/Поглед.инфо/ Удивително е колко бързо, извиняваме се за опростяване, евреинът Владимир Зеленски се превърна в обикновен хохол, украински националист с очевидни наклонности към САЩ и НАТО. Доказателствата за това са налице, те се появиха в почти всички последни обявени решения на ръководството на Украйна. Вземете, например, „решението за премахване“ на Луганска и Донецка народна републики (ЛНР и ДНР). Това вече доведе до рязко влошаване на ситуацията по фронтовете в Новорусия. И не напразно лидерите на ЛНР и ДНР решават вече да не „прощават” провокативните обстрели на градове и села. Сега украинските военни вече усещат, че ЛНР и ДНР отговарят с огън на огъня на украинските нацисти. Изглежда, лятото ще е горещо...

Но в по-голяма степен нацизмът на президента Зеленски се проявява в две други „решения“, които ще бъдат описани по-подробно. На 26 май, според пресслужбата на кабинета на президента, държавният глава подписа указ № 203/2020 за „Годишната национална програма под егидата на Комисията Украйна-НАТО за 2020 г.“ на този ден. Нещо повече, друг такъв „ясен сигнал“ Киев изпрати до Брюксел на 6 май по време на видеоконференция на вицепремиера Вадим Пристайко с посланиците на страните членки на НАТО. Украинският министър заяви, че очаква ръководството на Алианса да повиши статуса на отношенията с НАТО до нивото на Грузия и Йордания. И това е „просто” програма за прилагане на евроатлантическата интеграционна политика на Украйна. Това е - влизане в НАТО. Нито повече, нито по - малко. Отбелязва се, че програмата определя стратегическата цел на реформите, целите и приоритетните задачи в рамките на прилагането на евроатлантическата интеграционна политика на Украйна, както и държавните органи, отговорни за изпълнението на тези задачи. Реформата ще засегне самите държавни органи, на които ще бъде възложена отговорността за ключови аспекти на интеграцията в НАТО. Обърнете внимание, че Украйна продължава да демонстрира по всички възможни начини готовността си да се присъедини към НАТО, въпреки факта, че самият Брюксел все още не дава никакви обещания в този смисъл. Но сервилността на украинските нацисти не отслабва - явно те са готови да пълзят на колене, по всеки възможен начин да покажат колко са „лоялни към Запада“.

Както виждаме, дори инстинктът за самосъхранение на съвременните неонацисти в Украйна просто „не работи“. Как да не кажа тук - хохли, често си припомняйте как НАТО и вие сами избягахте през 2008 година от Грузия в паника, на която се молихте като на икона на „евроатлантизма в постсъветското пространство“. Да, след началото на операцията за насилствен мир от страна на Русия, когато Грузия, под прикритието на САЩ и НАТО, нападна Република Южна Осетия. Такива спомени ще са полезни на украинските фашисти през лятото на 2020 г. ... както и спомените за това колко бързо САЩ и НАТО изоставиха администрацията на Михаил Саакашвили, който сега служи на официален Киев.

Още едно „решение“ на украинското ръководство обаче е опит за етническо престъпление. Говорим за предстоящото потисничество на националните малцинства. Не, този път - не става въпрос за руснаци и не за унгарци. Въпреки че в случая с унгарците всичко е в разгара си - унгарското правителство наскоро рязко сряза Киев. Будапеща обеща последователно да защитава „езиковите“ права на етническите унгарци в Берегово. Този път българите са под атака. Искат просто да ги лишат от район на компактно живеене. Така експертът Артьом Бузила съобщава от Украйна, че киевските власти са решили да натиснат с прилагането на административно-териториалната реформа в Украйна и планират да завършат първия ѝ етап до края на годината. В резултат на тази реформа национално-културните общности, компактно живеещи в определени територии на страната, са разделени. И най-яркият пример е Болградски район в Одеска област, където живеят около 300 хиляди българи. Според реформата, провеждана от Киев, цялата българска общност трябва да се раздели на пет независими административни единици. Преди България наистина си затваряше очите на творчеството на украинските нацисти, в частност във връзка със закона за езика. Този път България реши да не мълчи и изрази решителния си протест срещу Киев.

