/Поглед.инфо/ Европа поставя рекорд по цени на електроенергията, които в момента са достигнали умопомрачителните 100 долара за мегаватчас. Въпреки това тези последици бяха причинени не само от необичайната жега, но и от други фактори. Така например в Германия ставката за „зелена енергия“ се обърна с краката нагоре, а балтийските държави с пълна сила усетиха значението на партньорството с източните си съседи.

Ненормалната топлина доведе до рязко увеличение на цените на електроенергията в Прибалтика и Източна Европа, където в някои страни спот цените в момента са надхвърлили рекордната ставка от 100 евро за мегаватчас според вестник„Комерсант“.

Според борсата Nord Pool средната цена в Литва за седмицата от 21 до 27 юни е нараснала почти с една трета от началото на месеца – до 85,5 евро на мегаватчас. Това е най–високото ценово ниво за страната през последните шест години от есента на 2015 г. В Естония средната седмична спот цена се е увеличила с почти една четвърт – до 76,15 евро на мегаватчас. В момента цените и в трите държави надхвърлиха 100 евро.

В Полша седмичните цени надвишиха 88 евро, В Чехия беше достигната рекордната цена от 106 евро в пиковите часове на 24 юни, в Унгария спот цените също надвишиха 100 евро. Дори в Германия цените достигнаха тринадесетгодишни върхове, а във Франция – тригодишни.

Търсенето на електроенергия рязко скача поради топлинните вълни и използването на климатици. Балтийските държави, които зависят от вносната електроенергия, не успяха да увеличат доставките през Латвия заради планиран ремонт на мрежовата им инфраструктура. Не е била възможна промяна в датите за ремонта, защото той е бил планиран много преди аномалните горещини.

Производството на възобновяемата енергия не е оправдало надеждите поради слаб вятър. В крайна сметка цените на газа са скочили заради недостига му в Европа. Липсата му е свързана с ниските му резерви в подземните хранилища, които трябваше да бъдат запълнени, след като втечненият природен газ отпътува за Азия и остави Европа с пръст в устата. Същевременно Газпром не увеличи рязко доставките, надвишаващи договорните му задължения. В резултат цените се повишиха толкова много, че мнозина преминаха към производство на въглища, което се оказа по–евтино, но заради това пък трябва да плащат повече за емисиите си в атмосферата.

Освен това когато няма достатъчно електроенергия, всички останали „мръсни“ ТЕЦ – ове трябва да се включат, както се случи с работещите на въглища ТЕЦ–ове в Естония и Полша.

Цялата тази история е поучителна за Европа. На първо място, защото показва уязвимостта на балтийската енергийна система в случай на отказ за внос на електроенергия от Русия и Беларус. На второ място, защото подчертава обратната страна на стремежа на Евросъюза към увеличаване на дела на възобновяемата енергетика – генериране на слънчева и вятърна енергия. И накрая това показва цената, която индустриалните потребители и обикновените граждани на Еврозоната трябва да платят за изкуствения преход на ЕС към „зелена” енергия. Тъй като поскъпването на производството при използване на конвенционални въглеводороди също се дължи на значително увеличение на разходите за емисии.

Що се отнася до балтийските държави, които зависят от вноса на електроенергия, цялата тази ситуация е особено неприятна за тях. „Ситуацията в Прибалтика при необичайна жега може да подобри растежа на вноса от Русия или от белоруската атомна електроцентрала“, казва Сергей Кондратиев, заместник-ръководител на икономическия отдел на Фондация „Институт за енергия и финанси“. Въпросният експерт първоначално беше запитан от политически съображения. В сегашната ситуация, когато ЕС въведе икономически санкции в различни сектори срещу Беларус, балтийските елити са още по-малко в състояние да поискат помощ.

Все пак балтийците все още използват руска електроенергия. Това е възможно благодарение на обединените енергийни системи още през съветско време в рамките на така наречения „енергиен пръстен“ BRELL (Беларус, Русия, Естония, Литва и Латвия). Същността му се изразява във взаимопомощ между страните.

„За разлика от енергийнодефицитните балтийски държави, Русия разполага с голям резерв от мощности за производство на топлинна енергия и има възможност да увеличава производството на електроенергия в атомните си централи. Следователно Русия би могла да доставя необходимото количество електроенергия за балтийските държави“, казва Кондратиев.

Ако ситуацията се развие по лош сценарий, балтийските държави могат да се обърнат за спешна помощ към Русия. „Проблемът със спешната помощ е, че тя е много по–скъпа от закупуването на електричество при нормално сключени търговски договори. Въпреки това, предвид голямата ценова разлика между Русия и Европа, аварийното електричество може да не е на толкова висока цена, както е в момента в ЕС“, казва експертът.

Като цяло Прибалтика е облагодетелствана, защото може да избира между две енергийни системи - по-скъпата европейска и по-евтината руска. Балтийците обаче не могат да защитят тази си привилегия. Властите на балтийските страни искат да излязат от енергийния пръстен BRELL, тоест да се изключат от руската енергийна система, което слага край на закупуването на по-евтина руска електроенергия. Въпросният пример, когато руската електроенергия е била извън зоната за достъп поради ремонт, показва какво ще се случи с балтийската енергийна система, когато тя напусне BRELL - цените ще нараснат.

Що се отнася до проблемите породени от увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния баланс, това ясно се вижда от примера на Германия. През последните години Берлин разчита на балансиране на пиковите натоварвания чрез възобновяема енергия. „Графикът за производство на електроенергия от слънчеви електроцентрали съвпада добре с графика на натоварване в мрежата. Няма търсене през нощта, а слънчевата енергия дава нула. През дневните и вечерните часовете производството е максимално. Сега производството на електроенергия от слънце и вятър е на второ място след производството от въглища в Германия. Но това води до необходимост да има голямо количество резервен капацитет, който да покрие нарастването на търсенето. Това води до повишаване на цените на електроенергията. И обратно, когато потреблението пада рязко, цените също рязко падат ", обяснява Сергей Кондратиев.

По неговите думи подобна ситуация се наблюдава в Тексас по време на много студена зима. И тук цената на електроенергията нараства рязко именно защото Тексас е бил силно зависим от производството на възобновяеми енергийни източници, но поради ненормални метеорологични условия възобновяемите енергийни източници са спрели.

„Високият дял на възобновяемите енергийни източници ще доведе до много силна нестабилност на цените в Европа. Цените на електричеството ще бъдат или много високи, или много ниски. Това е лошо за индустрията, потребителите и генераторите. Нищо не е възможно да се предскаже на такъв пазар”, - казва Кондратиев.

Има изход от такъв капан. За Прибалтика е най-просто и евтино - просто запазете потоците с Русия и Беларус, което би стабилизирало цените. „Русия наистина би могла да действа като балансиращ доставчик в случай на рязко намаляване на доставките на електроенергия. Тям може да действа като важен доставчик и да хеджира рисковете, когато търсенето нараства “, казва Кондратиев. Прибалтийските държави обаче ще изберат по–трудния път.

Има два изхода, казва експертът, и това е генериране на резервна електроенергия и допълнително заплащане на населението за нея, така че да се използва по-малко светлина по време на пиковите часове. Първото е скъпо удоволствие, а второто очевидно не подобрява качеството на живот на потребителите и малцина биха се съгласили с него. И накрая, поскъпването на електроенергията беше улеснено и от поскъпването на емисиите поради „мръсна енергия“, която никой не може да откаже, без да се върне към миналия век. Всичко това е цената, която трябва да платите за изкуствения преход от въглеродната ера.

Превод: СП

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели