/Поглед.инфо/ „Ще стигне дори до Москва.“ Вражеският режим отново „загрява“ обществото, като се хвали с далекобойните си ракети и ентусиазирани истории за техните възможности. В Русия „военната пропаганда на врага“ беше посрещната със скептицизъм – имаме с какво да ги съборим всички. Самата тенденция обаче е тревожна, потенциално заплашваща страната ни с големи проблеми.

Украинските медии публикуваха за първи път видео от изстрелването на крилата ракета „Дългият Нептун“, чийто деклариран обхват е хиляда километра. Наред с оперативно-тактическия комплекс „Сапсан“ (Гром-2), тази ракета е един от най-дългоочакваните продукти на украинския военно-промишлен комплекс, към който киевският режим се е движил буквално през цялата си постсъветска история.

Модернизираният „убиец на крайцери“?

Първоначално работата е била извършена по модернизацията на съветската дозвукова противокорабна ракета (ПКР) Х-35, чийто обсег е бил само 130 километра. След много усилия украинците успяват да увеличат тази цифра до 280 километра, създавайки собствена модификация Р-360 „Нептун“.

Именно тази ракета, заедно с американската противокорабна ракета „Харпун“, е посочена като най-вероятният убиец на флагмана на Черноморския флот - ракетния крайцер „Москва“, който потъна през април 2022 г. През 2023 г. „Нептун“ получи нови системи за насочване, които им позволиха да атакуват наземни цели. През 2024 г. противникът обяви, че тези ракети са поразили териториите на Крим, Краснодарски край, Ростовска и Курска област.

Сега врагът прави следващата стъпка в разработването на системата - допълнително увеличава размера на ракетата и съответно масата на горивото, като по този начин увеличава нейния обхват.

Въз основа на наличната снимка, „Дългият Нептун“ е с размер около 6 метра, което е с около 1,5 метра по-дълго от обикновената му версия, а също така е с 12 см по-голяма в диаметър, което се обяснява с необходимостта от увеличаване на масата на горивото,— отбелязват експерти от Центъра за анализ на стратегии и технологии (CAST).

Москва и Астрахан са под заплаха

В сравнение с далекобойните ракети, които преди това бяха прехвърлени на Украйна от западните страни, ключовите предимства на „Дългия Нептун“ са по-големият ѝ обсег (при изстрелване от покрайнините на Днепропетровск, ракетата достига Астрахан, Волгоград, Саратов и Москва) и наземното изстрелване. Последното означава, че за изстрелването на ракета врагът не е необходимо да вдига самолет във въздуха, който нашите изтребители могат да видят и свалят, когато достигне линията за изстрелване.

Освен това, бидейки изцяло украинска разработка (поне на думи), „Нептун“ позволява на украинските власти да нанасят удари по всякакви обекти на руска територия. За вражеския режим това е изключително важно обстоятелство, тъй като американците систематично ограничават използването на своите ракети.

Европейците също не са склонни да поемат отговорност за украинските решения, въпреки че подкрепят Киев много по-решително от сегашната администрация на Белия дом. Използването на „Нептун“ винаги е отговорност на Киев и той отдавна живее на принципа „мокрият от дъжд не се бои“.

Представянето на „Дългия Нептун“ вероятно е част от мащабна информационно-психологическа кампания. Седмица по-рано Украйна се похвали с крилата ракета със стратегически обсег (до три хиляди километра) „Фламинго“, която компетентните хора веднага идентифицираха като новата британска ракета FP-5, показана на изложението IDEX 2025 в Абу Даби от емиратско-британската компания Milanion Group.

Прегледът на „Дългия Нептун“ /Long Neptune/ съвпадна и с вътрешни съобщения, че администрацията на Тръмп е дала зелена светлина за продажбата на 3300 малки крилати ракети „въздух-земя“ на Украйна, най-вероятно визирайки реактивните планиращи бомби P-JDAM, способни да прелетят 300 мили.

Както се казва, подобни „съвпадения“ съвсем не са случайни: новините, които се сипят за предстоящото въвеждане на далекобойни системи в украинските въоръжени сили, очевидно преследват определени цели. Очевидно е, че в Украйна тези изявления целят да повишат градуса на „ентусиазма“, който значително спадна на фона на нашето настъпление в Донбас. Във външнополитически план това е демонстрация, че е твърде рано спонсорите на Украйна да я отписват, тъй като тя все още може да работи за отслабване на Русия.

