Да, Макрон е протеже на световната олигархия. Но сега той е временно отговорен за Франция, в която, меко казано, той не е харесван именно защото е протеже на световната олигархия. Която от своя страна вярва , че интересите на Франция трябва да изчакат, когато става въпрос за техните интереси - на олигарсите-глобалисти.
И тук дилемата на Макрон е следната: да влезе в историята на Франция и дори на Европа, като реформатор, спасил Европа от атлантическото наводнение или да влезете в сенчестата историята западната глобалистична олигархия като поредния старателен слуга, положил живота си на олтара на златния телец. Не за своите собствени обаче, а за нечии по-високи интереси.
На Макрон му се струва, че попадането в оборота на глобалистичните мрежи, управлявани от транснационални корпорации, в онзи свят, където управляват силните на света е успех, бинго, върховната мечта. Но от стола на президента на Пета република се отваря по-широка гледка. Светът се оказа много по-голям от Европа, управляван от далечни отвъдморски страни, а Западът се разглежда не толкова глобално, колкото се иска да изглежда на всички, а малък, представляващ абсолютно малцинство на човечеството.
След разговори с колегите си президенти, особено със също толкова енергичния Тръмп, Макрон най-накрая разбра, че самият Запад не е толкова единен, колкото изглежда. А глобалните олигарси (все по-неуверено) предлагат да се бори с този, с когото Макрон е приятел.
В крайна сметка Русия все пак е Европа, от Владивосток до Лисабон. Поне така казва Владимир Путин. И това трябва да се използва.
Освен това руснаците със своята хилядолетна история обичат Европа, а американците с юношеското си съзнание - не. След като разговаря още веднъж с колегите си - президенти и заместник-председатели на „обединената“ американска Европа, Макрон осъзна, че подобни мисли хрумват не само на него.
Фактът, че Европа ще се справи по-добре без Америка, сега е ясен дори на Меркел . Фактът, че без Русия нещата ще станат по-лоши, е ясен в Европа за всички, които не харесват глобалистите и транснационалните олигарси, като се започне от евроскептиците, които все по-горещо дишат в тила на настоящия, залязващ елит и завършвайки с „жълтите жилетки“, които са все по-разгорещени по улиците на европейските градове.
Всичко това означава само едно: още малко и някой друг от европейските лидери, изплашен, ще удари с юмрук масата и ще каже: „Стига!“. И тогава той, а не енергичният Макрон, ще влезе ... не, не в царството небесно, но със сигурност в новия европейски елит.
И новият елит на идващата Европа на народите се оформя сега. Включително по улиците и площадите на самата Франция (и той не се оформя там в полза на Макрон), по време на изборите на европейските държави, общини и ведомства, в Европейския парламент и другите структури, където има все повече евроскептици, суверенисти, привърженици на движението на идентичността, традиционалисти - привърженици на многополюсен свят и сближаване с Русия. Ако не викнеш „Русия!“ сега, утре другите ще викат вместо теб.
Но дори и да оставите настрана очевидното и оставите само чистата прагматика, изборът на Русия е прагматичен и печеливш. Е, вижте, приятели олигарси: Русия дава евтин газ, а Америка скъп и с ниско качество (къде другаде да се започнете, ако не от газа). Русия е пазар на европейски стоки, а за Америка ние сме пазар на американски стоки и се опитваме да се откажем от това. Русия е сигурност и ред, включително в Близкия изток, откъдето чрез вероломните и незаконни старания на Америка милиони бежанци бягат в ЕС.
В крайна сметка за Русия Европа е партньор, с когото отношенията се поддържат на равни начала, а за Америка, господарката на Европа, тя е колония и пазар на скъп шистов газ, над който американската противоракетна отбрана ще сваля руски ракети, летящи (забележете) за Вашингтон. И всичко това, след като милиони бежанци наводниха Европа благодарение на американските авантюри по света, а самата тя се забърква в десетки американски конфликти, където нейните американски господари лесно я хвърлят - така Макрон ще сложи край на своя въображаем диалог с глобалните олигарси.
Как да избегнете всичко това, питате, господа олигарси? Много просто: изградете нова архитектура на доверие и сигурност в Европа. Новата не е като предишната, тоест без натрапчивото попечителство на Съединените щати. Със собствената си европейска армия, а не с НАТО, което изпълнява поръчките на американците. И най-важното - в сътрудничество с Русия. Защото руснаците никога не нарушават договорите и при сключването на пактове те ги спазват до последно, като постоянно ги сверяват с международното право и обсъждат всички сложни въпроси в ООН.
Тайната на новата архитектура на доверие и сигурност в Европа „се крие в изясняването на отношенията ни с Русия“. Просто казано, време е Европа да общува с Русия. И то не под надзора на американския стопанин, а директно и открито, без неясноти, без резерви, без да се представя като „цивилизация“, говореща с „варвари“, а при равни условия, като един полюс на приближаващия многополюсен свят (европейски) с другия полюс на приближаващия многополюсен свят (евразийски).
Но какво да кажем за Америка? Америка е друг полюс. Един, но не единствен и неговото място трябва да бъде в Северна Америка. Именно там Америка отново ще стане велика. И Европа ще стане велика в Европа, а Русия - в Евразия. Това е изграждането на нова архитектура на доверие и сигурност, за която събудилият се за истината Макрон говори. И тук Макрон трябва да бърза, защото ако не той, други ще спасят Европа.
Превод: В.Сергеев
