/Поглед.инфо/ Измисленият проблем с хранителната криза се появи след закрити преговори в Лондон

На 14 април президентът на Литва Гитанас Науседа обеща на Киев да изведе 20 милиона тона заседнало в складовете зърно под носа на Русия до пристанището на Клайпеда. Оборотът на литовското морско пристанище падна с 30% поради загубата на товарите на компанията Беларускалий, която попадна под санкциите на САЩ, както и поради прекратяването на руския и на китайския транзит. Администрацията уволни 1/5 от персонала, перспективите за градообразуващо предприятие са мъгливи.

Украинското зърно за докерите от порта и за Lietuvos geležinkeliai (Литовската железница), която наскоро изхвърли 2000 работници (23% от общия брой) поради намаляването на превозите, ще стане глътка въздух в краткосрочен план и златна мина в дългосрочен план като се създаде, „от години нужния транспортен коридор“, не без основание смятат икономическите съветници на държавния глава.

Те не криеха факта, че като „реши“ проблема с украинския износ, Вилнюс планира отново да протегне ръка на киевската хунта, да унижи предизвикателно Руската федерация и да спечели пари от железопътния транспорт и пристанищното претоварване.

По инициатива на държавния глава беше създадена работна група, на която беше възложено да изработи детайлите на транспортното рамо с дължина около 1500 км. Експерти, включително ръководителят на Министерството на транспорта Мариус Скуодис и директорът на пристанището Вайдотас Силейка, установиха следното:

– при сегашните обстоятелства е невъзможно да се претоварят 20 милиона тона зърно през Литва. Според изчисленията на Департамента по статистика към Министерството на финансите, максималният тонаж за транспортиране от Украйна ще бъде около 1 милион тона годишно. Ще са необходими огромни инвестиции в логистиката, за да се увеличи товарния трафик;

– пристанищният терминал за насипни товари е изграден за калиеви торове и работи с тях от 10 години. Инфраструктурата може да бъде адаптирана за товарене на зърно едва в края на 2023 г.;

– Lietuvos geležinkeliai не е в състояние да транспортира 20 милиона тона насипни товари. Железничарите не разполагат с необходимото количество подвижен състав. Би било хубаво да закупите поне 300 нови вагона. Последните обаче се произвеждат само в Русия и Беларус. Невъзможно е да бъдат закупени, взети на лизинг или отдадени под наем поради санкциите на ЕС срещу Руската федерация и Република Беларус, подкрепяни от Литва;

– като експеримент два влака доставиха съответно 1400 и 1343 тона зърно до Клайпеда за 120 часа (скорост от 12,5 км/ч). За да се превозят всички товари, натрупани в Украйна за срок до края на 2022 г., ще са необходими ежедневно 95 влака, натъпкани докрай /с пълно тегло/, което е от сферата на фантастиката.

Заключение: „Възможностите да се помогне на Украйна са много различни от желанията на литовските политици, които слабо се ориентират в сложността на решаването на задачата . “

Хапчето беше подсладено от Антанас Симелис, който представляваше интересите на логистиката в работната група: „Идеята е примамлива, но се сблъсква с икономическата целесъобразност. В дългосрочен план това е атрактивно, тъй като украинският износ на царевица и зърнени храни възлиза на 50 милиона тона, на слънчогледово олио - повече от 50% от световния пазар. Ако всичко това се изнася през Клайпеда, има смисъл за глобални инвестиции. Но кой ще даде гаранции, че това ще е така?

Хляб и зрелища Литва не видя. Планът на президента Науседа беше позакърпен, делегатите от Вилнюс тръгнаха по коридорите на Европейския съюз да търсят пари. Задачата -Максимум бе да ги принуди да построят непредвиден клон на Rail Baltica (жп линията Берлин - Варшава - Каунас - Вилнюс - Рига - Талин на европейското междурелсие с европейската система за контрол на движението) до Клайпеда, защото на фона на Украинските събития, "разбирането за геополитическото значение на трансевропейския коридор нарасна" .

