/Поглед.инфо/ Неуспехът на Германия да постигне значим растеж хвърля сянка върху дългосрочните икономически перспективи и политическите надежди на трите управляващи партии при канцлера Олаф Шолц.

С рязкото спадане на бизнес доверието миналата седмица и данните от вторник, които вероятно ще покажат, че брутният вътрешен продукт едва се е повишил през второто тримесечие, страната, отдавна смятана за двигател на европейската експанзия, все повече изглежда като мъртва тежест.

От 10 тримесечни данни за БВП, откакто Шолц встъпи в длъжност, повече от половината показаха или почти никакъв растеж, или свиване.

В основата на слабостта на Германия е производствената база, която поддържаше водения от износ растеж през по-голямата част от този век.

Инерцията отслабваше още преди пандемията, тъй като първото президентство на Доналд Тръмп и напрежението с Китай влошиха глобалната търговска среда, в която германските износители процъфтяваха. Краят на вноса на евтин газ от Русия беше съкрушителен удар, който компаниите все още се борят да преодолеят, особено в енергоемките отрасли.

„Все още има надежда, че един ден глобализираният свят, от който спечелихме толкова много, ще се върне“, казва старши икономистът Сандра Ебнер от „Юниън Инвестмънт“. „Но това няма да се случи - и ни е изключително трудно да свикнем с това“, допълва тя.

Германските производители на автомобили, гръбнакът на предишните успехи на икономиката, също се борят да наваксат изоставането си, тъй като се борят с водещата роля на Китай в производството на електрически превозни средства и постепенното спиране на превозните средства с двигатели с вътрешно горене се забавя на вътрешния им пазар.

„Само 12% от новите превозни средства, регистрирани в Германия, са електрически – миналата година цифрата беше над 20%“, казва Хелена Висберт, професор по икономика в Университета на Остфалия.

Последните финансови резултати от индустриалните тежкотоварни компании в страната рисуват подобна картина. Печалбите на БАСФ паднаха, след като цените в химическия ѝ бизнес паднаха и „Мерцедес-Бенц“ намали прогнозата си за ключовия марж на фона на лошите перспективи и силната конкуренция в Китай. „Фолксваген“, който вече беше принуден да понижи прогнозата си, ще отчете печалби в четвъртък.

Корените на проблемите на икономиката надхвърлят цикличната нестабилност: Половината от прогнозирания 7% спад в индустриалната активност е структурен, според проучване на „Блумбърг“.

Въпреки тези проблеми, някои наблюдатели предполагат, че най-лошото е минало. Миналия октомври икономистът Холгер Шмидинг каза, че спадът в германската индустрия може да е близо до най-ниската си точка. Но в началото на второто тримесечие индустрията все още изнемогваше.

През април институтът ИФО заяви, че икономиката се стабилизира, но че глобалното икономическо възстановяване по някакъв начин не е помогнало на германските производители - резултат, който той описа по това време като "мистериозен". В интерес на истината производството отново спадна тогава и през май спадна още повече до най-ниското си ниво от четири години, а шефът на ИФО Клеменс Фюст каза миналата седмица, че цялостната перспектива на Германия е „доста мрачна“.

„Обвинявам технологичната безизходица“, казва Мартин Горниг, икономист от Германския институт за икономически изследвания. „Вече не можем да инвестираме в стари технологии за изкопаеми горива и все още не знаем в какви нови технологии да инвестираме. Ако успеем да преодолеем това, Германия със сигурност може отново да стане европейски лидер."

Намаляващата неенергийна инфлация и продължаващият ръст на заплатите биха могли да осигурят известна подкрепа за настроенията, както и бюджетният план за 2025 г., който разпокъсаното правителство на Шолц успя да договори миналия месец след трудни преговори.

Изглежда обаче нищо от това все още не достига до потребителите: внимателно наблюдаваният индекс на бизнес настроенията на ИФО, публикуван в четвъртък, показва свиване в сектора на услугите, което обикновено следва вътрешното потребление.

Многократното забавяне на икономическото възстановяване на Германия е тревожен знак за проблемния канцлер, който миналата седмица потвърди, че планира да се кандидатира за преизбиране през следващата година.

По-рано този месец администрацията прие план за растеж, предназначен да върне страната в релси. Пакетът включва стъпки за насърчаване на частните и публични инвестиции и ускоряване на разширяването на възобновяемата енергия, допълнителни отписвания на данъци за компаниите и стимули за хората да работят по-дълго. Правителството също така ще разшири данъчните облекчения върху разходите за енергия за производителите и ще ускори усилията за намаляване на бюрокрацията.

„Нямаме твърде малко пари, а  имаме твърде много разходи“, каза министърът на финансите Кристиан Линднер.

Малко вероятно е обаче избирателите да почувстват ефекта преди общите избори през септември 2025 г. И тъй като социалдемократите на канцлера изостават в социологическите проучвания, икономическият спад в Германия вероятно ще стане част от неговото наследство.

Освен това подхранва подкрепата за екстремистите в по-слабо развитите източни провинции на Германия. Изборите ще се проведат в три източни провинции този септември, като крайнодясната „Алтернатива за Германия“ и крайнолевият Съюз на Сара Вагенкнехт ще постигнат успехи с антиимиграционни и проруски платформи.

„По-мрачните настроения в секторите предполагат, че германската икономика се бори да набере скорост. Притеснението е, че бизнес моралът е паднал не само в индустриалния сектор, където обратът изглежда все по-далеч. Падна и в сектора на услугите, макар и от по-високо ниво. Все още смятаме, че растежът може да бъде малко по-висок през последните две тримесечия на годината, отколкото през първите две. Но негативните рискове за нашата краткосрочна перспектива се увеличават значително“, отбелязва икономистът Мартин Адемер.

В допълнение към неблагоприятния геополитически климат, Германия е изправена пред намаляваща работна сила, бюрокрация и несигурност относно политическата посока на декарбонизиране на икономиката.

Самоналожените ограничения върху държавните заеми в рамките на така наречената дългова спирачка означават, че държавните разходи нямат много място за справяне с дългосрочните икономически проблеми на страната.

„Имаше твърде малко инвестиции в много области“, казва експертът Сабрина. „Да изоставим това и да инвестираме повече в инфраструктура и цифровизация може да има много положителен ефект“, допълва тя.

Превод: В. Сергеев