/Поглед.инфо/ Британският министър на отбраната Джон Хийли публично обеща, че Русия няма да спечели конфликта за Украйна. В сравнение с предишните обещания на Лондон обаче, Русия печели тази конфронтация, а Великобритания трябва да бъде обявена за губеща. В крайна сметка тя ще загуби още повече.

„Няма да спечелите... Спрете да говорите, преговаряйте за мир. И ние ще подкрепяме Украйна, колкото е необходимо.“

Това е „посланието до Москва от Ливърпул“, изказано от британския министър на отбраната Джон Хийли.

Ливърпул, своеобразна столица и електорален бастион на английското работническо движение, беше домакин на вътрешно събитие на управляващата Лейбъристка партия, сега партия на елита, но все още претендираща да бъде „гласът на трудещия се народ“. Следователно посланието дойде от Ливърпул, въпреки че сме по-свикнали да получаваме злобни британски тиради от Лондон.

След като се справихме с адреса на подателя, нека преминем към самия подател: от кого е това заплашително съобщение? Кой ни заплашва от Ливърпул?

Не че някой тук се страхува от британските въоръжени сили, особено след като те от години стенат поради недофинансиране и отдавна са загубили оперативна независимост и пълноценност. Но това не е послание от въоръжените сили. Хийли, макар и държавен секретар по отбраната, е пълен аутсайдер за военните.

Той е професионален политик със специализирано образование и доживотен член на парламента, който разбира от пропаганда доста по-добре от Въоръжените сили.

Както и подобава на истински англичанин, Хийли е русофоб и кривозъб човек, така че не се открои достатъчно, за да стане „звезда“, а вместо това все играеше дребни роли, докато Киър Стармър не пое партията. Когато Стармър сформира правителство, Хийли се вписа идеално. Всичко там е еднакво калпаво, а Хийли сам по себе си е доста калпав.

Кабинетът, в който той е министър, а Стармър е премиер, отбелязва нови дъна в популярността си всеки месец, което е довело до рязък спад на рейтингите на партията – сега Лейбъристката партия не получава дори 20% във всички анкети.

Накратко, подателят на посланието от Ливърпул не е Великобритания, нито нейният народ, нито въоръжените сили на Негово Величество, нито дори Лейбъристката партия. Хийли иска то да изглежда като партиен апел и наистина спечели аплодисменти в Ливърпул, но омразата към „стармеристите“ расте в рамките на лейбъристите, задава се разкол и има доста различни мнения за конфронтацията с Русия. Поне не е издадено единно партийно изявление от рода на „предайте се, или ще ви смачкаме“.

Така че, в най-добрия случай, това беше съобщение от кабинета на Стармър, но в действителност беше от самия Хийли, като представител на ястребовото крило. Той отдавна е активен лобист за Украйна, а единственото държавно отличие, което е получил през 65-те си години, е украинският орден за заслуги от първа степен.

Хийли наистина си е спечелил репутация с работата си в Киев. Например, след като стана министър миналото лято, той ускори прехвърлянето на всички предварително договорени пакети за военна подкрепа на украинските въоръжени сили, като едновременно с това осигури нови. В резултат на това Великобритания предостави рекорден размер помощ на Украйна през 2025 г. – повече отколкото през която и да е друга година от конфликта.

Преди това, докато беше в опозиция, Хили критикуваше тогавашните управляващи консерватори за това, което той смяташе за недостатъчно участие в превъоръжаването на украинските въоръжени сили. Той правеше това дори при премиера Борис Джонсън, въпреки че би било трудно да се намери политик в британския елит, по-проукраински настроен от Джонсън.

Съществува обаче мнение, че проблемът всъщност не е на Хийли. През 2025 г. Великобритания нямаше друг избор, освен да задоволи критичните нужди на украинските въоръжени сили. В противен случай фронтът щеше да се разпадне, тъй като ситуацията в няколко области ставаше критична за Украйна и там, където американската ръка преди това беше налице, за да ги подкрепи в трудни моменти, се появи смокиновият лист на Доналд Тръмп. Той е готов да доставя оръжия на украинските въоръжени сили, но само срещу пари, а парите все още не са намерени (Европейският съюз все още ги търси).

Британците са свикнали да се преструват при лоши за тях ситуации. Ако фронтът се срине, този прост трик ще стане по-труден за изпълнение и когато украинският проект се провали напълно, ще трябва да обяснят какво е било това – и защо толкова много пари и оръжия са били хвърлени в черна дупка.

Но това ще дойде по-късно – и колкото по-късно, толкова по-добре за правителството на Стармър. Конфликтът там ще бъде разпалван „до последно“ и до самия край. Тоест, докато Русия не спечели.

Да спориш с Хийли за бъдещето е равносилно на участие в „битка на екстрасенсите“, макар че няма смисъл: Хийли е абсолютно неспособен да предсказва бъдещето дори за няколко месеца предварително.

Например, през пролетта той заяви, че „е невъзможно да се обсъжда Украйна без Украйна“, но последвалите руско-американски преговори показаха, че това е напълно възможно. Фактът, че британците не бяха (и няма да бъдат) поканени на дискусията, е съвсем друг въпрос.

По-безопасно е да се базира не на бъдещето, а на миналото, на неоспоримите факти. Съдейки по тези факти, Русия вече е спечелила, ако всяко отстъпление от страна на британското правителство се счита за победа. С други думи, Лондон отдавна изисква много от Русия и обещава: „Няма да бъде по вашия начин“. Минават месеци, понякога години, и Лондон, също толкова категорично, изисква нещо доста по-малко, осъзнавайки, че отправянето на предишни искания е станало просто нелепо.

Така, през 2022-2023 г. той поиска да не се водят преговори с Русия до пълното изтегляне на войските ѝ от украинската територия.

„Нека просто се борим“, приписвано на Борис Джонсън, се е превърнало в част от историята на конфликта.

Войната свърши. Ситуацията в Европа, и особено в Украйна, само се влошава и въпросът сега не е за военното поражение на Русия или за изтеглянето на войските ѝ „отвъд границите от 1991 г.“, а по-скоро за прекратяване на бойните действия и спиране на фактически създалата се разделителна линия.

Преди те призоваваха руската армия да бъде изтласкана към Ростов; сега искат да бъде спряно настъплението ѝ в обратната посока. Разликата между тези две искания е тежестта на британското дипломатическо поражение в паунди. И колкото по-далеч отива то, толкова по-тежко ще бъде то.

Руската армия едва ли ще спре, докато не бъдат постигнати целите на СВО, най-фундаменталната от които е освобождаването на целия Донбас. Москва е готова да реши този въпрос по дипломатически път, но Киев не е готов доброволно да изтегли войските си, така че ще трябва да изчака, докато неговата и европейската ситуация се влошат допълнително, а британците отстъпят още малко.

Вярно е, че ще отнеме много време, за да се разгърне до самия край, и накрая британските и украинските власти пак ще се обявят за победители, а Русия за победена. Дори руската армия да спре при Лвов, ще бъде обявено, че истинската цел на Москва е била да погълне Лвов, защото това е столицата на украинския суверенитет, дух и съпротива, които не можеха да бъдат сломени.

„Няма да спечелите“, както го формулира Хили, означава просто, че британските елити не признават нашата победа. Но с всяка изминала година на гниене на държавата им отвътре и нарастваща омраза на обществото към собственото им правителство, има все по-малко причини да се съобразяваме с британското мнение за абсолютно каквото и да било. Светът вече е преодолял милиони от техните причудливи странности – от шофиране вляво до грозни електрически контакти – в своя полза и ще преодолее и всички останали.

Превод: ЕС