/Поглед.инфо/ Телевизионният сериал "ГДР" винаги грее през нощта на гигантски рекламен екран пред къщата ми. Продуцентите инвестираха много в промоцията: очаквахме динамичен шпионски спектакъл, подправен с носталгия – било по СССР, било по ГДР, каквито малцина бяха виждали. Подгряха публиката до краен предел, браво. На 16 февруари хиляди хора включиха компютрите си.
И сега самолетът на Матиас Руст лети над Полесието, но на касетофона в пилотската кабина пуска не големия хит на певицата Нена от 1985 г. „99 Балона” за Третата световна война, който тогава е голям хит там, а напълно съвременна руска електроника.
И тогава разбрах, че сме били измамени.
Оказа се, че имаме работа с художествен изказ, а не с възстановка на исторически събития под формата на детективска история. Не, всичко е наред с динамиката. Историческите подробности също са ок. И дори плакатът на експортната версия на филма АССА в офиса на “Совекспортфилм”, който по стара традиция е гнездо на разузнавачи, е много точен.
Но докато сме хванати за гърлото и други части на тялото от шпионски страсти, когато вече сме напрегнати и отвлечени от историческия контекст, за пореден път сме излъгани - Горбачов се появява в кадър с Раиса.
И се оказва, че сериалът е многопластово произведение, дори бих казал - манифест на ново поколение: „както виждаме от 2024 г., историческият крах на социалистическата следвоенна система, предстоящият крах на СССР и като цяло това е всичко.”
Тоест, от една страна, ще наблюдаваме игрите на спецслужбите, с човешки трагедии и смъртни случаи в името на... в името на какво? Всички те казват нещо там за какво се борят: членовете на КГБ срещу хората на ЦРУ, “Щази” срещу КГБ и ЦРУ, а след това “Фракцията на Червената армия” идва и се бие с тези три институции. Вярно, ФЧА не се посочва директно като разкрита в сериала терористична група, която се укрива на територията на ГДР.
Но един от героите от “Щази” директно посочва Горбачов като виновник за това, което се случва пред камерата - всички тези приказки за обединението на Германия, нарастващия хаос, ерозията на властта в Източна Германия. И произнася характерна фраза: „Първо ще ни унищожат, а след това ще стигнат и до вас“. Той казва това на своя колега от СССР, като обяснява, че за всичко са виновни Перестройката и лично Горби.
Веднага щом се появява Горбачов, който живее практически в някакъв балон, слушайки инструкциите на Раиса Максимовна, виждаме някакъв мечтател, който живее в някакви илюзии за някаква европейска къща, където СССР ще има влияние и ще бъде част от тази къща.
Но това изобщо не обяснява защо изтегли съветските войски от Германия - а американските останаха. И те бяха там като победители и защитници: съгласно споразумение между правителствата на СССР и ГДР от 12 март 1957 г. Споразумението е сключено между двете страни въз основа на договор, подписан в Москва на 20 септември 1955 г. В споразумението се посочва, че „временното присъствие“ на съветските войски на територията на ГДР не нарушава нейния суверенитет, съветските войски не се намесват във вътрешните работи на ГДР и в обществено-политическия живот на страната.
Но можеше ли настъплението на НАТО на изток и в резултат на това целият този украинско хаос да бъдат възможни, ако казармите на съветските войски в Потсдам не бяха опразнени поради „жеста на добра воля“ на един единствен човек?
Във всеки случай в сериала всички решения се вземат от един човек. Е, и Александър Яковлев на заден фон. „Силоваците“ в лицето на Язов, както и шефът на КГБ, му повтарят, че напротив, трябва да затегне гайките, трябва да се вози с танкове из Източен Берлин, за да може немците малко да се освестят. Горби ги нарича „силовици“, въпреки че, както си спомням, фразата „силови структури“ беше използвана за първи път от Максим Соколов в „Комерсант“ през 1990 г. (нашите отдели се намираха в една стая на “Хорошевка”), а думата „силоваци“ се чу едва през 1993 г. Но не е важно. В сериала Шеварднадзе се вие около Горби като змия-изкусител и също говори колко готино ще бъде всичко: да бъдем приятели с Америка, да управляваме Европа, която - разбира се, от благодарност - ще ни приеме всички в семейството на цивилизовани народи.
В същото време, зад гърба на Горби той преговаря с Елцин, който мечтае как да нокаутира Горбачов, да изтръгне Русия от СССР, плащайки за подкрепа на всички тези национални кадри, които копнеят да бъдат републикански царе. „Ще ти дам Грузия“, казва той на Шеварднадзе в сериала. И от този момент разбираме, че Съюзът е обречен. Само ГДР и ФРГ се обединяват кой знае защо, но нашите направиха обратното.
Няма значение дали Елцин е казал такава фраза, но всъщност така се случва. И Шеварднадзе, и Алиев, и всички тези етнически „членове на Политбюро“ в един момент станаха ханове и царе и техните републики последваха път, който доведе почти всички до антируска позиция.
А Горби седи и чете на глас на Раиса текста на песента на Цой „Звезда, наречена слънце“ и дори извлича някакъв по-висок поетичен смисъл от нея. Филмът забавно показва как Горбачов започва Перестройката, след като слуша песента на Цой „Промени“. Това е смело предположение, разбира се. Както и фактът, че Горбачов кани Раиса да разговаря с министъра на културата Губенко за даването на Цой на званието заслужил артист. Точно за “Промяна” ли? "Какво от това? Той играе във филми, така че може да му се даде това, което заслужава”.
Колко наивен е Горбачов в действителност? Толкова ли, колкото е показано в сериала? Има една сцена, когато той седи в резиденцията и гледа с Раиса по телевизията как екзекутират Чаушеску и се чуди - наистина ли всичко това е плод на Перестройката, която той започва? И разбира се, си представя събитията в Румъния за себе си. Но трябва ли да очакваме наивност от човек, който всъщност в бюрократичния ад (както обикновено ни показват СССР и КПСС) си проправя път до самия връх? Нещо не пасва. Или Горби е бил наивен - или системата не е била толкова нехуманна. Сами си решете.
Но забележителното е, че ни показват как Западът е измамил наивния Горби. И по този начин, като че ли, излагат семантична поредица - верига от измами на Запада, които по-късно се развивах под формата на Минските споразумения, споразуменията в Истанбул и т.н.
Тоест логиката на повествованието няма как да не накара създателите на сериала „ГДР” да поставят исторически въпроси. Това вероятно е добре. Вярно, извън киносалона или монитора все още няма отговори.
Превод: В. Сергеев