Говорейки от борда на фрегатата "Байерн" във вторник, вицеадмирал Кей-Ахим Шонбах каза, че навлизането на кораба в оспорвания регион миналата седмица – първото подобно пътуване от близо две десетилетия – е знак, че Германия „продължава“ дейността си в региона с „малки стъпки“.
Намеквайки за по-нататъшно разполагане след „намека“, Шонбах каза, че Берлин се надява да изпрати допълнителни кораби и самолети в Азия от 2023 г. Той добави, че основният интерес на Германия е да поддържа международен ред, основан на правилата в региона.
„Този път започваме с малки стъпки… вероятно следващия път ще преминем [Тайванския проток] на двустранна основа“, каза Шонбах, когато беше попитан защо корабът не отплава през пролива. Той каза, че флотът е фокусиран върху „ценните партньори“ на Берлин и „не започва с чук“.
На отделно събитие в същия ден в Сингапур – където фрегатата бе акостирала във военноморската база Чанги, Шонбах каза, че намерението на военноморската обиколка не е било да провокира, а знак, че нещата са достигнали точка, в която Берлин е почувствал необходимостта да изпрати „сигнал“ до Пекин.
"Когато нация като Германия изпрати кораб, тогава трябва да има нещо [което] се е случило през последните години, което е достатъчно важно, че Германия да промени начина на комуникация", заяви той.
"Байерн" отплава за Азия с екипаж от 200 души през август. На следващия месец Германия заяви, че Пекин е отказал на фрегата от клас „Бранденбург“ да влезе в пристанищата на Китай, което Шонбах предположи, че е „политическо решение“. Той добави, че няма директна връзка с китайския си колега.
По това време говорителят на китайското външно министерство Джао Лиджиан каза, че Пекин придава „голямо значение на развитието на всестранно стратегическо партньорство между Китай и Германия, включително сътрудничеството между двете военни сили“.
Въпреки че германските официални лица приравняват пътуването с „отстояване“ на „ценности и интереси“, статия в китайския държавен вестник „Глобал таймс“ миналата седмица го оприличи на опит за привличане на „вниманието“ на Пекин. Той отхвърли този ход като „опортюнистичен“ опит за търсене на „безплатна публичност“.
Превод: СМ
