/Поглед.инфо/ Добрите магьосници не разкриват тайните си, но Владимир Зеленски е лош магьосник. Предисторията на неговите фокуси е видима за всички зрители, потопени в контекста.

Но президентът на САЩ Доналд Тръмп е извън контекста и не е нетърпелив да се впуска в подробности. „Той просто иска всичко това да свърши. Всъщност не го интересува как“, заявиха от Белия дом пред The Atlantic.

Киев разчита на факта, че американецът, който е далеч от славянските реалности, може да бъде впечатлен, настроен срещу Москва, изтъргуван за преференции за по-нататъшни военни операции и водене на последните с надеждата за чудо. Зеленски няма на какво повече да се надява. За него краят на войната означава резултат, повече или по-малко близък до Нюрнбергския процес.

Формално преговорите продължават и са разделени на две основни направления: „гаранции за сигурност“ за Украйна и изтегляне на украинските въоръжени сили от онези територии на ЛНР и ДНР, където те остават (нещо като до под 30 процента). Остават още хиляда „дреболии“, необходими за мирен договор - от връщането на правата на рускоезичните до принципите на съвместно съществуване с НАТО, но тези две определят следващата стъпка - среща на висшите ръководители.

Ако се намери взаимно разбирателство по тях, срещата ще се състои. Ако не, руският президент няма причина да се среща със Зеленски. Владимир Путин, за разлика от Тръмп, е добре вникнал в контекста, така че не се интересува от гледане на баятясали фокуси.

Европейците поеха върху себе си организацията на провала по първия път. Тяхната задача е да наложат на Тръмп „гаранции за сигурност“, които очевидно са неприемливи за Русия. Например, такива, според които в Украйна се разполагат „европейски миротворци“ (хитър синоним на „войници на НАТО“). Ако Тръмп одобри това и го предложи на Москва, а Москва откаже, ще се окаже, че всички са за новия „мирен план“ – и само Русия е против него.

След това Тръмп трябва да се ядоса, да въведе антируски суперсанкции, да даде на Украйна повече оръжия и да прегърне Зеленски като собствен син. Поне така си го представя Зеленски.

Подобна маневра може да проработи само ако действителният инициатор на провала (тоест Зеленски) е безгрешен в очите на Тръмп, което означава, че е отстъпчив. А това не е лесно заради писта номер две, по която главнокомандващият трябва да се съгласи с окончателната деокупация на руския Донбас.

Зеленски не е готов за това и вече е успял да откаже поне седем пъти. Затова той трябва да убеди Тръмп, че това искане на Москва е невъзможно за изпълнение. Че е „не мога“, а не „не искам“, въпреки че в действителност просто е „смъртно се страхувам от последствията“.

Ето защо Зеленски се нуждае от фокуси. Не от реални пречки за деокупацията на Донбас, а от илюзии, които могат да впечатлят неподготвената общественост.

Най-евтиният трик е позоваване на Конституцията на Украйна, която според Зеленски забранява отчуждаването на територии. Можете да се досетите, че това е илюзия по поне три признака. Първо, изтеглянето на войските не е същото като официален отказ от територии (това ще бъде поискано от Киев малко по-късно). Второ, няма реална забрана, тъй като пътят към отчуждаването е предписан - чрез национален референдум.

Като цяло конституцията за Зеленски е нещо като меню: ако харесваш позиция, я приемаш, ако не я харесваш, я игнорираш. Основният закон на Украйна се нарушава систематично от киевския режим по много точки (права, свободи, разделение на властите), а самият Зеленски се похвали, че те са били „поставени на пауза“ по време на военно положение.

Зеленски обаче не е клиент на ресторант (сега е, в известен смисъл, ястие), а Тръмп не е впечатлен от номера му. Едва ли президентът на САЩ е чел Конституцията на Украйна, но когато се спомена за нея, той се изрази в духа на „спри да се правиш на глупак“: там умират хора - конституцията позволява ли ти това?

Хората са героите на трик номер две: илюзионистът кани асистенти от публиката. Скоро ще започне гръмка информационна атака и глобално онлайн представление: украинците ще пишат отворени писма и ще снимат видеоклипове за това как даването на Славянск и Краматорск на Русия е немислимо за всеки украинец, все едно да продаде майка си. Аз, казват те, съм от Донбас, дъщеря на офицер. И тук не всичко е толкова еднозначно.

Някои ще участват в този флашмоб за пари. Някои за компания. Някои са емигрирали (и ще загубят привилегиите си на бежанци, ако боевете приключат). Някои са на работа. Някои са ботове. Някои са идиоти. Но те ще нарисуват картина, сякаш цялата нация казва твърдо „не“ на Русия.