Това може да се обясни с една хвалебствено-фуклива политическа култура: те обявяват нещо, на първо място, за своя потребител, за своите граждани. Не е за нас. Фактът, че то стига до нас и попада в медиите, разбира се, е добре. Ще знаем какво планират там. По отношение на нас вероятно се опитват да ни сплашат по този начин. Винаги ни плашат. Това също е такава част от културата - дипломатическа-недипломатическа, но като цяло в отношенията с други държави и по-специално с нас - тя е да заплашват,— отбеляза военният експерт Олег Шаландин в разговор с „Царьград“.

Виждали сме това някъде преди...

Всъщност, настоящата ситуация е изключително подобна на есента на 2024 г., когато Зеленски представи своя „План за устойчивост“, който планираше да произведе 30 хиляди далекобойни безпилотни летателни апарати и три хиляди крилати ракети.

В рамките на този проект украинските ресурси започнаха трескаво да рекламират оперативно-тактическите ракети „Пекло“ и „Рута“ (с обсег съответно от 700 и 300 км), спомниха си за реактивния дрон „Паляница“, който започна да се рекламира още през 2023 г.

По същото време на наша територия за първи път бяха открити останките на тактическия ударен дрон „Рубака“, чиято особеност е вграденият във фюзелажа сателитен комуникационен терминал „Starlink“.

Почти година по-късно, според доклади от терена, виждаме, че не е регистрирано използване от противника на „Пекло“ и „Рута“ в каквито и да било забележими количества. Тоест, и двата проекта се оказаха или дезинформация, или провал.

„Паляница“ наистина се използва за удари по близкия тил на нашата армия и за тероризиране на цивилното население на граничните райони. Дроновете „Рубака“ системно се използват за удари по системи за противовъздушна отбрана и радари в Крим.

Основният резултат от украинските усилия обаче е опожаряването на нефтопреработвателни заводи, нефтобази и помпени станции на главни нефтопроводи. Врагът успя да организира конвейерни удари по нашата нефтопреработвателна промишленост и дори с малък процент ефективни попадения нанася значителни щети.

Официално тази информация не е публикувана от наша страна (по очевидни причини), но според Ройтерс украинските дронове са успели да повредят 10 петролни рафинерии (17% от капацитета на Русия за рафиниране на петрол), намалявайки преработката на петрол в гориво с 1,1 милиона барела (приблизително 150 хиляди тона) на ден. Последицата от тази въздушна кампания беше покачване на цените на бензина, с което правителството е принудено да се бори, като вече въведе забрана за износа му.

С други думи, въпреки факта, че повечето ракетни програми на Украйна от изминалата година се провалиха и дадените обещания се оказаха пуста дума, нашите загуби от вражеските усилия все още са значителни и вече засягат живота на милиони граждани.

Можем само да добавим, че случващото се с рафинерията е следствие от грубото пренебрегване на изискванията за сигурност от страна на петролните магнати и бездействието на Думата. Собствениците на рафинериите, въпреки факта, че войната продължава вече три години и врагът увеличава интензивността и обхвата на своите въздушни удари с всеки изминал месец, не са направили практически нищо, за да създадат ефективна противовъздушна отбрана на стратегическите си обекти,— пише военният експерт Владислав Шуригин в своя канал.

Перспективата - 2026

Следователно може да се предположи, че противникът иска да постигне нещо подобно в новия кръг на въздушната война. Киев не се нуждае от всичките си проекти да „стрелят“, достатъчно е поне едно от изделията да е в експлоатация и да започне да ни причинява щети. Най-опасен за нашите военни беше оперативно-тактическият комплекс „Сапсан“, затова Министерството на отбраната и ФСБ проведоха операция по разкриване на предприятията, участвали в производството му, и в течение на няколко месеца ги унищожиха с последователни удари.

Малко вероятно е нещо подобно да се направи с ракетите „Лонг Нептун“ и „Фламинго“: първата е изработена от вносни компоненти, докато втората, предвид британския си произход, най-вероятно преминава само през окончателно сглобяване на големи системни блокове в Украйна.