На 17 май вицепремиерът и министър на развитието на общностите и териториите на Украйна Денис Шмигал обяви, че всички съвместно създадени териториални общности, създадени изкуствено от 1 януари 2021 г., ще преминат към директни междуправителствени отношения. В същото време той призна, че има точки на напрежение, в които общностите отказват да приемат варианта за разделяне на териториални единици, предложен от Киев. И една от тези точки на напрежение се прояви. На 19 май българската общност от Болградска област, от която ще се правят пет така наречени обединени териториални общности, излезе извън сградата на Одеската областна държавна администрация с протестна акция. И още на следващия ден (20 май) протестиращите получиха подкрепа от София - българският парламент осъди реформата на децентрализация на Украйна, която предвижда създаването на нова система на административно-териториална структура. Изявлението на българските депутати призовава Киев да предприеме всички необходими мерки за поддържане целостта на национално-културната общност Болградска област. „Народното събрание на Република България настоява, че решаването на проблемите на българската общност в Украйна е приоритетен въпрос, който трябва да бъде решен в духа на отлични отношения между двете страни и в съответствие с европейските ценности“, се подчертава в резолюцията.

Министерството на външните работи на Украйна, в отговор на това, се опита да се обоснове с факта, че въпросите на административно-териториалната структура са от компетентността на местните власти. Освен това България беше обвинена в опит да се намеси във вътрешните дела на Украйна. Всички оратори и експерти, които взеха участие в проучването, организирано от руския уебсайт EADaily.com, подкрепят действията на официална София за защита на българската общност в Украйна и смятат киевската политика за насилствена украинизация на етническите и културните общности за неприемлива. Между другото - по едно време по приблизително същия начин в Азербайджанската ССР областите с компактно пребиваване на арменци и други малцинства бяха премахнати. Областите бяха разпокъсани, техните територии бяха „изтласкани“ в други региони - в които преобладаваше тюркоезичното население и т.н., и т.н. Резултатът е известен - изостряне на ситуацията около Арцах-Нагорни Карабах, войната и дългите десетилетия на нерешен междуетнически конфликт. Така неонацистите в Украйна, образно казано, „намериха“ пример за себе си в така наречения „комунистически братски Азербайджан“ .... Защото – нищо ново под слънцето, както казаха древните.

Ръководителят на кримската българска национално-културна автономия Иван Абажер смята, че киевските власти, преди да извършат административно-териториална реформа в Украйна, трябва да се позоват на историята на формирането на националните общности по време на Руската империя. „Преди всичко трябва да разберем как е било организирано заселването на българите в южната част на Бесарабия. Когато България е под игото на Османската империя, някои българи започват на групи, с разрешение на тогавашния цар, да се заселват на територията, където сега се намира Одеска област. Всички те се заселват много компактно, което позволява формирането на национално-културни общности “, каза той. Абажер подчертава, че веднага щом Украйна придобива независимост, властите на страната започват системна работа за изкореняване на развитието на национално-културните общности, живеещи компактно на нейната територия. Той обясни, че националните общности започват да изпитват трудности, свързани с развитието на тяхната култура, изучаването на родния им език. Ръководителят на българската общност в Крим подчерта, че това се отнася не само за българите, живеещи на юг на Украйна, но и за румънци и унгарци от западната част на страната. „Провеждането на административно-териториалната реформа в страната сега по същество е продължение на предишната политика на украинската държава по отношение на националните малцинства: в страната се извършва масово украинизиране, прави се всичко възможно за разделяне на националните общности, така че културните общности да не се изолират в един административен район. Украинските власти поддържат тази позиция от 20 години “, добави той.

