/Поглед.инфо/ „Държавите днес са изключително несуверенни в социално отношение. В социалната сфера някой или нещо създава движения и нагласи, тенденции... Всички тези социални конструкции и проекти са умело мимикрирани под „вятъра на промяната“, под „времената се променят“ и други простотии”, пише Евгений Фатеев. “Държавите са затънали в множество паралелизми. Вече има пари без еминент. Вече има огромен свят на паралелни пари без очевиден, явен еминент. Вече е възможно да съществува паралелен свят на стойността, който все по-малко да се влияе от държавите. Държавите, дори на своята канонична територия не са монополисти по прилагането на насилие, налагането на санкции. Вече има друга, паралелна нормативност. Те могат да разрушат публикацията ви или профила ви в социалната мрежа и вече не можете да правите нищо. И държавата ви вече не може да ви помогне ”, допълва той
Тук е необходимо накратко да разгледаме феномена на "Държавата при капитализма" (ДК). Освен това не бих я нарекъл „капиталистическа“ държава или „буржоазна“ държава (ще обясня защо по-долу).
Разбира се, глобалната криза на държавата е очевидна. Нещо повече, тя има, така да се каже, ритуално ниво. („Ритуално отмъщение на държавата“)
ДК днес отслабва под влиянието на две противоречия. Първото е между двете присъщи функции. Една от функциите е да подкрепя най-големия капитал като гръбнак на капитализма. По него е създаден ДК. Това е административно-политическа, военна и икономическа подкрепа. Например, според МВФ, американските банки са почти изцяло зависими от косвени държавни субсидии. Можете да си припомните и други данни на МВФ, според които държавите субсидират енергийни компаниите в размер на 5 трилиона. долара годишно.
Но ДК има и друга функция, която в много отношения противоречи на горното. Това е най -мощното ограничение за капитализма. От една страна, най-едрият капитал подчинява ДК, от друга, ДК може да стане „по-бърза, по-висока и по-силна“ от най-едрия капитал. И това последното абсолютно (дори не силно, а именно абсолютно) противоречи на интереса на един сегмент от големия бизнес. Аз бих нарекъл последния хиперкапиталистически и той е сериозен за преформатирането на структурата на глобалния капитализъм. („Хиперкапитализмът като апогей на глобализацията“)
Второто противоречие на ДК е между нейната национална природа и глобалната природа на капитализма, който последователно се интернализира. Просто не може да има една световна държава. Държавата е създадена, за да отговори както на вътрешни (надкласова регулация), така и на външни предизвикателства. Държавата винаги трябва да има предвид наличието на същата планета на друга държава, която може (или може) да я предизвика. Ако премахнем тази функция на (вече външния) ограничител, тогава държавата ще загуби смисъла на своето съществуване.
Както е очевидно, тези две противоречия обективно премахват ДК, който следователно не може да се нарече напълно капиталистически. И, разбира се, субективният фактор работи. Хиперкапиталистите искат напълно да премахнат всеки държавен суверенитет, след което големите информационни мрежи, които формират основата на дигиталния капитал, ще станат единственият субект на управление. Само той ще може да доведе глобализацията до нейния логичен край. Тогава на цялата планета ще бъде установена глобална диктатура.
Този сегмент заплашва да погребе капитализма - в интерес на един от неговите сегменти. Това е изпълнено с премахване на ограниченията. Фурсов отбеляза по този въпрос: „Капитализмът може да се определи по следния начин: това е сложна обществена система, която осигурява постоянно натрупване на капитал (развитие във времето) и неговото разширяване, което дава възможност да се поддържа и увеличава нормата на печалба (пространствена характеристика) и която по същото време ограничава капитала в неговите интегрални и дългосрочни интереси. Без това ограничение и неговите средства под формата на държава, гражданско общество и неговите структури, политически партии, официално представляващи различни слоеве, системи за масово образование и т.н. капитализмът би се самоизял, както и обществото и биосферата”.
Оказва се, че хиперкапитализмът се стреми да премахне капитализма, от който той е част. Съществува напълно утопичен (подобен на доктрината за комунизма) стремеж да живее без ограничаващо състояние - като средство за отговор на външни и вътрешни предизвикателства. Това изисква създаването на един вид хомогенно и напълно управляемо (в технологично отношение) пространство. Оттук всъщност всички тези „цифрови“, „трансхуманистични“ проекти. Не може да се създаде такова пространство. Но е възможна поредица от ужасяващи бедствия, организирани по лицето на земята от самите хиперкапиталисти . И очевидно те просто не разбират това. Те са изключили всички свои собствени ограничения - както на ниво рационалност, така и на ниво „инстинкт за самосъхранение“. Всичко беше погълнато от волята за власт, която измести самото желание за печалба сред хиперелитите.
Разбира се, има влиятелни слоеве, за които ликвидирането на ДК е напълно нерентабилно. Относително казано, те могат да бъдат наречени „национални капиталистически бюрократи“ (НКБ). По някои признаци те се изкушават да се върнат към „добрия стар“ капитализъм от модела от средата на века. („Да направим Америка отново велика“ и т.н.) Но подобни мечти не са осъществими. Ограничителите от миналия век вече не са в състояние наистина да ограничат капитализма. Хиперкапиталистическият ред стана твърде силен. Следователно, ако НКБ искат да предотвратят ужасна катастрофа, тогава те трябва да направят грандиозна трансформация на ДК.
Хиперелитите превръщат "стария" капитализъм в хиперкапитализъм. А НКБ може да го трансформира в социализъм. Това ще бъде психологически трудно да се направи, но в противен случай не бива да очакват дългосрочен ефект - дори и да спечелят. Разбира се, не говорим за ликвидиране на частното предприемачество и дори за изместването му в периферията - според версията от НЕП.
Напротив, разговорът трябва да бъде за освобождаване на частните предприемачи от потисничеството на супермонополите, сред които дигиталните олигарси са особено активни. Но в същото време е необходимо радикално разширяване на социалния ред, който е социалистически. Защото винаги трябва да помните, че думата социализъм идва от думата „socialis“, тоест - „социален“.
На Запад такъв ред съществува - главно в сферата на акционирането, когато основното не е броят на акциите, а самият факт за статута на съсобственик на служителя. В момента този начин на живот е в сериозна опасност. Клаус Шваб и други „големи нулификатори“ като цяло се противопоставят на акционирането.
И ето общата платформа, на която както НКБ, така и „работническата класа“ биха могли да действат едновременно. Целта на последната би била да се създаде мощен публичен сектор, който да се превърне в най-мощното противовес на хиперкапиталистическия ред. А във връзка с последното, мерките от страна на държавата, която трябва да води твърда антимонополна политика, биха били много ефективни.
Тук би било съвсем редно да започнем да говорим за революция - както „социалистическа“, така и „буржоазна“. Като цяло е напълно погрешно да се представя социализма в оптиката на марксизма - като вид безкласово, хомогенно и цялостно общество. Системата трябва да бъде многоструктурирана, основана на взаимодействието на три структури - публична, държавна и частна. И всяка структура да надделеява някаква своя собствена област. Тоест тук би имало хоризонтално преобладаване. И нищо не би попречило на създаването на различни хоризонтални асоциации от представители на различни структури.
Най-оптималният начин за освобождаване на Запада е чрез консервативно-революционен съюз на държавни функционери, частни предприемачи и работническата класа.
Можете да обърнете внимание на сходството на такъв модел с китайския. Последният обаче се отличава с тежък цифров натиск, „социален мониторинг“ и партиен авторитаризъм. Междувременно алтернативният модел трябва да се отличава с демокрация (при наличието на силна власт на държавния глава). Разбира се, не бива да се фокусираме върху „класическата“, партийно-представителна демокрация, която в много отношения е изчерпала ресурсите си. Идва времето за самоуправление и представителство на професионални и териториални общности.
Превод: В. Сергеев