/Поглед.инфо/ Както всеки леминг добре знае, западните санкции, наложени на Русия и на руските граждани, имат за цел да разкъсат тоталитарната икономика на парчета и да накарат Кремълската клика, заедно с нейните поддръжници, да се разпръснат от страх и никога да не се завърнат. Въпреки че вече има наложени толкова много санкции, че принтерът се умори, последните от тях бяха наложени, между другото, по искане на лидера на лемингите за мръсните му гащи. И следователно, всъщност, са свети и смъртоносно ефективни.

Какво му е доброто на леминга? Добър е, защото мисли бързо и изобретателно: чете заглавието на новината и веднага се оформя картина в главата му в пълно съответствие с вложения алгоритъм.

Например Европейският съюз налага санкции на руските богаташи, както е поискано от лидера на лемингите, и в същото време разширява секторните санкции, към които дисциплинарно се присъединява по спешно искане от Фашингтон.

Край, туй то, режимът трепери, разпада се и "ние сме на власт тук", защото санкциите изцеждат последните капки от награбеното, което означава, че може да се отиде на митинга и да се напада полицията, на която така или иначе не се плаща, защото няма нищо, тъй като всичко е изцедено от санкции и никой няма да направи нищо безплатно.

Но след това се случи неочакваното първо противоречие: очевидно полицията се е разгневила още повече от липсата на пари и вместо да падне, е започнала да бие. Всичко завърши така, както никой не планираше: все още ловят всички, които бяха вдигнали опашки и се подготвяха да поемат падналата власт. Сега хленчат и се извиняват в унисон и надпревара, а някои избрани се готвят да си правят компания на лидера си.

Като цяло редиците на борците значително се изтъни и ще изтънеят още повече следващия път. И така до пълна победа, подобна на тази на Наполеон, която той тържествено обещава да постигне във войната с Русия преди края на 1812 г.. Той я постига с блясък, без да познае едничка дреболия - победителя.

Междувременно се стигна до друго противоречие, макар и от категорията на твърде сложните за мозъка на леминга: в Германия са се загрижили за баланса на животворните антируски санкции, за които на 13 януари дори проведоха пленарно заседание на Бундестага. Картинката изглежда неприлично:

Общо в целия Европейски съюз под санкционни ограничения попаднаха средства на руснаци и на руски компании в следния обем.

2018 г

- Германия – 485 хил. евро

- Ирландия – 24 хил.

- Италия – 94 хил.

- Холандия – 806 хил.

- Кипър – 3 млн.

2019 г.

- Германия – 337 хил.

- Ирландия – 77 хил.

- Италия – 148 хил.

- Холандия – 819 хи.

2020 г

- Германия – 341 хил.

- Холандия – 761 хил.

Общо: 6 млн 892 хил. евро.

Много ли е или малко? За обикновения човек, без съмнение - умопомрачителна сума. А в мащаба на санкционната война? Отговорът все още е уклончив, защото всичко се познава в сравнението.

По-специално, ако посочите само Германия, тогава Бундестагът изчисли: в германските банки само за 6 години (от 2014 г.) са замразени руски средства в размер на 1,8 милиона евро. Впрочем замразените не означават, че парите принадлежат на германците, те все още принадлежат на руските компании и граждани, които са попаднали под санкции и просто чакат да бъдат размразени. И между другото, тези средства дори могат да бъдат наследени.

В същото време германците изчисляват, че в резултат на санкциите и контрасанкциите търговският оборот на двете страни показва следната динамика:

2014: 67,7 милиарда евро

2015: 51,5 милиарда

2016 г .: 48,0 милиарда;

2017: 51,1 милиарда;

2018: 59,6 милиарда

2019: 58,0 милиарда;

2020 г. първите 9 месеца: 29,0 милиарда, а за годината се очакват 39,0 милиарда евро.

