/Поглед.инфо/ Възнамерява ли Европа да преразгледа политиката си спрямо Русия? В каква посока ще се развиват руско-турските отношения и как евентуална смяна на властта в Турция може да повлияе на това? В кулоарите на XIV Евразийски икономически форум във Верона, Италия, деканът на Факултета по световна икономика и световна политика към Висшето училище по икономика (РФ), почетният председател на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика (СВОП) Сергей Караганов отговори на тези и други въпроси на кореспондент на Eurasia Daily.

- На фона на енергийната криза смятате ли, че е възможно страните от ЕС да се откажат от санкциите, конфронтационна политика спрямо Русия? Виждате ли желанието на европейците да изградят по-конструктивен диалог с Москва?

- Много европейци имат желание, особено бизнесът. Но засега Европа е загубила пътя си интелектуално и политически и не може да излезе от вътрешната си криза. И затова се съмнявам, че е възможно драматично подобряване на отношенията през следващите години. Това е възможно и то само с отделни държави.

Европа твърде дълбоко и засега постоянно потъва във вътрешната си криза и не предлага изход от тази криза. Следователно санкциите, включително външно враждебната политика към Русия, са един от последните начини, по които европейският елит се опитва сякаш да предпази Европа от предстоящия разпад.

- Много се говори за това, че Европа трябва да бъде по-независима, да играе по-важна роля в световната политика. Според вас може ли днешна Европа да стане същият глобален играч като САЩ, Китай или Русия?

- Не, Европа, за съжаление, не може да стане такъв играч в обозримо бъдеще, въпреки че това би било желан резултат за Русия. Тя изгуби тази възможност през 90-те години на миналия век, когато взе няколко стратегически погрешни решения за необмислено разширяване, за създаване на еврозона без единно политическо ръководство, което изобщо беше невъзможно, за създаване на обща европейска външна политика за отбрана, която направи европейските политически сили импотентни в политиката.

Засега това е пътят, по който върви Европа, плащайки за грешките си, добре, за основната си грешка - или може би това не е грешка, а съзнателен избор - това е нежеланието да плаща за собствената си сигурност, прехвърляйки тази отговорност в Съединените щати и отчасти, между другото, и в Съветския съюз.

Ние (САЩ и СССР) гарантирахме европейска сигурност. И сега тези, които не плащат за своята армия, са принудени да подкрепят чужда, както правят сега европейците, които са принудени да се подчиняват на САЩ и в обозримо бъдеще, скърцайки със зъби. Що се отнася до създаването на собствена европейска армия или ефективна външна отбранителна политика, това според мен е осмият опит. Простете за скептицизма ми.

- На фона на наблюдаваната умора от Украйна на Запад официалният Киев се насочи към ескалация на ситуацията в Донбас. Според вас докъде може да стигне тази ескалация? И как Русия ще реагира на това?

- Владимир Путин каза, че ако Украйна тръгне да ескалира, тогава тя ще престане да съществува като държава. Но как тя ще го направи и как ние ще го направим, все още не се знае и не искам да спекулирам с това.

Колкото до това дали ескалация е възможна... Да, възможно е и може би дори не защото някой на Запад би го харесал. Дори мисля, че преобладаващото мнозинство от американците се страхуват от това, но ние имаме в Киев абсолютно некомпетентен, бих казал, режим, както се казва, провалена държава, която се втурва, която може да положи всякакви усилия. Украйна е един от най-важните източници на нестабилност в света.

- От една страна отношенията между Русия и Турция са партньорски, а от друга, конфронтация в почти всички региони, където се сблъскват техните интереси (Кавказ, Централна Азия, Близкия изток и т.н.). Как виждате отношенията между Русия и Турция през следващите години? Това курс към конфронтация ли е или все пак ще успеят да намерят общ език?

- Никога не сме имали добри отношения с Турция, освен един малък странен епизод в началото на болшевишка Русия. И така те винаги са били тежки, враждебни. Сега, на този фон, имаме отлични отношения, въпреки че в същото време има огромен брой противоречия - те ще останат, но отношенията са наистина добри.

Друг е въпросът, че нашите арменски приятели не го харесват, и ги разбирам, но няма да допуснем, разбира се, повторение на ужасната история по отношение на арменския народ, особено след като тя е наш формален съюзник.

Но ние не искаме да се замесваме, дори в името на един приятелски настроен народ, в безсмислена конфронтация. Турция, с всичките си плюсове и минуси, най-вероятно ще остане наш важен положителен партньор.

- Все по-често се появяват изявления на турските власти, че Тюркският съвет трябва да бъде пререгистриран в Тюркския съюз. Подчертава се, че подписаната през юни Шушинска декларация е отворена за други страни и не се крие, че става въпрос по-точно за тюркските страни от Централна Азия. Не вижда ли Москва опасност в това, че Турция се опитва да стане третият играч в региона на Централна Азия след Русия и Китай?

- Вече съм стар човек и си спомням много. Спомням си паниката в Русия, в Централна Азия, когато Турция обяви претенциите си към Централна Азия, защото там живеят предимно тюркски народи. Къде е Турция и къде е Централна Азия? Ето въпроса ми след 30 години. Никъде. Е, малко са засилили влиянието си някъде. Турция не е играч в Централна Азия в сравнение с Русия и Китай.

- Много в отношенията между Турция и Русия е свързано с личните контакти на президентите на двете страни. Сега наблюдаваме рязък спад в рейтинга на Реджеп Тайип Ердоган. Не виждате ли заплахата от недружелюбен към Русия режим да дойде на власт в Турция?

- Естествено, не знаем кой ще дойде, в Турция има тежка ситуация. Но, както разбирам, основната опозиция на Ердоган идва от по-умерена, относително казано либерална, а не от по-войнствена страна. Затова, добре, други ще дойдат и ние ще преговаряме с тях.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели