/Поглед.инфо/ Един от фокусите на „пандемията“ беше, че тя провокира икономическа криза в почти всички страни по света. Много централни банки реагираха на кризата чрез намаляване на ключовите лихви.
И така, на 4 март 2020 г. Федералният резерв на САЩ понижи основния си лихвен процент от 1,50-1,75 на 1,00-1,25%, тоест веднага с 50 пункта. И на 16 март се състоя нов скок надолу - до 0-0,25%, с още 100 пункта. Американската централна банка никога не е правила толкова резки скокове надолу. Вижда се, че през март миналата година ситуацията в САЩ наистина е била критична.
Други централни банки не бяха толкова радикални, но те също решиха да намалят основния лихвен процент. И така, на 11 март 2020 г. Банката на Англия понижи лихвения процент от 0.75% на 0.25%. А на 19 март - до 0,10%. Австралийската резервна банка намали основния си лихвен процент на 19 март от 0,50 на 0,25%. Банката на Канада имаше следните спадове: 4 март - от 1,75 на 1,25%; 13 март - до 0,75%; 27 март - до 0,25%.
Китайската народна банка (КНБ) също се включи в процеса на спад: на 20 февруари 2020 г. тя понижи основния лихвен процент от 4,15 на 4,05%; 20 април - до 3,85%.
Централните банки на развиващите се и преходните икономики също не останаха настрана. Централната банка на Бразилия направи няколко съкращения в периода от 5 февруари до 17 юни. Основният процент е понижен от 4.50 на 2.25%. Резервната банка на Индия на 27 март понижи основния си лихвен процент от 5,15 на 4,40%, а на 22 май - до 4,00%.
Банката на Русия не беше изключение. През 2020 г. той направи четири последователни намаления на основните лихвени проценти: 10 февруари, 27 април, 22 юни, 27 юли. През това време основният лихвен процент спадна от 6,25 на 4,25%.
Пикът на намаленията на основните лихвени проценти падна през март миналата година. Измина точно една година. В продължение на месеци основните лихвени проценти в почти всички централни банки остават замразени. И през март 2021 г. виждаме първите признаци на тенденция към възстановяване на основните лихвени проценти.
Тенденцията все още не е много ясна, като редица централни банки заявиха, че ще запазят основните си лихвени проценти. На първо място, такива изявления прави ръководителят на Федералния резерв на САЩ Джеръм Пауъл. На първото заседание на Комитета по операциите на отворения пазар през 2021 г. беше обявено, че ще запази лихвения процент на 0-0,25%. Тогава Пауъл каза, че тази година определено няма да има увеличение. И през 2022 г. - „може би“, „не е изключено“, „вероятно“. на 16 март, на второто заседание на Комитета по операциите на отворения пазар, процентът също остана непроменен.
Администрацията на Байдън, заедно с ръководството на Федералния резерв на САЩ, очакват тази година в Америка да започне икономическо възстановяване, което трябва да се превърне в енергичен икономически растеж. Ако през миналата година БВП на САЩ е спаднал с 3,5%, то през 2021 г., според оценките на Федералния резерв, се очаква увеличение от 6,5%. Очакванията се изграждат върху очаквания успех на ваксинацията на населението и премахването на всички карантинни ограничения. Това обаче не е достатъчно условие за икономическо възстановяване.
Основното условие: паричната политика на ФР трябва да остане „мека“. Дори и да има малка инфлация в икономиката (1-2 процента годишно), това не бива да притеснява Федералния резерв. Той трябва да поддържа основния лихвен резерв на същото ниво. В реално изражение (като се вземе предвид инфлацията) може да се окаже в малък минус. Освен това Федералният резерв ще продължи „количественото облекчаване“. Най-просто казано, текущата скорост на печатната машина ще остане. Понастоящем Федералният резерв отпечатва 120 милиарда долара на месец, като обменя печатните си материали за ценни книжа: облигации на САЩ (по 80 милиарда долара) и ипотечни облигации (по 40 милиарда долара всяка). Лобистът за поддържане на текущия ОЛП на ФР на почти нулево ниво е Министерството на финансите на САЩ. Първо, то очаква големи заеми при минимален процент по държавните облигации (бюджетният дефицит на САЩ за 2021 г. се оценява на 2,26 трилиона долара, или 40% от разходната страна). На второ място, ниският основен лихвен процент ще спомогне за поддържането на бюджетните разходи за обслужване на публичния дълг на същото ниво.
