/Поглед.инфо/ Когато става дума за съвременните световни събития, трябва да бъде ясно, че те никога не трябва да се разглеждат едностранно. За да бъдат разбрани е необходимо да се създаде координатна система, която да дава възможност те да бъдат разгадани. Тоест необходима ни е „софтуерна програма”, чрез която да можем да разкодираме това, което се случва около нас. Някаква теория, концепция, модел, парадигма. Без такива интелектуални конструкции, както казва Хънтингтън, има само „пъстър жужащ безпорядък” - oгромна база данни в която няма смисъл; oт нея неможе да се извлече знание и съответно колкото и информация да имаме, винаги ще бъдем пешка в нечия чужда игра.

Играта, за която говорим, е много по сложна от „голямата шахматна дъска” (геополитиката). „Шахматната дъска” е само елемент от нея. Там играят вертикалните системи – държавите. Но „голямата игра” е „игра на кодове”. Тя се играе от концептуалните проекти, които са преди всичко идеологически, с дълбока историческа проекция. В материалния свят, големите проекти съществуват под формата на структури с хоризонтален характер, които взаимодействат с вертикала. Именно поради тази причина е толкова трудно да ги забележим или разберем. Те са невидими за нас, защото нямат изявен център в който да се взимат стратегическите решения. Подобно на човешкия мозък, те представляват мрежа в която всяка една клетка може да произведе замисъл, който бързо да се разпространи до другите, а след което да последва конкретно действие, неразбираемо за външните играчи. С други думи, играта на глобалните проекти прилича много повече на игра на карти отколкото на шах. Автори като Михаил Хазин и Андрей Девятов я сравняват с игра на бридж, защото в бриджа се играе по двойки, а между играчите се осъществяват сложни взаимодействия (наддавания и надлъгвания) с дългосрочни последици.

И така, кои са глобалните проекти и какви са взаимодействията между тях? Ще ги назова с имената, които им дават различни руски експерти, но със значителни допълнения към съдържанието и с ясното съзнание, че тези имена са условни. Важно е също така да се отбележи нещо, което руските анализатори почти не споменават. Вътре в самите проекти съществуват противоречия, които ги раздвояват. Затова понякога е трудно да се каже кой проект играе в „партия” с друг и срещу кого. Ако разгледаме ситуацията подробно ще видим, че всеки играе с всеки и срещу всеки едновременно, което прилича на странна смесица между покер и бридж.

Новият Йерусалим”. Това е проект за нов световен ред изграден върху идеята за обединение на основните световни религии и цялостно преформатиране на глобалната капиталистическа система.

Централната база на проекта се намира в Лондон. Носители са известни финансови групи от лондонското сити, както и част от западноевропейските кралски фамилии. Според Хазин, тук влизат масоните от червеното братство, световното еврейство (есейската линия), различни клубове, тайни общества и организации. Този проект заема централно място в „голямото рестартиране”, чиято цел е да занули световната финансово-икономическа система и да създаде нова, която ще може да работи с изцяло електронни валути. Новата система ще се контролира от световна централна банка в Базел, Швейцария. Тя ще фиксира валутните курсове между големите пространства (нещо като глобален валутен борд ), а в далечно бъдеще, когато се формира световен ред, ще бъде създадена единна глобална валута, която ще се използва за световната търговия. Освен това, проектът се концентрира и върху изграждането на ново англо-саксонско пространство в недалечно бъдеще, което трябва да включва всички бивши колонии и страни от състава на старата британска империя (the commonwealth); обединение на християнството и мюсюлманството на концептуалната основа на юдаизма - създаването на нов глобален духовен център в Йерусалим, и т.н.

Новият Вавилон”. Проект за нов световен ред без разделение на база държавни граници, религии и раси. Крайната цел е насочена към изграждането на свят в който корпорациите ще заменят държавите, а международни организации като ООН, Световна банка, СТО и др, ще се преформатират във форма на световно правителство. Основен замисъл – запазване на световната доларова система до 2025-2030 година, частично или цялостно реализиране на идеите на трансхуманизма до 2045-2050 година (изграждането на цифрова икономика, преминаване към шестия технологичен цикъл на производство без намесата на човешка работна ръка, изкуствен интелект и т.н.), фиксиран базов доход, излизане на човечеството в близкия космос и колонизирането на Луната и Марс до края на 21 Век. Носители на проекта – либералните демократи и близките до тях организации в САЩ. Опорна организация – американската дълбока държава („Череп и кости”, Съвета за външни връзки и др.). Основен център – Ню Йорк.

В този проект взимат участие и определени сили съсредоточени в Лондон, които имат силни позиции в американската банкова система. Поради тази причина съществува известно преплитане между „Новият Йерусалим” и „Новият Вавилон”, особено по отношение на бъдещата световна финансова система (която на запад ще се гради на базата на изцяло електронна валута), промишленото производство и технологичната революция.