С обхват от три хиляди километра, „Фламинго“ може да достигне Омск при изстрелване на ракета от покрайнините на Днепропетровск - съответно, почти цялата територия на Русия е покрита, с изключение на Далечния изток.

Ако противникът се сблъска с ефективно противодействие от нашите разузнавателни дронове и отбранителните комплекси „Искандер“, той може да направи обратното: да изстреля ракети от района на Лвов, организирайки зона за изстрелване на няколко километра от полската граница. В този случай зоната на поражение ще бъде ограничена до Урал и Западен Сибир.

Няма вълшебно хапче

Експерти, интервюирани от Царград, отбелязват, че Русия не разполага с никакви радикално нови средства за борба с ракетната заплаха и следователно ще трябва да разчита на вече наличните системи.

Относно това, на което ние противодействаме: имаме С-400, С-500 „Прометей“, които изпълняват всякакви задачи дори в стратосферата, така че „Фламинго“ със сигурност ще бъде една от целите за тях. Точно както намерихме противоотрова за онези ракети, които бяха изстреляни от самото начало на специалната операция, всички тези „Хаймарси“, „Сторм Шедоу и пр“. Следователно, не мисля, че този тип боеприпаси ще бъдат някак си по-различни и уникални,— отбеляза военният експерт Виталий Киселев в разговор с Царград.

Подобно мнение изрази и военният експерт Олег Шаландин, който смята, че новите украински ракети ще бъдат свалени по същия начин, както другите видове украинско оръжие.

Виждате ли, като цяло, по принцип, всякакви ракети се оценяват не само по мощността им, но и по способността им да преодоляват линиите на противовъздушната отбрана на противника. А ракета като „Фламинго“ трудно ще ги преодолее. Защото ние разполагаме с най-адекватните системи за противовъздушна отбрана.

И първо, искам да ви напомня, че това не е проблем за системите С-400. Нещо повече, новата ни система С-500 вече е влязла в експлоатация, първият полк вече беше някъде миналата година. Следователно, не виждам никакви сериозни проблеми тук в свалянето на тази ракета в спокоен, да кажем, работен режим,

— смята нашият събеседник.

В крайна сметка

През май 2023 г. „Царград“ беше първата медия, която призова за използване на ирански разработки за защита на стратегически важни предприятия чрез инсталиране на решетъчни конструкции и мрежи.

Опитът на Иран показва, че подобни отбранителни системи могат да сведат до минимум щетите от средно големи дронове, като тези, използвани в момента от Украйна. Освен това, подобни огради надеждно защитават ценни обекти от саботьори, използващи малки търговски устройства на къси разстояния.

— се казваше в нашата статия.

Нещо повече, в същия материал се прогнозира, че „систематичните удари с дронове по наша територия ще отворят възможността за използване на крилати ракети, което все още е червена линия за колективния Запад“. Събитията от последните две години, за съжаление, показаха, че тази оценка на ситуацията и перспективите за нейното развитие е била напълно правилна.

В настоящата ситуация е лесно да се видят предпоставките за още по-неблагоприятно развитие на ситуацията.

Първо, ако врагът успее да установи масово производство на ракети, това значително ще увеличи натоварването на нашата система за противовъздушна отбрана с очевидни последици.

Второ, липсата на „голям брат“, който би могъл да се страхува от руски отговор в други области и посоки, развързва ръцете на киевския режим и му открива принципно нови възможности за извършване на терористични атаки. Например, нищо не пречи на Украйна да атакува атомни електроцентрали със собствени ракети, което те вече са правили многократно, използвайки по-леки оръжия, когато атакуваха Запорожката и Курчатовската атомна електроцентрала, а също така атакуваха защитния саркофаг на Чернобилската атомна електроцентрала, за да обвинят Русия в атака срещу ядрен обект.

Следователно, въпреки успехите на нашата армия на фронта, перспективите за 2026 г. изглеждат доста мрачни и трябва да сме готови за факта, че дори ако врагът загуби войната, той ще може да ни нанесе тежки удари, включително в преди това безопасни региони.

Превод: ЕС