Абажер призна, че българската общност в Крим и преди 2014 г. се сблъсква с политиката на масово украинизиране. „Това, което се случва сега, със сигурност ще намери осъждане от българската общественост. Мисля, че световната общност няма да позволи на украинския режим да раздели националностите и ще се изправи пред истината “, каза той. В същото време Абажер смята, че България трябва да вземе пример от Унгария, която всеки път взема страната на унгарците, живеещи в Западна Украйна, когато техните права са нарушени от киевските власти. „Не може да не се каже, че държавните органи на България за първи път реагират на подобна ситуация, която се случи с техните сънародници, живеещи в Украйна“, заключи той.

От своя страна председателят на българската община Тараклия (Молдова) Кирил Боримечков отбеляза, че инициативите на Киев за раздробяване на общността в Болградски район са неприемливи. „Просто не мога да подкрепя действията на Киев. За съжаление, понякога властите приемат редица закони, които усложняват и без това трудния живот на човек, особено когато става дума за нетитулна нация! Съществува Европейска конвенция за защита правата на националните малцинства. Би било правилно да я следваме, а не да ѝ противоречим “, каза той. Боримечков е уверен, че решението на Украйна да раздели българската общност може да се определи като недалновидно и нерационално. „Мисля, че въпросът за разделяне на общността на българите ще бъде решен – Болградска област ще остане в същите граници на административно-териториалната структура“, изрази увереността си ръководителят на българската община Тараклия. В същото време той смята, че ръководството на България трябва да има ясна и твърда позиция по този въпрос, но в рамките на световната дипломация, тъй като Украйна е суверенна независима държава. „Ако Украйна се стреми към присъединяване към ЕС, тя трябва съответно да спазва всички европейски законодателни стандарти за защита правата на националните малцинства“, обобщи Боримечков.

Игор Иваненко, експерт в Института за руската близка чужбина, изрази увереност, че административната реформа има ясни политически последици за бесарабските българи, отбелязва експертът Артьом Бузила. „Предложенията на българите да запазят Болградски район или да създадат своята единна общност бяха категорично отхвърлени. В същото време дори в околностите на Болград има примери за прилагането на подобни компромисни варианти. Авторите на реформата се стремят да фрагментират българската етническа маса в Бесарабия, тъй като тя не се вписва в настоящата политика на непрекъсната украинизация “, каза той. Иваненко напомни, че през септември 2019 година Болградският районен съвет отказа да вземе решение за провеждането на заседания на украински език и продължи да работи на руски. „На последните избори за Върховна Рада главно българските избирателни секции се обединиха срещу кандидата от управляващата партия„Слуга на народа “. Според партийните списъци българите са гласували главно за „Опозиционна платформа - За живот“. Освен това по отношение на нивото на подкрепа при тези избори ОПЗЖ получи втория резултат в регионите на Украйна след Донбас в Бесарабия. Шокиращата протестна акция на българските фермери миналото лято също имаше политически отзвук. Маршрутът Одеса - Болград беше блокиран от планина от грозде. Тя символизира възмущението на винопроизводителите от липсата на ясно изразена държавна подкрепа от Киев в контекста на закриването на руския пазар и вноса на евтино вино от Европейския съюз “, подчерта той.

