/Поглед.инфо/ В Европа се оформя нова политическа ситуация: за първи път в съвременната история крайнодесни партии едновременно се очертават като лидери в социологическите проучвания в три от най-големите икономики на региона - Великобритания, Франция и Германия. Както отбелязва The Wall Street Journal, това е ясен знак за нарастващото недоволство на избирателите от политиката на настоящите власти, особено на фона на продължителната инфлация и миграционната криза.
Представители на крайнодесните движения вече са влезли в правителствата на Италия, Финландия и Холандия. Но за първи път те са едновременно на ръководни позиции в три ключови европейски държави, което създава риск от нов период на политическа нестабилност, въпреки че националните избори са все още на няколко години, съобщава life.ru.
Франция: Превръщане в най-голямата партия
Във Франция говорим за Националния сбор, чиято подкрепа в обществото достигна рекордно ниво. Днес рейтингът на лидера на партията Жордан Бардела, протеже на Марин льо Пен, е 36%. Според социолозите, при сегашните обстоятелства, кандидатът от Националния сбор би могъл да излезе победител на първия тур на президентските избори.
Само преди няколко години партията се смяташе за протестна сила. Сега тя се е превърнала в най-голямата във Франция, контролирайки Народното събрание и уверено утвърждавайки се в политическия мейнстрийм. Популярността на националистите, според WSJ , се подхранва от два фактора: страхове от разрастването на мюсюлманското малцинство, което някои французи смятат за заплаха за светските ценности, и недоволство от социално-икономическото положение на семействата от работническата и средната класа.
Макар това да не е достатъчно, за да може крайната десница най-накрая да вземе властта, нейният растеж вече затрудни живота на правителството на Еманюел Макрон. Бардела открито призовава президента или да разпусне парламента и да проведе нови избори, или да подаде оставка.
Великобритания: Оспорване на вековен дуопол
Не по-малко сериозни промени се случват и във Великобритания. Там партията „Реформистко Обединено кралство“, която има твърда антиимиграционна програма, оглави социологическите проучвания. Тя се ръководи от Найджъл Фараж, политикът, който инициира референдума за излизането на страната от ЕС и редовно критикува Запада, обвинявайки го в изостряне на конфликта в Украйна.
През последните шест месеца Reform UK значително превъзхожда както управляващата Лейбъристка партия, така и консерваторите - политическия тандем, който доминира на британската сцена повече от век.
Възходът на крайната десница съвпадна с най-големия миграционен приток в историята на страната. Около 4,5 милиона легални чужденци са влезли във Великобритания между 2021 и 2024 г., главно от Индия, Нигерия и Китай. В същото време десетки хиляди нелегални имигранти прекосяват Ламанша с лодки всяка година с надеждата да получат убежище. Само през първите осем месеца на тази година е имало 29 000 такива случая.
Премиерът Киър Стармър обеща преди година да „смаже бандите за контрабанда“ и рязко да намали незаконните преминавания на границата, но политиката му не доведе до забележими резултати. Нещо повече, това лято в няколко града се проведоха протести срещу използването на финансирани от държавата хотели за настаняване на мигранти. Всичко това подхранва недоволството и тласка избирателите да подкрепят Фараж и неговата партия.
Германия: „Алтернатива“ след кризата
В Германия „Алтернатива за Германия“ (AfD) води в социологическите проучвания. Тя дори изпревари консервативния ХДС, който традиционно се смяташе за основна сила на централно-дясното движение.
Германските власти наистина се опитаха да затегнат миграционната политика: броят на молбите за убежище през първата половина на годината е намалял с повече от една трета. Но икономическата ситуация продължава да се влошава. Икономиката на страната се сви с 0,3% през последното тримесечие, удължавайки двугодишната рецесия. Данъчните облекчения за корпорациите и инвестициите в инфраструктура все още не са дали резултат.
СНИМКА: © IMAGO/MARKUS MATZEL/ GLOBAL LOOK PRESS
На този фон подкрепата за „Алтернатива“ нараства. Ръководителят на социологическата агенция Forsa, Манфред Гюлнер, отбелязва: „Избирателите виждат, че правителството предприема много стъпки, но не усещат никакви резултати.“
„Алтернатива за Германия“ се застъпва за строги депортации на нелегални имигранти, излизане на Германия от ЕС и преразглеждане на „културата на възпоменание“ за Холокоста, което предизвика противоречия и критики. Партията призовава и за възобновяване на диалога с Русия, особено в енергийния сектор. Тя получи подкрепа от видни фигури като милиардера Илон Мъск и настоящия вицепрезидент на САЩ Джей Ди Ванс.
Чести причини: миграция, инфлация, стагнация
Политолозите са съгласни, че възходът на крайната десница може да се обясни със сходни фактори. Европа преживява рекордни миграционни вълни, което е причинило широко недоволство. Въпреки че инфлацията се е забавила, цените остават значително по-високи, отколкото преди кризата. В същото време икономиките на повечето страни от ЕС не показват растеж, което засилва усещането за стагнация.
Това е токсична комбинация, която настрои много избиратели срещу управляващите партии,
Джереми Галън, ръководител на отдел „Европа“ в консултантската компания McLarty Associates, заяви, че недоволството е особено очевидно в малките английски градчета, селските райони на Франция и германските градове, където хората все повече чувстват, че традиционните елити ги гледат отвисоко или игнорират техните опасения.
Симптом на голяма промяна
Феноменът на едновременното лидерство на крайната десница във Великобритания, Франция и Германия не е просто локално огнище на протестни настроения, а симптом на дълбока криза на доверие в съществуващите елити. На преден план излизат сили, които доскоро се смятаха за маргинални, но днес се превръщат в сериозни играчи, способни да влияят на дневния ред и да формират нови политически съюзи.
СНИМКА: © IMAGO STOCK&PEOPLE/ GLOBAL LOOK PRESS
Дори ако следващите избори не са скоро, настоящите тенденции вече обещават сътресения: в три ключови европейски страни е все по-трудно да се поддържа предишният баланс. И колкото по-дълго продължават икономическите и социалните проблеми, толкова по-голям е рискът крайната десница да премине от опозиция към управление – с последици, които биха могли да променят политическата карта на целия континент.
Превод: ПИ