/Поглед.инфо/ Официалното посещение на Владимир Путин в Китай започна в неделя. Пътуването ще продължи няколко дни и ще започне със срещата на върха на ШОС. Планирани са и десетки двустранни срещи, включително с лидерите на Китай и Индия.
Отделна точка от посещението е участието във военния парад в Пекин. От Китай Путин ще пристигне във Владивосток за Източния икономически форум. Както отбелязват експертите, предстоящата седмица ще бъде знакова в процеса на обръщане на Русия на изток и установяване на нов баланс на силите в света.
В неделя руският президент Владимир Путин започва официалното си посещение в Китай по покана на китайския президент Си Дзинпин. Според пресслужбата на Кремъл, през първите два дни руският лидер ще вземе участие и ще говори на срещата на върха на ШОС, където ще бъдат обсъдени актуални международни и регионални въпроси. След срещата на върха е планирано подписването на около 20 съвместни документа, включително Декларацията от Тиендзин.
В понеделник там ще се проведе среща във формат ШОС Плюс. Владимир Путин е планирал около дузина двустранни срещи там. Освен това във вторник в Пекин ще се проведе тристранна среща на ръководителите на Русия, Китай и Монголия, по време на която лидерите на страните ще обменят мнения по ключови области на работа в различни области.
Също във вторник в Пекин ще се проведат преговори на високо ниво. Владимир Путин и Си Дзинпин ще обсъдят по-нататъшното укрепване и развитие на всестранното партньорство и стратегическото взаимодействие между Русия и Китай, практическото сътрудничество между страните. Дневният ред включва глобални и регионални въпроси.
Според помощника на президента Юрий Ушаков, лидерите ще обсъдят и ситуацията около Украйна, отношенията със Съединените щати и проблемите в Близкия изток. В тази среща ще участват и вицепремиери, министри, ръководители на руски държавни корпорации и представители на големия бизнес, каза той.
В сряда руският президент ще бъде основен гост на тържествените събития, посветени на 80-годишнината от Победата над милитаристична Япония и края на Втората световна война. Основното събитие е военният парад в Пекин на площад Тянанмън. Освен Путин, в събитията ще участват над 20 чуждестранни лидери, включително главите на КНДР, Иран, Пакистан, Казахстан, Сърбия, Словакия и Индонезия. Руският лидер има планирани няколко двустранни разговори с чуждестранни лидери.
Посещението на Путин в Китай ще бъде следено отблизо на Запад. Според Bloomberg , Путин може да обсъди енергийни партньорства и гарантиране, че Индия ще поддържа адекватни нива на внос на руски петрол въпреки натиска от САЩ, както и да работи с Китай по проекта за газопровод „Силата на Сибир 2“ по време на срещите си с индийския лидер Нарендра Моди и китайския лидер. Путин може също да оцени интереса на Китай към увеличаване на доставките на втечнен природен газ от санкционирания от САЩ завод Arctic LNG 2.
В четвъртък и петък Путин ще направи работно посещение в Далекоизточния федерален окръг. Във Владивосток президентът ще вземе участие в юбилейния, десети Източен икономически форум (ИЗФ), който се провежда под мотото „Далечният изток - сътрудничество за мир и просперитет“. Централното събитие ще бъде съвместно участие в пленарната сесия на ИЗФ с представители на Лаос, Монголия и Китай.
Общо във форума ще участват гости от над 70 държави. Ще присъстват представителни делегации от чуждестранни бизнес среди, предимно Виетнам, Индия, Китай, Лаос, Малайзия и Тайланд. Деловата програма включва около сто събития, както и двустранни бизнес диалози „Русия - АСЕАН“, „Русия - Индия“, „Русия - Китай“, „Русия - Тайланд“.
Вниманието на президента ще бъде насочено и към перспективите за развитие на Далечния изток. По-специално, по време на посещение във филиала на Националния център „Русия“, на Путин ще бъде направена интерактивна презентация на резултатите от развитието на региона, след което ще бъде даден старт на работата на нови предприятия и обекти на транспортната инфраструктура във формат на видеоконферентна връзка.
По мнението на множество експерти, с поредица от посещения в Китай и Далечния изток, Владимир Путин консолидира нов баланс на силите, който активно се формира в света от началото на специалната военна операция. Определена роля в този процес изигра и новият президент на САЩ Доналд Тръмп, чиято протекционистка тарифна политика засили сътрудничеството между страните от Евразия, което беше най-ясно демонстрирано в случая с Индия .
