/Поглед.инфо/ Звучи почти като божия заповед. Всъщност посланието е изтъкано от вековния опит на нашия народ да се предпазва от застрашаващи го бедствия. Сега, когато отново сме изправени пред доста непредсказуеми и не съвсем оптимистични изпитания, след като ни е писнало от всевъзможни поръчкови експертни и политически анализи, често се случва човек да се върне далеч назад в миналото.
Като знаеш рода си и това как са превъзмогвали хората преди бедите за да опазят себе си и децата си, с което да дадат и на тебе редкия шанс да живееш, е добре в такива като сегашните години човек да погледне назад и да види с какво от онова време би могъл да си помогне днес. Въпреки, че за съжаление не конкретната ни родова, а общата ни национална история показва, че нашият народ като че ли е хронично страдащ от недалновидни политици. Две световни войни сме понесли с категорични успехи на фронта и два пъти сме се оказали в лагера на победените. След това на една салфетка са ни отпратили там, където в края на Студената война трябваше отново да се намерим в лагера на губещите, оставени на пътя без да знаем накъде.
Подобни мисли, дори и да не си го признаем, няма начин как да не занимават съвременния останал все още с акъла си българин, когато на гости ни е дошла „класната“. Намерила е и за нас време за един ден да изслуша рапортите на подчинените си и набързо да провери готовността ни отново да нахлузим чепиците и да застанем под знамената на поредната губеща армия. Сигурно, когато все някога се отървем от нея, тя години ще остане обект за психотропни изследвания и анализи. В момента нейното скоротечно присъствие в България, ако излезем от рамките на добронамерените й намерения да посети една партньорска страна – забележете само за един единствен ден – по обявеното от нея лично съдържание на визитата й, би могло да стане въпрос, достоен за състезанието „Стани богат“. Например, като каква е дошла тя у нас? Възможни отговори – като шеф на комисията на Европейския съюз, организация учредена за социално и икономическо сътрудничество между определен брой европейски страни, или като шеф на военен съюз, алтернативен на НАТО, който акумулира икономическите ни средства не за развитие на Европейския съюз, а за подкрепа на войната в Украйна, или като политик, който единствено и само гледа да оцелее на своя пост без дори да му мигне окото за това от действията му какви последствия биха настанали, и последно, като прикрит търговец на политическа изгодна позиция, който използвайки ресурса на Европейския съюз си урежда своите лични приходи. Мисля че на този въпрос няма да може да се отговори правилно дори и с помощта на Ники Кънчев поради една единствена причина – всички отговори са правилни. Утре от медиите ще чуем онова, което и без тях знаем, че сме се съгласили с нашата уникална ръководителка и, както се казва, докрай, до последния българин ще подкрепяме Украйна и ще се борим срещу този „хищник“, както го нарече тя, Путин.
Въпросът с психо-политическите отклонения при фон дер Лайен не е основен, а по-скоро тангентен за генералната ситуация, която цари в Европа. Мерц по своята простотия безкрайно откровен си го каза - ние и в момента сме във война с Русия. Без въобще даже и да се съобразяват с елементарните правила на политическа култура започнаха с Макрон вече да наричат лидера на може и противникова страна, но все пак страна от която би могло да ни настигне огромна беда, „човекоядец“. Двамата лидери страдат от един общ дефект. Напъват се завалиите да изглеждат мощни и страховити, управляващи цели нации, които стоят зад тях, и са готови на секундата по тяхна заповед да се хвърлят в бой. Въпреки че и двамата съзнават, че всичко това един фарс, който единствено би могъл да им помогне да се позакрепят още известно време на постовете си. Докато ги изтърпят, разбира се. Оттук се ражда онова, което гледаме в момента - едно екзалтирано джафкане по посока на врага само и само за да може и Тръмп да се впечатли от техния войнстващ вой. Те обаче не знаят, какво казва умният български народ за такива като тях, че куче което лае, не хапе. Или още, че само човек, който е напълно откачил, би се решил втори път да дръпне опашката на дявола след като веднъж по време на минските споразумения го е направил и получи онова, което заслужаваше. Сега се опитват от време на време да посягат пак към опашката на дявола. Само да посягат за сега.
Ние, хората на Европа, би трябвало бързо да мислим, защото много време за мислене не остана. Лудите в Брюксел се роят със скоростта на хлебарките, едни от други поемат заразата и както са тръгнали за съжаление няма да има възможност да бъдат усмирени. Путин вече каза че става въпрос не за недружелюбни народи, а за недружелюбни елити. Не се знае обаче в една разгоряла се война как ще с отдели едното от другото. Тръмп, казват, някъде изчезнал и не могат да го намерят. Може пък докато брои пак дните да измисли нещо. А може и след парада в Пекин да ни стигне добрата вест.