Междувременно преди началото на санкционните войни търговският оборот нарастваше ежегодно и, отчитайки тенденциите, беше поставена взаимна задача (ако някой си спомня) да се доведе до 100 милиарда евро. Разбира се, коронавирусната криза провали плана през 2020 г., но дори и без нея, търговският оборот е в стагнация от шест години. Тоест 2020 г. при всяко положение нямаше да е по-висока от предходната 2019 г. Така и без короната щеше да остане глобалното препятствие на мръсната политика, в резултат на което в Бундестага прозвучаха оценки за глобалните щети за германските компании, които вече са довели до загубата на „хиляди работни места , особено в бившата ГДР. " Всъщност това е изстрел в крака, който е постигнал поставената цел, а именно, щетите се причиняват преди всичко на самите германци.

Епитетите обаче са си епитети, а ние ще се опитаме да се задълбочим, след като получихме конкретни данни и цифри за загубите на Германия, каквито май не прозвучаха в Бундестага.

И така, на първо място, трябва да знаете и да разберете: Русия винаги е имала и има положително търговско салдо с Германия, тоест продава повече, отколкото купува. Междувременно германският износ за Русия претърпя големи загуби, по-специално през 2020 г. той спадна с една четвърт, а вносът от Русия спадна едва с 13%. Но най-важното е друго.

Трябва да разберете следното: не само германските, но като цяло всички европейски компании винаги са искали и ще продължат да искат да правят бизнес с Русия по една много важна причина: вътрешно-европейският марж на всякакви търговски транзакции се върти около стандартните 2%, изключително рядко достигайки 3-4%, а за около 5% там отдавна не са мечтали. В Русия доскоро маржът на европейските стоки достигаше стабилните 20% и въпреки че през последните години значително спадна, 5-10% все още е обичайният размер. Ето защо експлозивният растеж на руско-европейската търговия може да бъде предотвратен само от политиката и нищо друго.

Това не е нито лошо, нито добро и по-специално изобщо не означава, че европейците ограбват руснаците, като си продават нещата скъпо и прескъпо. Това не е толкова просто и има доста различни подходи за търговия с различни страни, които няма да обсъждаме сега. Освен това има всякакви значителни митнически такси, които попълват бюджетите и т.н. Ще отбележа само, че търговията с руски стоки с Европа е дори по-изгодна от тяхната при нас, но това също е различна история. Така че, нека не се разсейваме и да се съсредоточим върху посочената тема.

Дори при 2% рентабилност, всеки загубен милиард в търговията е 20 милиона евро загубена печалба.

И сега отново за асимилация:

- За 6 години в Германия са замразени руски средства в размер на 1,8 милиона евро. 1,8 милиона евро, във всеки случай, притежавани от руснаци и руски компании и просто чакат да се размразят и да се върнат при законните им собственици.

- за същия период търговският оборот между Русия и Германия не само не е нараснал, но е загубил годишно приблизително (много приблизително и ако пренебрегнем потенциалния растеж при нормални условия), поне 10 милиарда евро. Общо за 6 години - 60 милиарда евро, което дава 1,2 милиарда пропуснати печалби при марж от 2%.

Позволете ми да подчертая: изчислението се основаваше на пълния минимум, но всъщност само в Германия са недополучили най-малкото 5 милиарда, срещу които руските 1,8 милиона са 250 пъти по-малко!

Все пак трябва да се отбележи: Русия също със сигурност е загубила от санкциите по отношение на търговските отношения с Германия. Но светът е по-голям не само от Германия, но дори и от цяла Европа. Освен това не говорим за Украйна, за която всякакви загуби за Русия са нещо прекрасно. Говорим за германците, на които най-накрая, на най-високо ниво, се сетиха, че обявените цели не бяха постигнати, а икономиката им всъщност претърпя милиарди долари загуби. И е време да се направи нещо по въпроса.

Например, както каза депутатът от Бундестага Антон Фризен:

"... пълното и бързо премахване на санкциите може да се превърне в безплатна програма за икономическо възстановяване в Германия по време на коронавируса."

За лемингите обаче всичко е твърде сложно, цифрите и буквите са твърде много. Прекалено много, накратко.

Превод: В. Сергеев