/Поглед.инфо/ На 31 август 2014 год. бе освободено летището на град Луганск, превърнато от украинските наказателни отряди в плацдарм за унищожаването на непокорния народ на Донбас.
Малко предистория, която мнозина предпочитат да не си спомнят.
След държавния преврат на 22 февруари 2014 год. законният президент на Украйна В. Янукович е свален от власт от въоръжените отряди на подкрепяните от Запада метежници. Парламентът на страната (Върховната рада) е разгонен. Новата власт в Киев приема укази за ограничаването на правата на рускоезичното население в южната част на страната. В тази мрачна обстановка най-уверено и адекватно реагира Крим, който бързо и с цената на малко пролята кръв на 18 март се обединява отново с Руската федерация. Останалите региони на завладяната от неонацисти и натовци страна спорят каква позиция да изберат – федерализирането на така и не намерилата себе си млада република, или отцепването от нея.
На 7.04.2014 год. Александър Турчинов, изпълняващ длъжността президент, обявява режим на антитерористична операция (АТО) за усмиряването (разбирай – унищожаването) на несъгласното с комплота население. В отговор бива провъзгласена независимостта на две народни републики - Донецката (7.04.) и Луганската (27.04.). Техните летища са важни транспортни възли, които Киевската хунта започва да използва за прехвърлянето на войски. Контролът върху тях е от жизнено значение за бунтовниците.
През лятото на 2014 год. украинските части подлагат на непрекъснат артилерийски и авиационен обстрел жилищните райони на Луганск и неговите предградия. Убити са стотици мирни жители. Оцелелите остават без ток и вода. Шансовете им за оцеляване са минимални.
Печално известно е шосето за Краснодон, по което местните опитват да избягат – нашествениците безжалостно разстрелват минаващите по него леки коли.
Все пак, към 10 август 2014 год. опълченците успяват да възстановят контрола върху значителна част от границата с Руската федерация. Благодарение на това нарастват обемите хуманитарна помощ, изпращани от «Голямата земя». Да защитят населението от наказателните отряди в Луганск идват и руски доброволци, някои от тях със солиден военен опит.
От висококвалифицираните кадри сформират отделни отряди, които са изпращани на най-опасните участъци на фронта. Едно от тези подразделения е батальонно – тактическата група «Вагнер», впоследствие станала известна по целия свят със своите подвизи и победи.
Някъде по това време българските военни заводи започват да бълват продукция за Киевския режим, активизират се отношенията между нашата и тамошната мафия, а един бесепарски външен министър получава орден от превратаджиите – нацисти (след няколко години той ще стане доверено лице на К. Нинова, чието правителство пък екзалтирано вкарва нашата държава във войната срещу Русия). Но това е лирично отклонение. За съжаление, рядко по света се случва мерзавщина без участието на родни послушковци – печалбари.
От летището по града денонощно стрелят 17 Града (реактивна система за залпов огън) и 12 гаубици. Територията е контролирана от 450 човека, ръководени от генерал и трима полковници от украинската армия и от двама американски военни съветници (полковник и майор). Там са разположени танкове Т-80 (11 бр.) и Т-90 (5 бр.), бронетранспортьори БТР-80 (7 бр.) и зенитни установки ЗУ-23-1 (6 бр.).
Периметърът на този укрепен район е миниран. Пред двуметровата бетонна стена са поставени три реда бодлива тел и радиоуправляеми фугасни заряди.
По-рано в тази грамотно организирана отбрана се разбиват две атаки на опълченците. Първия път настъпват 650 човека. Втория – 900.
Но гнойникът трябва да бъде унищожен.
Вагнеровците наброяват 159 човека. След получаването на заповедта за щурма в строя остават 73. Останалите бягат. Понеже Деветият (позивната на Дмитрий Уткин) честно казва, че при успешен развой на събитията, ще оцелеят 40% от състава.
От онези 73 момчета битката ще преживеят 31. Само деветима няма да са ранени. Вскички са неколкократно контузени.
Операцията е внимателно планирана. Доброволците блокират района на летището. Водят контрабатарейна борба. Снайперистите им унищожават вражеските огневи точки.
Операцията по завземането на укрепения район трае около четири часа. 183 украински военни са пленени. На следващия ден «Вагнер» предава позициите си на опълченците. Взимат телата на загиналите побратими и се отправят към базата. По пътя към града виждат десетки чистички и доволни от живота униформени и цивилни, които охотно разказват на журналистите как са победили.
Също на 31 августа 2014 год. международното летище на Донецк е обкръжено. Окончателно отбраната му ще падне под напора на бойците от «Спарта» и «Сомали» на 16 януари 2015 год..
Мнозина предпочитат да не забелязват войната. Някои печелят от нея, други си въобразяват, че тя не ги засяга. Но сраженията се водят и скоро няма да приключат. Нещо повече - огънят, запален от извратеняците - любители да си поиграят с кървавите призраци от миналото, вече тлее пред нашия праг, а ние го гледаме ококорени, с идиотско примирение. И така ставаме съучастници в престъплението срещу братския народ. На грешната страна сме.