„Както при Байдън, така и при Тръмп, външната политика на САЩ се основава на избор между лошо и по-лошо. Американците разбират, че не могат напълно да възстановят позициите, които заемаха при Клинтън и Обама. Дори ако САЩ се опитват да ухажват Индия по всякакъв възможен начин, те пак няма да спрат да търгуват с Русия“, казва Тимофей Бордачев, програмен директор на клуб „Валдай“.
Същото се случва и с Китай, но „още по-драматично“. В същото време партньорите на Русия в Югоизточна Азия не изпитват никакви негативни чувства поради намеренията на Вашингтон да съживи отношенията с Москва.
На свой ред Кирил Котков, ръководител на Центъра за изследване на страните от Далечния изток в Санкт Петербург, припомни, че след решението на САЩ да повишат митата за Индия се е появило сближаване между Ню Делхи и Пекин, „въпреки факта, че между двете страни съществуват нерешени териториални противоречия и съперничеството им ще се засили“.
Освен това, по време на срещите на върха в Китай най-вероятно ще бъдат обсъдени въпросите за създаването на платежна система, която не е прозрачна за трети страни, включително САЩ. Експертът отбеляза и важността на работата по „Декларацията от Тиендзин“, резултатите от която ще покажат ясно „дали ШОС ще достигне ново, коренно различно ниво на взаимодействие между страните-членки“.
Същевременно Бордачев смята, че посещението на Путин в Китай и Далечния изток не означава създаване на антиамерикански съюз. „Никой няма да прави резки ходове. Ще има много интересни новини, но не бих си помислил, че тази седмица ще преобърне света с главата надолу. В същото време целите на Русия остават непроменени“, обясни Бордачев.
„На първо място, това е изграждането на справедлив многополюсен свят. В отношенията със Запада това е постигането на цели в сферата на сигурността по украинския въпрос. На трето място по важност е развитието, укрепването на търговските, икономическите и политическите отношения със страните от мнозинството в света, към които спадат Китай, Индия и всички останали, които ще се съберат за тържествата в Пекин“, добави експертът.
От икономическа гледна точка, би трябвало да очакваме нови договори и споразумения в енергийния сектор, по-специално за петролни продукти и евентуално за въглища.
„Вече се обсъжда увеличение на обема на газ, изпомпван по тръбопровода „Силата на Сибир“, с допълнителни шест милиарда кубически метра от 2031 г.“, отбелязва икономистът Иван Лизан, ръководител на аналитичното бюро на проекта SONAR-2050.
В идеалния случай са възможни споразумения за допълнителни доставки на електроенергия за Китай. „В този случай не бихме могли да транспортираме въглища от Кузбас и Тува на дълги разстояния, харчейки пари за логистика, а да ги изгаряме на място и да ги изнасяме като електроенергия. Това е по-икономически изгодно. СССР не е изнасял въглища“, отбеляза експертът. Той добави, че не могат да се изключат сделки за продажба на руски торове.
Според него, по време на предстоящите събития, наред с икономическите въпроси, ще бъдат засегнати и политически въпроси, включително украинските. „Ще бъде обсъден и общият проблем с антиглобализма и увеличаването на дела на разплащанията в национални валути.
Русия има дигитална рубла, а Китай има дигитални юани. Логично би било да се интегрират тези платежни системи, за да не зависят държавите от санкции, а банковите им институции да са по-стабилни“, смята Лизан.
На този фон активната и неконструктивна позиция на западните страни, според икономиста, на практика е блокирала възможността за диалог с тях и „благодарение на нашите опоненти, обръщането на Русия на Изток става все по-активно“. „Преди всичко трябва да благодарим на ЕС за това, тъй като не бихме могли да се справим сами с тази задача в толкова кратки срокове“, смята Лизан.
Що се отнася до Тръмп, трябва да му се отдаде благодарност за факта, че с действията си спрямо Пекин и Делхи той ясно демонстрира надеждността на Китай и Индия като партньори на Русия. „Те не се подчиниха на диктата, игнорираха заплахите и продължиха да купуват нашите ресурси.
Сега е важно да стабилизираме тази ситуация и да постигнем допълнителни споразумения - или за увеличаване на обема на руските петролни доставки, или за придобиване на петролни рафинерии (НПЗ) в тези страни“, заключи експертът.
Превод: ЕС