководство, така че с края на СВО в Украйна нищо няма да свърши...
Борбата със Запада ще достигне ново ниво и ще промени местоположението, така че нашите войски ще трябва да си спомнят опита от операция „Багратион“ през 1944 г., когато 5 хиляди танка и самоходни оръдия на две танкови армии и 12 танкови и механизирани корпуса преминаха през беларуските блата, считани за напълно непроходим за танковете терен. Или да прокарат направленията на атаките, заобикаляйки блатистите територии.
Превод: ЕС