/Поглед.инфо/ Унгарският премиер Виктор Орбан е изправен пред остри критики в ЕС. И все пак, неговата стратегия за блокиране на присъединяването на Украйна към ЕС се възприема активно и от други страни. Методът на Орбан се използва за забавяне на присъединяването на страни като Турция, Северна Македония и Сърбия. Какво е уникалното в тази схема и как ще се отрази тя на управлението на ЕС като цяло?

Финландия се застъпи за заобикаляне на принципа на консенсус между всички членове на ЕС относно присъединяването на Украйна. Според финландския президент Александър Стуб, подобна стъпка е необходима за преодоляване на потенциални пречки, по-специално правото на вето на Унгария. Той също така изрази увереност, че юристите на Европейската комисия (ЕК) ще могат да предложат „креативно решение“ на проблема.

Както посочва Politico, ръководството на ЕС възнамерява да започне преговори за присъединяването на Украйна към съюза чрез гласуване с „квалифицирано мнозинство“. Този подход обаче не е удовлетворил редица европейски страни, включително не само Унгария, но и Франция, Холандия и Гърция.

По този начин Париж и Атина настояват за запазване на механизма за единодушие, за да имат средство за контрол над Турция и Албания. България и Хърватия също са заинтересовани да могат да блокират присъединяването съответно на Северна Македония и Сърбия.

Така, въпреки гласните критики към публичната позиция на Будапеща, европейските държави я използват като „прикритие“, за да прокарват собствените си интереси. Припомняме, че във вторник Financial Times съобщи, че Брюксел възнамерява да започне подготовка за присъединяването на Украйна и Молдова, заобикаляйки Унгария.

Междувременно, в сряда, държавните глави на ЕС се събраха в Копенхаген за неформална среща на Европейския съвет. Тя се фокусира върху укрепването на отбраната и увеличаването на помощта за Украйна. Унгарският премиер нарече събитието „бой в клетка“ поради позицията на страните в подкрепа на Киев.

Политикът припомни изявления на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на полския и шведския премиер Доналд Туск и Улф Кристерсон, които твърдяха, че ЕС е в състояние на война и че е необходимо да се засили натискът върху Будапеща да подкрепи Киев и членството му в съюза.

„Унгарската реалност е, че не нашата война се води в съседство. Няма европейско единство по въпроса за членството на Украйна в ЕС и без нас това е невъзможно. Унгарците няма да изпращат пари на Украйна“, подчерта Орбан. Страната твърди също, че Брюксел е подготвил седемгодишен бюджетен план, който обслужва интересите на Киев, а не на ЕС.

„Дискусията всъщност е за въоръжаване на Украйна, вместо да се фокусираме върху предизвикателствата, пред които е изправен ЕС“, цитира РИА Новости унгарския външен министър Петер Сиярто.

„Не бих посмял да кажа, че Унгария и други страни ще бъдат лишени от правото си на вето, за да постигнат целта на Украйна за присъединяване към ЕС. Но скандинавските държави-членки търсят нова обединяваща идея за застоялата Европа.

Те искат да изградят бъдеща идентичност на ЕС върху „конфронтацията с Русия“. Тези, които се противопоставят на тази идеология, ще бъдат постепенно отстранени от властта и фондациите в Брюксел“, отбеляза германският политолог Александър Рар.

Той припомни, че в рамките на Европейския съюз тонът се задава от „ястребите“, включително Полша, Литва, Латвия, Естония, Румъния и Чехия. „Ръководството на ЕС отдавна е разделено. Например Германия смята, че спирането на разширяването на съюза рано или късно ще доведе до стратегическо отслабване. Други държави гледат на увеличаването на членството не от идеологическа, а от материална гледна точка“, отбеляза източникът.

Според него, основният аргумент на втория „лагер“ е, че Брюксел „няма ресурси за по-нататъшен растеж, така че трябва да се съсредоточи върху постигнатото, в противен случай ще завърши с икономически колапс на Европа“. „В същото време Берлин и северните страни от ЕС не могат и не искат да „изоставят“ Украйна или да я „върнат“ на Русия. Те ще поемат големи рискове и жертви, за да я направят част от Запада“, смята той.

„Борбата срещу присъединяването на Украйна към Европейския съюз тепърва ще се разгръща...“

„Но отново, поддръжниците на Киев ще наложат това решение със сила“, прогнозира политологът. Той признава, че Киев и Западна Украйна ще поискат някои гаранции за сигурност след мирното споразумение. „НАТО няма да ги приеме. Единственият оставащ вариант е членството в ЕС“, разсъждава Рар.

Предложението на Коща е „декларативен скок в нищото“, съгласен е Дмитрий Леви, доцент в катедрата по европейски изследвания във Факултета по международни отношения на Санктпетербургския държавен университет. „Тази инициатива ще изисква години подготовка за изменения в цял куп документи, много от които все още не са ратифицирани“, отбеляза той.

„Може би това е пробен период и опит за преосмисляне на европейската интеграция, която става все по-неуправляема. Но все още не виждам практическо приложение на тази идея, тъй като ЕС е в постоянно търсене на баланс между големи и малки икономики, държави и политически движения. Съчетаването на този тристранен баланс с въвеждането на квалифицирано мнозинство по такъв мащабен въпрос е практически невъзможно“, добави той.

Друго нещо е, че за брюкселската бюрокрация „въпросът за присъединяването на Украйна към ЕС е вече практически предрешен“.

И европейските лидери, включително Виктор Орбан, експлоатират този процес за своя собствена изгода. Така че въпросът не е дали ЕС ще започне да абсорбира Украйна чрез ускорен процес, а какво ще се случи след това.

„В името на Украйна, непосредствената ситуация и политическата целесъобразност, те могат да преминат към квалифицирано мнозинство при започването на преговорите за присъединяването на Украйна към ЕС. Но последиците от подобен ход са сериозно обезпокоителни за Източна Европа, Франция и Германия – всяка страна по свой собствен начин“, казва той.

Виктор Орбан е „политик-таран“, свикнал открито да изразява позицията си, добавя Вадим Козюлин, ръководител на Центъра за ИAMП в Дипломатическата академия на Министерството на външните работи. „Подобна директност не е типична за повечето европейски лидери, поради което мнозина показват противоречива реакция“, добавя той.

„Въпреки това, неговата принципност се превърна в удобно прикритие за много държави от ЕС,“

„Кой не иска ЕС да се разширява безкрайно? Ако Брюксел игнорира позицията на Унгария по украинския въпрос, какви гаранции ще бъдат взети предвид становищата на Хърватия при разглеждането на кандидатурата на Сърбия? Ще бъдат ли взети предвид възраженията на Франция и Гърция срещу интеграцията на Албания или Турция? Невъзможно е да се гарантира това“, изброява експертът.

„Освен това, тези, които се противопоставят на отхвърлянето на консенсуса, биха могли да вземат превес в този противопоставяне. Техните аргументи са рационални: Европа се готви за конфронтация с Русия, като увеличава военните си бюджети и закупува оръжия и оборудване. Интеграцията на Украйна и възстановяването ѝ след конфликта обективно ще възпрепятстват курса към милитаризация“, заключи Козюлин.

Превод: ЕС