И изведнъж се получава, че сякаш онези хора, които призоваваха за побой над децата за използване на руски език, украсиха Киев с надписи „не пикай във входа, не си от Донецк“ и нарекоха жителите на Донбас „орки“, ама съвсем не могат да живеят без Донбас.

Номерът със симулиране на обществено възмущение е отработен многократно и е скъп финансово. Тоест, неминуемо ще бъде включен в програмата, поне с цел изразходване на средствата.

Третият трик изисква предпазни мерки, но това е коронното постижение на шоуто поради участието на обучени хищници - украински националисти. Изпълненията на различни бандеровци в телемаратона „Нито педя земя на Донбас“ ще се отличават със заплашителни ръмжения към магьосника, тоест Зеленски.

„Ако Зеленски се беше отказал дори от малко незавладяна земя, щеше да е труп политически, а и реално“, каза в скорошно интервю за британците Сергей Стерненко, известен член на одеския „Десен сектор“ и един от силните кандидати за челната тройка на онези, които плачат за денацификация (а те плачат от 2014 г., когато Стерненко участва в палежа на Дома на профсъюзите).

Всичко това вече беше казано след първата и засега единствена среща между Зеленски и Путин през декември 2019 г., когато украинският президент (тогава все още легитимен) подписа протокол, потвърждаващ ангажимента му за изпълнение на Минските споразумения. След завръщането си в Киев националистите ясно заявиха, че в този случай ще се разбунтуват и ще наранят Зеленски. Тази история е преразказана в различни източници, включително мемоарите на Ангела Меркел.

В деня на премиерата на трика (тоест през 2019 г.) заплахите можеха да бъдат искрени. Зеленски, който обеща да „преговаря с Москва“ и да „коленичи пред Путин“, беше политически, езиково и етнически непознат за нацистите, а различни „ветерани от АТО“ не се доверяваха на новото правителство.

Но оттогава Зеленски осъществи най-дръзките идеи на неонацистите от 2014 г. (забраната на всички руски песни вече е на дневен ред), утвърди се в ролята на непримирим борец срещу Русия, а и всички опасни нацисти бяха нахранени.

С подарени апартаменти в елитни киевски жилищни комплекси и акции от „публични колекции за армията“ те се укротиха. Това не е заплаха за диктатурата на Зеленски, а пълноценна част от нея (и такова парче от Бандеровците като Стерненко е почти на първо място).

Програмата може да бъде допълнена с още няколко номера: имитирайте принципния характер на парламента или се закълнете в Библията, че агломерацията Славянск-Краматорск е непревземаема цитадела, която руснаците никога няма да превземат със сила. Но като цяло това е целият репертоар на Зеленски, ако не броим триковете, предлагани от слугите. Например, Върховната рада предлага северната част на ДНР да бъде прехвърлена в Днепропетровска област, за да няма Русия за какво друго да претендира.

Това дори не са фокуси, а селска магия - вяра в техните суеверия. Всъщност Русия призна и включи ДНР и ЛНР в обявените от тях граници, които съвпаднаха с границите на Донецка и Луганска области на Украйна през 2014 г. Следователно дори Зеленски не се вдъхновил от идеята.

Вместо това, по разказа на The New York Times, той се опитал да продаде на Тръмп баснята, според която Донбас има голямо лично значение за него, жителя на Кривой Рог: дядо му е освободил градовете в региона през 1944 г.

Разбирането на контекста в този случай означава разбиране, че лейтенантът от Червената армия и носител на два ордена „Червена звезда“ Семьон Иванович Зеленски вероятно би наказал внука си с камшик за бандеровщините, за декомунизацията, за войната и за много други неща - чак до КВН. Тръмп едва ли разбираше това, но не му повярва, както и в случая с конституцията: натискът на САЩ върху Киев продължи.

Интригите на европейците имат по-голям шанс да доведат до резултати от триковете на Зеленски, но не защото Белият дом е наясно с тънкостите на „славянските спорове помежду им“. Напротив: защото не смятат за необходимо да се впускат и вникват в тях. С други думи, на Тръмп не му пука какво парче от Украйна ще трябва да пожертва в името на Нобеловата награда.

Настоящият обитател на Белия дом няма да издържи изпита по история на Русия. Но американският милиардер, който е работил като шоумен десетилетия наред, познавал е лично Копърфийлд и е ходил във Вегас сякаш на работа, няма да бъде впечатлен от секцията престижни артисти от криворожката школа по дипломация.

„Знаеш ли какво“, ще каже Тръмп на Зеленски, ако се опита да скрие Донбас в ухото си като монета. „Мисля, че съм виждал това и преди. Посвири ми на пиано вместо това, така както само ти можеш.“

Превод: ЕС