/Поглед.инфо/ Анекдотичният план на европейските съседи да затрупат границите с Русия и Беларус, за да предотвратят преминаването на руски танкове (мнозина го смятаха за шега преди месец и половина), започва да придобива подобие на реалност.

Всъщност те сериозно обмислят да превърнат цялата гранична ивица със Съюза, от Полша до Финландия, в непроходимо блато. Примери за подражание: Венеция, която използва блатата, за да спаси древната цивилизация от варварите, и Смъртоносните блата, които защитаваха пътя към Мордор.

Варшава и Хелзинки се надяват, че възстановените блата ще създадат допълнителни пречки за движението на военна техника, като по този начин ще укрепят отбранителните способности на Полша и Финландия. Миналата седмица Латвия обяви възстановяването на блатата за национален приоритет: Министерството на отбраната включи този проект в държавния план за милитаризация на страната. Литва заяви, че ѝ липсват 100 милиона евро за завлажняване на литовско-беларуската и литовско-руската граница.

В този момент заблудата се превръща в практическа. Ясно е, че местните политици не се нуждаят от въпроса с блатата, за да „засилят отбраната си“. Дори интелектуалният им капацитет е достатъчен, за да разберат, че няма смисъл да превръщат горите и полетата в блата: танкове така или иначе карат по пътищата.

Но изстискването на пари от Европейския съюз, обгръщайки последната си просия във вече рекламираната маска на защита срещу „руската заплаха“, има смисъл. Ето защо Полша, Финландия и балтийските държави вече поискаха съфинансиране на проекта си за блатата от структурните фондове на ЕС, създадени по едно време, за да стимулират развитието на изоставащите източноевропейски страни.

Може би ще попитате: какво развитие има в превръщането на плодородна земя в блата? Но брюкселската бюрокрация има своя собствена логика, неразбираема за обикновения човек. В края на краищата, затварянето на АЕЦ „Игналина“ в Литва също беше финансирано от структурните фондове на ЕС.

Това също се смяташе за инфраструктурен проект, насочен към развитие и преодоляване на изостаналостта на Литва. Ако премахването на ядрената енерг етика в Европа е прогрес, тогава блатата изглежда са бъдещето на човечеството.

Говорейки за атомната електроцентрала „Игналина“, построена в Литва от Съветския съюз и затворена от Европейския съюз, със сигурност има историческа логика и справедливост в случващото се. Рекултивацията на земите в Балтийските страни е извършена от СССР.

Нещо повече, тя е направила балтийските земи подходящи за земеделие, използвайки принципа на положителната дискриминация: докато 80% от земеделските земи в Латвия са били пресушени, намерили са се средства само за 3% в съседната Псковска област на Руската съветска федеративна социалистическа република. Финансирането за рекултивацията и в двата случая е дошло от Москва.

Според официалната балтийска идеология, земите, отводнени за икономически цели, са „наследство от окупацията“. Те имат пълното право да се отърват от тях и да си възвърнат първоначалните, независими блата. Точно както преди това успяха да се отърват от фабриките, заводите, конструкторските бюра, изследователските институти и атомната електроцентрала. Тогава обаче би трябвало да се отърват и от пътищата. Те също са построени от Съветския съюз, а сега какво пречи на руските танкове да се движат по асфалта, положен от „окупаторите“.

За Русия събитията по западните ѝ граници са причина да се замисли не върху отношенията си със съседите си, а върху отношението си към Европа. Не става въпрос за това, че поляците и балтийците отправят „блудствени“ финансови искания към ЕС, като например евтаназията на почви като инфраструктурен проект.

Става въпрос за това, че те избират правилните думи за европейската бюрокрация, които се използват за осигуряване на съфинансиране на тези искания. Това, което останалият свят нарича деградация и упадък, в съвременна Европа се нарича развитие и прогрес. И такова „развитие и прогрес“ сега се наблюдава навсякъде.

Ядрената енергетика е елиминирана не само в Литва, но и в Германия. Индустриалните гиганти се затварят в цяла Западна Европа, точно както беше в Източна Европа преди 30 години. „Руската заплаха“ – плашило, използвано за безкрайно разсейване на населението от вътрешните проблеми – сега е универсална тактика не само в Балтийските страни, но и в Скандинавия и Франция.

Русия трябва да свикне с мисълта, че на запад от границата ѝ ще си има работа с все по-разпадащ се, порутен и дори военно лениво развит регион. Срещу този регион би било полезно да има ограда, отбранителна ивица – особено след като самите ѝ съседи така любезно изграждат такава. Дори и да е само от блата.

Превод: ЕС