Ако Европейската комисия се съгласи, Литва щеше да запази и интереса на Киев в прехвърлянето на стоки през Балтийско море, като се има предвид, че Украйна очевидно е на път да загуби черноморските си пристанища.

Задачата-минимум е да се получат пари за модернизацията на жп линията от полския Августов до литовския Шещокай. Клонът е построен през 19 век, никога не е ремонтиран нормално. Пътническите влакове изминават разстоянието от 70 километра за два часа, товарните влакове за 5-6, „което е неприемливо и престъпно от гледна точка на военната сигурност на Литва и отбранителните способности на региона “ .

Пътьом се планираше да се изкрънка нещо за нуждите на пристанището, за железничарите и за подпомагане на бежанците. Уви, нищо не се получи. Брюксел подхвърли само кокалче под формата на 500 хиляди евро, за да подкрепи емигриралите от Украйна. В Литва те са над 50 000. За всеки се падат по 10 евро, което стига за закупуване на 12 кг картофи.

Но Вилнюс нямаше да бъде Вилнюс, ако се беше отказал. Първо на Световния икономически форум в Давос, а след това на 30-31 май в Брюксел на извънредната среща на лидерите на ЕС, президентът Науседа затанцува срещу Москва: „Русия направи невъзможен износът на зърно от Одеса. Ако то не достигне до Северна Африка, може да стане част от глобалната продоволствена криза ."

Измисленият проблем с недостига на храна избухна в международния дневен ред след преговорите в Лондон при закрити врати между външните министри на Великобритания и Литва Елизабет Трас и Габриелиус Ландсбергис. С благословията на премиера Борис Джонсън, литовското външно министерство предприе атака на два фронта едновременно.

А - за формирането на „коалиция от страни от НАТО или държави, които се нуждаят от зърно. Те биха могли да осигурят кораби и самолети в Черно море и да осигурят безопасен морски път от пристанището в Одеса до турския Босфор. За първи път предложението беше направено в ефира на телевизионния канал Sky News , след което вече две седмици не напусна страниците на литовската преса.

Медиите изобщо не съобщават нищо за готовността на Русия да допринесе за преодоляването на световната продоволствена криза. Междувременно руският президент Владимир Путин по време на телефонен разговор с италианския премиер Марио Драги заяви, че ситуацията в областта на продоволствената сигурност се е влошила поради санкциите, наложени от САЩ и Европейския съюз, но Руската федерация е готова да да се включи в решаването на проблема, ако санкциите бъдат премахнати.

Б – организиране на пропагандна атака. В кулоарите на външното министерство тя резюмирано звучи така: „Разликата в подходите на Вилнюс и Москва е огромна. Литва е готова да помогне на Украйна и на целия свят пред лицето на глада, запазвайки твърда позиция срещу агресора. Русия се стреми да убеди всички, че нито един глобален проблем не може да бъде решен без нейно участие.

Вилнюс не постигна особени успехи, но продължава да се блъска. По-специално, тя категорично отхвърля предложението на САЩ за „преустановяване на санкциите срещу белоруската индустрия за калиеви торове за шест месеца в замяна на осигуряване на железопътен транзит на украинско зърно до пристанището на Клайпеда и по море до крайните потребители . Литва не харесва позицията на ръководителя на дипломацията на ЕС Жозеп Борел, който беше подтикнат да преговаря с Кремъл.

Официален Вилнюс е доволен единствено от варианта за военен натиск върху Руската федерация в Черно море. „Трябва да намерим начини да деблокираме Одеса “, настоява министър Ландсбергис.

Нито той, нито Борис Джонсън с Елизабет Трус , никой в западните страни не е в състояние да обясни ясно как украинското зърно може да „спаси света от глад“, ако запасите му, планирани за износ, са по-малко от 1% от това, от което се нуждае човечеството през годината?

Превод: ЕС

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?