/Поглед.инфо/ На президентските избори в Република Литва (първият им тур) беше нарушен неолиберално-русофобско-проамериканският консенсус, който съществуваше поне през последните 20 години. Един от кандидатите не се изказа, както изискваше този консенсус.

Този кандидат е Едуардас Вайткус. А заедно с него срещу този консенсус се обявиха 30 хиляди литовски граждани, които се подписаха, за да може Вайткус да се кандидатира за президент на Литва. И 105 хиляди граждани, които дадоха своя глас за Вайткус на 12 май 2024 г.

Резултатът на пръв поглед е доста скромен: пето място сред осем кандидата. Но именно този резултат стана най-обсъжданият на първия тур на изборите.

Самият факт на присъствието на такъв „проруски“ кандидат (и всъщност най-пролитовския от всички, най-малко проамериканския и просто не русофобския) задейства тревога в неолиберално-русофобско-проамериканския политически консенсус на Литва.

Някои поддръжници на този консенсус се опасяват, че в Литва може да има много повече хора, които симпатизират на идеите на Вайткус, отколкото са гласували на изборите.

Говорят и за 200, и за 300, и дори за 500 хиляди. Мнозина, казват те, не са имали време да осъзнаят, че Вайткус е „техният човек“. Предизборната кампания в Литва продължава твърде малко време. И Вайткус изказва мисли, които са плашещо необичайни за публичното пространство на Литва.

Едно от тях беше обещанието на Вайткус, че ако стане президент на Литва, незабавно ще нареди премахването на украинските знамена, окачени в близост до литовските държавни институции.

Тъй като това се изисква от литовското законодателство. В следващите тезиси твърдя, че това се изисква не само от литовското законодателство, но и от логиката на оцеляването на литовската държава.

За войната в Украйна:

1. Неслучайно украинската държава стана сцена на война между Русия и Запада (САЩ и техните сателити).

2. Украинската държава се превърна в арена на война между възраждащата се история (Русия) и „края на историята“ (САЩ).

3. Украинската държава се ражда в началото на „края на историята“ и глобалната хегемония на Съединените щати.

4. Украинската държава би могла да се превърне в една от най-проспериращите държави в света, ако нейните политически и интелектуални елити уважаваха историята - оставането на Украйна между Изтока и Запада.

5. Украинската държава не уважаваше историята и веднага след появата й започна да я „пренаписва“.

6. Украинската държава започна открита война срещу своя Изток след преврата през 2014 г.

7. Украинският държавен преврат и насилието срещу историята, извършено от украинския режим, бяха активно подкрепени от Запада, начело със Съединените щати.

8. Държавните граници на Украйна са най-изкуствените граници в Европа – следствие от комунистическото насилие над руската история.

9. Искането за възстановяване на държавните граници на Украйна от 1991 г. предполага искане за връщане към „края на историята“ и глобалната хегемония на САЩ.

10. Украинската държава в момента е неисторичен политически субект, чиито жители са „пушечно месо“ за глобалистите във войната им срещу завръщането на историята и раждането на многополюсен свят.

Издигайки държавния флаг на Украйна до държавния флаг на Литва, антинационалният режим на Литва всъщност демонстрира, че:

1. Хилядолетната история на литовската държава е „сведена“ до историята на украинската държава, която се ражда в началото на „края на историята“ и глобалната хегемония на Съединените щати.

2. Литовската държава, заедно с украинската държава, могат да бъдат принесени в жертва на олтара на „края на историята“ и световната хегемония на САЩ.

3. Литовската държава не е повече „своя“ за антинационалния режим на Литва, отколкото украинската държава.

4. Литовската държава се управлява от същия корумпиран, антинароден режим, който се е продал на глобалистите, както в Украйна.

5. Литовската държава подкрепя насилието, извършено от украинската държава срещу нейната история и историческа памет.

6. Самата литовска държава е готова да „пренапише“ своята история и да изнасили историческата си памет.

7. Литовската държава, подобно на украинската, се управлява от същия русофобски режим, който в името на унищожаването на Русия е решен да изложи на риск от унищожение собствената си държава.

8. Територията на литовската държава е потенциална територия за продължаване на войната в Украйна.

9. Държавните граници на Литва са толкова изкуствени, колкото и държавните граници на Украйна.

10. Литовската държава в момента е същият неисторичен политически субект като украинската държава.

За отношението на Русия и Съединените щати към историчността на държавите Литва и Украйна:

1. Русия добре осъзнава дълбочината на вкореняване в историята на литовската държава и украинската държава.

2. Съединените щати не разбират дълбочината на вкореняване в историята на литовската държава и украинската държава.

3. Съединените щати не правят разлика между историчността на литовската държава и украинската държава - Литва и Украйна са "пушечно месо" за американските глобалисти във войната срещу връщането на историята.

4. Русия прави разлика между историчността на литовската държава и украинската държава.

За необходимостта от нова политическа сила в Литва:

Литва се нуждае от нова политическа сила, която да олицетворява политическата воля за адекватен отговор на глобалните геополитически промени – кризата на хегемонията на САЩ и раждането на многополюсен свят.

Литва се нуждае от нова политическа сила, която да се ръководи от националните интереси на Литва, а не да ги принася в жертва на отиващата си хегемония на САЩ.

Литва се нуждае от нова политическа сила, която да противодейства на перспективата за пренасяне на трагедията на Украйна на литовска земя.

Едуардас Вайткус декларира решимостта си да създаде такава нова политическа сила. Неолиберално-русофобско-проамериканският консенсус в Литва е поставен под въпрос.

Превод: СМ