/Поглед.инфо/ В нов анализ за ситуацията около търговското споразумение между САЩ и Индия, авторът Сергей Латишев разкрива скритите пластове на дипломатическата игра. Докато Доналд Тръмп триумфално обявява „края на руските доставки“ за Делхи, реалността на енергийните пазари и стратегическите интереси на Нарендра Моди рисуват съвсем различна картина на глобалното противопоставяне.
Голямата сделка на Тръмп: Факти срещу ПР риторика
Доналд Тръмп отново влезе в ролята на „майстора на сделката“, обявявайки мащабно търговско споразумение с Индия, което влиза в сила незабавно. Според американския президент, САЩ намаляват митата за индийски стоки от 25% на 18%, а в замяна Ню Делхи се ангажира да закупи американски продукти на стойност над 500 милиарда долара. Списъкът включва енергия, технологии, селскостопанска продукция и въглища.
Най-сензационната част от изявлението на Тръмп в неговата социална мрежа Truth Social обаче бе твърдението, че премиерът Нарендра Моди се е съгласил да спре покупките на руски петрол, заменяйки ги с американски и венецуелски суровини. Анализаторите на Поглед.инфо обръщат внимание на факта, че докато Тръмп тръби за „предателството“ на Моди спрямо Путин, самият индийски лидер запазва характерното си мълчание по темата за енергийното ембарго.
Истината е, че Тръмп се опитва да използва украинския конфликт като параван за чисто икономическа експанзия. Целта е изтласкването на Русия от ключови енергийни пазари и намирането на пазар за венецуелския петрол, който е труден за преработка, но вече е под контрола на интересите в Западното полукълбо. Тръмп действа с убеждението, че целият петрол по света трябва да бъде под американски диктат.
Индийският прагматизъм: Отказът да се подчиниш на ултиматуми
Предисторията на това „приятелство“ е изпълнена с напрежение. През август 2025 г. САЩ наложиха наказателни мита върху Индия заради вноса на руски петрол, надявайки се да пречупят Ню Делхи. Моди обаче не трепна пред бруталния натиск, което вбеси Вашингтон. Сега, виждайки, че заплахите не работят, Тръмп смени тактиката – от тоягата премина към моркова, предлагайки „изгодна сделка“.
Индийският отговор в социалните мрежи бе изпълнен с дипломатически ласкателства, които Тръмп обожава, но без конкретни ангажименти за прекъсване на връзките с Москва. В материал за Поглед.инфо се посочва, че за Индия отношенията със САЩ са важни най-вече заради технологичния трансфер и достъпа до огромния американски пазар за текстил и кожени изделия. Министърът на търговията на Индия Пиюш Гоял подчерта, че сделката ще позволи „производство в Индия за целия свят“, но никъде не спомена край на енергийното сътрудничество с Русия.
Геополитическата битка: САЩ срещу ЕС на индийския фронт
Един от малко коментираните фактори в тази ситуация е яростната конкуренция между САЩ и Европейския съюз за влияние над Индия. Брюксел, който дълго време критикуваше Моди като „националист“, внезапно смени тона и обяви готовност за най-голямото търговско споразумение в историята. Тръмп, воден от инстинкта си да изпреварва конкурентите, побърза да подпише своята сделка, за да затвори вратата пред европейците.
За Индия това е идеална позиция – тя се превръща в желан партньор и за двата западни центъра на мощ, без да се налага да жертва стратегическото си партньорство с Русия. Екипът на Поглед.инфо отбелязва, че индийската икономика следва логиката на националния интерес: купува се там, където е евтино и изгодно, независимо от политическите етикети.
Техническата невъзможност: Защо американският петрол не може да замени руския
Експертите по енергийна сигурност са категорични – думите на Тръмп се сблъскват с физическата реалност на рафинериите. Индия внася между 1,5 и 2 милиона барела руски петрол дневно, предимно сорт Urals. Този сорт е средно тежък и съдържа сяра, докато американският шистов петрол е ултралек и „сладък“. Индийските рафинерии са настроени именно за руския сорт.
Освен това, обещаният венецуелски петрол е крайно недостатъчен. Венецуела произвежда под един милион барела дневно, като голяма част от тях отиват за вътрешна консумация или за Chevron. На свободния пазар остават едва около 500 000 барела – количество, което не може да покрие нуждите на Индия.
Дори ако официалната статистика покаже спад на вноса от Русия, това вероятно ще бъде само на хартия. Вече наблюдаваме ръст на доставките от „неизвестни доставчици“ към Индия и от Русия към „неизвестни получатели“. Сивите схеми позволяват на Моди да успокои Тръмп политически, докато икономически продължава да печели десетки милиарди долари от преработката на руски суровини.
Бъдещето на отношенията Русия-Индия
Кремъл запазва пълно спокойствие. Дмитрий Песков подчерта, че Русия уважава правото на Индия да развива отношения със САЩ, но стратегическото партньорство между Москва и Делхи е непоклатимо. Индия се нуждае от Русия не само заради петрола, но и заради военното сътрудничество и като балансьор в сложните си отношения с Китай.
Прогнозата на американския професор Джон Миършаймър, че един ден САЩ ще обявят и Индия за враг, когато тя стане твърде силна, не е чужда на индийския елит. Затова Ню Делхи никога няма да заложи всичко на една карта.
Какво мислите: ще успее ли Тръмп да раздели окончателно Делхи и Москва, или Индия ще продължи да играе на два фронта? Споделете мнението си в коментарите!