Велика Европа”. Носители на проекта – романо-германската аристокрация, която включва повечето кралски родове в Европа, ордените на Ватикана (йезуити, малтийци), Ватиканската банка, обществото „Опус Дей”, черният интернационал (Тевтонският орден), тамплиери и т.н. Русия присъства в проекта с доктрината „Москва-трети Рим”, като опора на единно икономическо пространство от Лисабон до Владивосток.

Новият Халифат”. Носител на проекта – световният политически ислям. Опорен слой – сунитските братства. Играчи – черният ислям на „свещенната война” (ИДИЛ, Ал Кайда и т.н.) и червеният политически ислям за глобален халифат с централа в Истанбул (Мюсюлмански братя и други). Концептуална основа – нравствените ценности на исляма. Обезпечение – ислямско банкиране, финансовите резерви на богатите петролни монархии. Задача – обединението на ислямската умма в единна ислямска федерация (61 държави), около политическата и военна мощ на република Турция.

Великото обединение” (Датун). Носители на проекта – наследниците на коминтерна в Китайската комунистическа партия. Опорен слой – военните кланове (така наречените дракони). Наставници – даоските мъдреци. Основе център – Пекин.

Обезпечение – китайската валутна система с хартиен и цифров юан обезпечен в нефт и злато. Основна задача – до 2025 постигането на пълна икономическа и технологическа самодостатъчност на Китай, до 2035 година осъществяването на проекта „Един пояс-един път” (икономическа доминация над Евразия) и реализирането на „Китайската мечта”.

Голяма Евразия”. Проектът остава неразработен. Носители – наследниците на социалистическия лагер и обединената държава на Чингизхан („Златната орда”, като противовес на „Москва-трети Рим”), православната църква в Русия, привържениците на скитската идентичност (Александър Невски).

Играчи: клубове и организации около властта в Руската федерация. Концептуална основа – постепенно произлиза от идеите за евразийска цивилизация.

Велика Америка”. Въпреки, че в представите на Хазин и Девятов такъв проект не съществува, считам, че е необходимо да се обърне внимание на събитията от последните 4 години в САЩ. „Велика Америка” е в процес на формиране и за сега остава неразработен. След събитията в САЩ, изглежда, че проектът няма да бъде завършен, но все пак целите и задачите му представляват интерес.

Носители - организации и центрове близки до президента Доналд Тръмп. Голяма част от тях са отцепени от американската дълбока държава в следствие на вътрешен разнобой. Крайни цели - запазване на долара като американска валута, но прекратяване на ролята му на световна резервна валута; неоиндустриализация на американската промишленост; обединение на англосаксонския свят и стратегическите съюзници на Америка около американската мощ (аналози на НАТО в арабския свят, тихоокеанския регион, източна Европа); запазването на САЩ като световен силов център; излизане в близкия космос чрез военни сили и колонизиране на близки космически обекти.

Защо „Велика Америка” трябва да се разглежда като проект и с какво е толкова важен? На този етап „Новият Йерусалим” притежава изключително силни позиции. Той работи в партия с „Новия Вавилон” и „Великото обединение” (Датун). Освен това, той подпомага „Новият халифат” чрез подпроекта „Велик Туран” с цел разбиването на „Голяма Евразия” в зародиш, и контролирането на „Великото обединение” и „Велика Европа”, които искат да сближат позиции чрез „Пътя на коприната”. „Новият Вавилон” също притежава изключително силни позиции, тъй като той е най обхватен от всички. Колкото по обхватен е един проект, толкова той е по глобален. Глобалният проект автоматично побеждава регионалния, поради простата причина, че той съществува на по високо ниво. Именно поради тази причина Ердоган бърза да придаде „глобалитет” на неговия неоосмански проект, за да може Турция да бъде двигателя на „Новия Халифат”.

За сега водещи са двата западни проекта с център Лондон и Ню Йорк, както и източният с център Пекин. Взаимодействието между тях ще роди бъдещия световен ред. Всички останали изостават в развитието си. „Велика Америка” е важен, защото ако бъде формиран, би променил тотално конфигурацията. „Йерусалим” и „Вавилон” биха били силно отслабени, а китайското „Велико обединение” може да остане с регионален характер . Това би дало шанс на „Велика Европа” да излезе на по преден план или на Русия да развие „Велика Евразия”, ако не участва в европейския проект. На този етап, „Велика Америка” търпи тежко поражение, след събитията от края на 2020 г. и началото на 2021 г. Въпреки това, голямата игра едва сега започва.

* Валентин Сарлов е експерт по международни отношения в „Черноморски консултативен център за изследване на обществото и сигурността”. Завършил международно търговско право в Университета в Есекс, Великобритания.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели