/Поглед.инфо/ В европейските страни, които се озовават в американско-британската окупационна зона след войната, бившите високопоставени нацисти и сътрудници често се озовават в удобни кресла вместо в затвора. Съвременна Европа изглежда като небрежна стопанка, забравила да помете скрилите се по ъглите паяци - това отново може да породи нацизъм. Има много исторически предпоставки.

Нацисткият генерал Адолф Хойзингер заема поста председател на Военния комитет на НАТО. Ерих фон Манщайн и Хайнц Гудериан, които се хвърлят на Източния фронт, стават съветници по отбраната в германското правителство. Райнхард Гелен - основател на специалните служби на Германия. Известната Коко Шанел, основателката на l’Oreal компания Йожен Шулер (днес внучката му Франсоа Бетанкур-Майерс е най-богатата жена в света с богатство от 53,3 милиарда долара), концерните на BMW, “Робърт Бош”, Бертелсман и други не се срамуват от делови отношения с нацистите.

През октомври 2018 г. Европейският парламент със специална резолюция призова страните от ЕС да забранят неонацистките, расистките и ксенофобските организации, незнайно защо включвайки в резолюцията защитата на правата на ЛГБТ. Представителите на Европейския парламент не искат да си припомнят многобройните „преплитания“ на хомосексуализма и нацизма. И германският философ Теодор Адорно, между другото, е убеден, че „типичният авторитарен човек, изграждащ социално-психологическата основа на фашизма, е садо-мазохистичен хомосексуалист, който трябва безпрекословно да се подчини на лидера“. Първите нацистки кръгове се появяват в средата на хомосексуалистите, които се събират в кръчми и други подобни заведения. Ръководителят на щурмоваците СА Ернст Рьом е открит хомосексуалист.

Днес в Европа има откровено заместване на понятията. Брюксел заклеймява като неонацистки партии и организации такива, които нямат нищо общо с нацизма, но са против неконтролираното приемане на мигранти и ЛГБТ пропаганда. “Народният фронт” във Франция на Мари Льо Пен и италианската “Северна лига” на Матео Салвини, които са евроскептици срещу управлението на САЩ, попадат в списъка на неонацистите. В същото време Американската нацистка партия легално действа в самите Съединени щати, но това не засяга брюкселските активисти за човешки права.

Европа гледа благосклонно, когато премиерът на Полша Матеуш Моравецки през 2018 година положи цветя на гроба на наказаните отряди на Свентокшицката бригада - полска антисъветска банда, която си сътрудничи с Гестапо и Вермахта. В Брюксел обаче започнаха да говорят за заплахата от фашистката диктатура, веднага щом Варшава реши да реформира съдилищата и медиите, за да ограничи влиянието на наднационалните структури на ЕС.

Европейската преса не нарича унгарския премиер Виктор Орбан фашист за това, че призовава да се почете паметта на унгарците, воювали на Дон срещу Червената армия ( все още се помнят подвизите на тези „герои” край Воронеж) - Орбан беше обвинен за фашист, защото отказва да приема мигранти от Африка.

В Общото събрание на ООН демократична Европа като цяло се въздържа от гласуване на резолюцията, предложена от Русия, осъждаща героизирането на нацизма.

В годишния доклад на руското външно министерство „За ситуацията с героизирането на нацизма, разпространението на неонацизма и други практики, които допринасят за ескалацията на съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетолерантност“ се казва: „Не може да не смущава постоянното увеличаване на броя на ксенофобските и расистките инциденти, на агресивния национализъм, на шовинизма, на другите форми на расова и религиозна нетърпимост в пространството на Европейския съюз, в САЩ и Канада, в Украйна и други страни, където бездействието по пресичането на проявите на расизма и нетолерантността е оправдано с оглед на предполагаемия абсолютен характер на правото на свобода на изразяване”.

В белгийския Зюделгем на мястото на тяхното задържане бе открит паметник в чест на латвийски есесовци. Администрацията на местната община заяви, че паметникът набляга на "историческите връзки" между Белгия и Латвия и ни кара да “помним легионерите от чисто човешка гледна точка”.

В Белгия открито действат неофашистки организации - Vlaamse Militanten Orde (Фламандски боен орден), Racial Volunteer Force (Расови доброволчески сили) и други.

В България за седемнадесета поредна година се провежда факелно шествие „Луков марш” в памет на българския генерал Христо Луков. Едва през 2020 г. властите забраниха това мероприятие, като го нарекоха “брутално покушение срещу паметта на Холокоста и неговите невинни жертви”.

В Германия на рожденият ден на Хитлер миналата година беше организиран рок фестивал “Щит и меч”, организиран от заместник-председателя на Германската национал-демократическа партия (НДП) Хайзе.

В италианския град Сало (община Бреша) фашистският лидер Бенито Мусолини запазва титлата почетен гражданин, получена през 1924 година.

В Холандия най-големият катамаран на света е кръстен на холандския есесовец Петер Схелм Херема (след остър публичен протест той беше все пак преименуван). От 1971 г. в страната легално действа неонацистката организация „Холандски народен съюз“, която се бори за въвеждането на темата „национализъм“ в училищата.

Улици и образователни институции се наричат в Румъния не само на маршал Антонеску, който напада СССР заедно с Хитлер на 22 юни 1941 г., но и на други румънски военнопрестъпници - министърът на пропагандата в правителството на Антонеску Никифор Крайник, заместник-министърът на финансите Мирчо Вулканеску. С подкрепата на румънския президент, етническият германец Клаус Йоханис, Демократическият форум на германците от Румъния (ДФГР) върна правата си на собственост върху 100 имота в окръг Сибиу. ДФГР е наследник на Deutsche Volksgruppe in Rumänian, която е забранена през 1944 г. за колаборация с Хитлер.

Финландските власти отказаха да се извинят след публикуването на доклада „Финландските доброволци и жестокостите срещу еврейското население, цивилните и военнопленниците в Украйна и Кавказ през 1941-1943 г.“, съставено с участието на Националния архив на Финландия. Министърът на отбраната Ниинистьо заяви, че не всички финландски есесовци трябва да се обвиняват за зверства. “Ние финландците не сме такива”...

"Ти си наш, ние сме навеки твои!" е мотото на членовете на Словашкото движение за възраждане, ръководено от Роберт Швец, което те произнасят преда портрета на Йозеф Тисо, словашкия съюзник на Хитлер. Швец възнамерява да превърне движението в политическа партия, за да участва на парламентарните избори. Министерството на вътрешните работи на Словакия отбелязва ръста на “екстремизма с расови мотиви". През 2015 г. са регистрирани 30 такива инциденти, през 2018 г. - вече 159.

В Швеция няма закон, който да позволява да се привлекат под отговорност доброволците на шведските SS. По-рано официален Стокхолм се разкая за предаването на съветското правосъдие през 1945 г. на латвийци, литовци и естонци, които си сътрудничат с режима на Хитлер.

Въпреки трагичните уроци от Втората световна война, Европа не се е сбогувала окончателно с нацизма, тя отново започва да плоди това зло на земята си.

Превод: В. Сергеев