Експертът на Института за руски чужбина също обърна внимание на факта, че настоящата административна реформа не отчита особеностите на Бесарабия. „Това е много мултинационален регион, в който никоя общност няма абсолютно мнозинство. Например, в района на Измаил украинците са едва 29%, молдовците - 28%, българите - 26%, руснаците - 16%. Много селища са национално хомогенни. Обединението в рамките на разширена общност на селища с различни преобладаващи етнически групи ще доведе до факта, че някои национални селища ще бъдат подчинени на други. Това е изпълнено с изостряне на междуетническите отношения. Бесарабия има висока гъстота на населението. Тук се образуват големи села със сравнително развита инфраструктура и в рамките на тази реформа много социални съоръжения в такива села ще бъдат „оптимизирани” - тоест ще бъдат затворени. Трябва да признаете, че е трудно да се примирим с факта, че дори под правдоподобния претекст за децентрализация, в едно село с население от 3000 души се ликвидира училището“, каза той. В същото време Иваненко не се съмнява, че административно-териториалната реформа на Украйна премахва всъщност българския национален регион в Бесарабия, който съществува с малки прекъсвания след освобождението на региона от османско владичество. „Това не може да зарадва нито българите, нито тези, които им съчувстват. Руският генерал Иван Инзов, основал българската автономия, има три (!) паметника в Болград. За сравнение, Тарас Шевченко има само един паметник в този град, и то дори сравнително отскоро“, каза той. Експертът на Института за близката чужбина също припомни факта, че през 1991 г. жителите на Болградска област провеждат референдум за създаването на национален окръг в Украйна: „Този вот се проведе в пълно съответствие с действащото тогава законодателство. Почти 83% от гласувалите на референдума подкрепиха тази инициатива, но в условията на разпадането на Съветския съюз не беше възможно да се реализира. "

Иваненко е убеден: консолидираната българска общност оказва влияние върху политическия живот на Одеска област и на Украйна като цяло. „Нейните пратеници са в регионалния съвет на Одеса, ръководителят на Асоциацията на българите в Украйна Антон Кисе представлява значителна част от Бесарабия във Върховната Рада. Ликвидирането на региона вероятно ще намали значението на българския фактор в украинската политика. И това ще се отрази негативно на социално-икономическото развитие: набиране на средства за нуждите на българските населени места от държавния бюджет. Не говоря за факта, че реформата вероятно ще се отрази негативно върху изпълнението на хуманитарните програми “, добави той. Но да не преувеличаваме - Иваненко не смята, че бесарабските българи са заплашени от асимилация: „В своята история българската общност успешно се противопоставя на много по-строги опити да промени националната си идентичност, да забрави руския език и братските връзки с Русия. Имам предвид тъжния опит на бесарабските българи да бъдат под румънска окупация през 20 век, когато дори публикуването на литература на български език е наказуемо. Друго нещо е, че намаляването на работниците в бюджетната сфера на премахнатия регион може да доведе до нова вълна на емиграция на бесарабски българи и особено на младите хора в историческата им родина. В тази връзка реформата изостря процеса на отлив на население от Бесарабия, който се засили след събитията на Майдана. Всяко действие обаче поражда съпротива. След като почувства нарушаването на различните си права, българската общност със сигурност упорито ще търси обединение и евентуално ще повиши статута на своето самоуправление в сравнение със сегашното. “

Според експертите Киев не може да се примири с факта, че многобройни национални и културни общности живеят на територията на съвременна Украйна. Неуморното желание на украинските власти да изграждат всичко според шаблона на единната нацистка „едноезична“ държава в крайна сметка води до конфликти със съседни държави, чиито малцинства пребивават в Украйна. Освен това политиката на принудителна украинизация вече доведе до разделянето на Донбас и Крим, както знаете. На лице са всички основания да се вярва, че руснаците и рускоезичните като цяло могат да увеличат исканията си. Българите, които през XIX век бягат от османското потисничество на територията на съвременна Украйна, която по онова време изобщо не се нарича Украйна, сякаш мечтаят за мир и спокоен живот - но дори и след 200 години не могат да бъдат оставени на мира. И за първи път, усещайки подкрепата на официална София, българската общност в Украйна, очевидно, просто няма да се откаже и няма да се предаде на киевските власти.

Ние обаче няма да правим никакви прогнози - прогнозите са неблагодарно нещо, още повече, че говорим за драмата на цял народ в съвременна Украйна - българите. Струва ни се, че и трите решения на Киев, изброени в статията, уви, не са случайни съвпадения. Интегрирайки се с фашистите в НАТО, украинските власти не могат да бъдат нефашисти по отношение на своите национални малцинства ...

Превод: В. Сергеев