Европейската централна банка (ЕЦБ), която не планира да промени основния лихвен процент, равен на нула до края на годината, заема приблизително същата позиция. Същото може да се каже и за Английската централна банка (0,10%) и Японската централна банка (минус 0,10%). В Япония обаче изобщо няма инфлация, протича обратното явление - дефлация.
Но ръководителите на някои други централни банки стават нервни и се готвят да започнат да повишават неприлично ниските ОЛП. На първо място, говорим за централните банки на развиващите се страни и страни с икономики в преход. Има признаци на инфлация, на някои места се очаква повишаването на инфлационните цени да бъде измерено с двуцифрени цифри до края на 2021 г. И най-разбираемото средство за адаптиране на икономиката към инфлацията днес е повишаването на ОЛП.
Защо инфлацията е реална заплаха извън страните от „златния милиард“? Трябва да се признае, че много развиващи се страни са прибегнали до използването на печатни машини през миналата година, но мащабът на емисията на пари от периферните централни банки не може да се сравни с емисията на пари от ЦБ на „златния милиард“. Миналата година последните създадоха печатни продукти на стойност около 10 трилиона. долара. А инфлацията в зоната "златен милиард" е минимална. Какъв е проблемът?
Първо, голяма част от продукцията на „печатните машини“ на Федералния резерв на САЩ, ЕЦБ и други водещи централни банки се озовават на пазарите на развиващите се страни.
На второ място, в самите икономически развити страни продуктите на „печатарските машини“ почти не достигат до стоковите пазари, а отиват директно на фондовите , надувайки балони. Пазарите на акции в развиващите се страни са слаби, така че местните печатници на централните банки отиват направо на стоковите пазари, повишавайки цените и сигнализирайки за предстояща инфлация.
Централните банки на Бразилия и Турция са пионери в възстановяването на основните лихвени проценти, обявявайки това на 18 март. Бразилската централна банка повиши лихвата доста рязко - от 2,00 на 2,75% годишно. Увеличението надмина очакванията (повечето експерти вярваха, че ще бъде само 2,50%). И като се има предвид, че тази година инфлацията се очаква да бъде 5,2%, Бразилската централна банка предупреди, че може да повиши лихвата до 3,50%.
Централната банка на Турция също действа решително. Всички очакваха процентът да нарасне от 15,0% на 16,0%. Реалното увеличение беше до 17,0%. В Турция се очаква инфлация - 19%, така че може да се предположи, че това не е последното увеличение на основния лихвен процент на Централната банка.
И така Банката на Русия стана третата централна банка, която повиши лихвения процент. Това се случи на редовно заседание на Съвета на директорите на Централната банка на 19 март. Всички очакваха, че Банката на Русия може да повиши основния лихвен процент, тъй като инфлацията вече е надхвърлила прогнозните стойности. В началото на годината Централната банка обяви, че инфлацията за годината няма да надвиши 4.2%. Въз основа на реалните ценови показатели към 15 март се оказа, че годишната инфлация ще бъде 5,8%. Това вероятно е следствие от факта, че Банката на Русия трябваше да включи „печатарската машина“ и да изгради необезпеченото парично предлагане. Повечето от участниците на финансовия пазар вярваха, че повишаването на основния лихвен процент ще се осъществи през април, но това се случи на 19 март, лихвата стана равна на 4,50%. Това беше изненада за почти всички. В изявлението на Банката на Русия се подчертава, че възможността за по-нататъшно повишаване на лихвените проценти ще бъде разгледана "на следващите срещи", а инфлационният натиск изисква "връщане към неутрална парична политика". „Неутрална“ се отнася до политика, при която основния лихвен процент е равен на нивото на инфлация. Следователно може да се очаква, че лихвата ще бъде повишена до 6,00%.
Случилото се и възможните последващи увеличения на основния лихвен процент от Банката на Русия ще окажат влияние върху много аспекти от икономическия живот на страната. Някои от последиците вече са очевидни. Търговските банки обещаха, че следващата седмица ще актуализират лихвените проценти по активите и пасивите. А руската рубла се засили на 19 март спрямо долара (с 0,5%) и спрямо еврото (с 0,75%).