/Поглед.инфо/ Изглеждаше, че след като Швеция се присъедини към НАТО, милитаристичните настроения трябва да растат сред жителите на страната - в крайна сметка правителството ги подготвя от години да „отблъснат руската агресия“. Изведнъж обаче стана ясно точно обратното: шведите демонстрират масово нежелание да служат в армията. Какво точно и защо не им харесва?

Още през 2009 г. Швеция премина към напълно професионална армия и премахна наборната повинност. Но от този момент въоръжените сили на страната започнаха да изпитват трудности при набирането на доброволци. В резултат на това през 2016 г. въоръжените сили на кралството имаха недостиг от 7500 военнослужещи. Затова властите на тогавашната неутрална Швеция решиха да възстановят наборната военна служба – макар и не всеобща, а на селективен принцип.

Но днес, през 2024 г., шведските власти отново бият тревога за липсата на потенциално „пушечно месо“. Но защо? В съответствие със закона всички шведски граждани на възраст между 16 и 47 са отговорни за военна служба в случай на военни действия. Това формално са 4 милиона души.

В момента във въоръжените сили на Швеция има малко под 55 хиляди души, включително резервисти и цивилни. На активна ежедневна служба има по-малко от 25 хиляди военнослужещи. По данни на Агенцията по набора през тази година на задължителна военна служба могат да бъдат изпратени от 6000 до 8000 души. Смята се, че след няколко години този брой може да нарасне до 10 000 годишно или повече.

Колкото по-нататък отиваме обаче, толкова повече става ясно нежеланието на младите шведи да „върнат дълга си към родината“. Момчетата и момичетата биват призвани в шведската армия. Съответно се е получила и полова диспропорция - по данни на военните служби до 73% от военнослужещите момичета и до 55% от момчетата избягват наборната служба. Късметът обаче не е благосклонен към всички укриващи се от военна служба - сега те биват въвличани в служба против волята си със заплаха от съд.

Така шведската преса дава пример със 17-годишния Елиот, който се оплаква, че е принуден да служи. Той разкрива, че има алергия към полени и нараняване на гърба, получено по време на сноуборд.„Но преди всичко не се виждам като част от армията и не искам да участвам във войни. Не мога да държа оръжие и не разбирам защо трябва да изучавам всичко, което може да доведе до смърт”, казва младият мъж. Той се оплаква, че „нашите човешки права са отнети“ и сега шведските младежи са принудени да правят неща, които не искат.

Човекът подчертава, че в света има много много по-интересни неща за правене от вдигането на прах на парада. „Но въпреки това те все още ми се обаждат. Всичко това ме кара да се чувствам много зле и имам тревожност. Дори не мога да се концентрирам върху училищната си работа. В крайна сметка разбирам, че губя една година от живота си - докато планирах да пътувам, да натрупам опит, да науча нови неща. Голяма част от времето, което служиш, просто изчезва”, оплаква се младият мъж пред “Експресен”.

Нежеланието на много шведи да се ангажират с армията може да се обясни просто - те са активно сплашени от избухването на войната. Това се прави както от държавата, която изпраща напомняния как да се държат в случай на експлозия, така и от местната лютеранска църква, която нареди на своите енории да се подготвят за копаене на масови гробове. В резултат на това хората в тази страна сега са много нервни - защото виждат, че милитаризмът все повече навлиза в ежедневието.

В края на миналата година Швеция и САЩ подписаха споразумение за сътрудничество в областта на отбраната на ниво министри на отбраната, което дава на американците право на неконтролиран достъп до седемнадесет шведски военни бази и полигони. На 19 юни шведският парламент го одобри. Така депутатите по същество се противопоставиха на волята на народа, тъй като в скорошно проучване 84% от респондентите заявиха, че не искат на чужда сила да бъде позволено да разполага безконтролно оръжия и военно оборудване в шведските военни бази.

Председателят на неправителствената организация Съвет за мир Ханс Йерн казва, че резултатите от проучването са били очаквани. „Хората искат да бъдат господари на собствената си земя и никой друг да не решава нищо вместо тях. Ето защо направихме това проучване и то показа, че малко от нас искат да приемат чужди военни бази в Швеция“, отбелязва Йерн.

Обществената организация Шведска асоциация за мир и арбитраж казва, че с тях все повече се свързват млади мъже и жени, изразяващи загриженост относно възможността да участват във войни в други страни по време на службата си. Хората изискват гаранции от правителството, че няма да бъдат изпратени в битка. Както е известно, в устава на Алианса е записано, че ако някой от членовете му се окаже изправен пред военна криза, той може да разчита на въоръжената подкрепа на други страни от НАТО. Точно това тревожи младите шведи сега.

Но не само страхът от войната отблъсква шведите от армията. Шведското радио наскоро съобщи, че армията се бори с множество проблеми с набирането на персонал, включително недостиг на инструктори и липса на легла в казармите.

Местната преса пише за това колко трудно е за наборниците в службата - има лошо качество на бельото, липса на защитни очила и огнища за войниците, намокрени от дъжда. Това беше отбелязано и от проверка, извършена миналата година от Шведския съвет по набора. „Изминаха почти двадесет седмици от последната наборна служба, а все още имаме недостиг на дъждобрани, ботуши, ръкавици и очила“, възмути се ръководителят на Съвета по набора Алис Нилсон.

Освен това някои служители са склонни към насилие. Така наскоро, по време на обучение в гарнизона на град Упсала, инструктор наказа физически наборник, който случайно стреля по грешната цел. Води се дело, а полицаят е заплашен от уволнение.

Следователно нежеланието на шведите да отделят време за армията е напълно изненадващо. Говорителят на Министерството на отбраната на Швеция Микаел Гранхолм се оплака, че планът за набор от 12 000 наборници годишно (очаква се тази цифра да бъде достигната през 2032 г.) може да се наложи да бъде продължен с години. И в същото време шведските генерали трябва да се примирят с факта, че повече млади хора ще бъдат принудени да служат военна служба против волята си. „Ясно е, че колкото по-голям е броят на наборниците, толкова повече са онези, които не са много мотивирани да го направят“, казва Гранхолм.

В същото време младите шведи съвсем не са сами в чувствата си. Подобни настроения изразяват млади финландци, балтийски, германци. Хората отказват да рискуват живота си в името на амбициите на политиците и се противопоставят на въвличането на страните им във война с Русия.

Превод: В. Сергеев