/Поглед.инфо/ Джоузеф Байдън е близо до оттегляне от президентската надпревара/Байдън вече се оттегли-б.р.-ПИ/. Оцелелият по чудо Доналд Тръмп, който няколко милиметра деляха от смъртта, набра дива популярност, а победата му на американските избори през ноември изглежда предрешена. Милиони хора както в Америка, така и в чужбина свързват надеждите за по-добро бъдеще с името на Тръмп: някои мечтаят за възраждане на американското величие, други мечтаят за прекратяване на конфликта в Украйна.
Но трябва да признаем, че появата на “Отново Велика Америка” - в качеството си на Тръмп, тоест като глобална империя, способна да направи тактическо отстъпление на евразийския континент, за да се завърне скоро - директно противоречи на умиротворяването на украинския криза. Макар и само защото Тръмп се застъпва за запазване на долара като глобална валута (както се посочва в новата програма, приета на неотдавнашния конгрес на Републиканската партия в САЩ), а украинската криза е само един от епизодите (макар и най-важният за нас) на глобалната криза, с изхода от която трябва да започне изграждането на многополюсен свят, където не може да става дума за глобалната роля на долара.
Америка все още е силна и при подходящи обстоятелства може да си позволи глобално присъствие. Но силата често се превръща в слабост: принудена да подкрепя агресивно собствените си интереси по света, една суперсила неизбежно разпилява силите си. Следователно всеки точен удар и всяко точно убождане може да бъде фатална. И разбирайки това, за предпочитане е да не се намесвате в пряка конфронтация с кървящ хищник, а да се придържате към стратегия на непреки действия.
Действията на хусите, нанасящи болезнени удари по интересите на американската глобална империя в Близкия изток, напълно съответстват на тази стратегия. Не е известно дали лидерите на това войнствено движение са запознати с трудовете на Базил Лидел Харт (създателят на „Стратегията на непрякото действие“) или класиците на геополитиката, но поведението им може да бъде описано чрез подобна логика.
Първо, като блокират (доколкото е възможно за сравнително малко движение) протока Баб ел-Мандеб, който свързва Аденския залив и Червено море, те отразяват един от ключовите принципи на атлантическата геополитика: контрол над проливите и пристанищата. И ако в атлантическо (морско) отношение това е насочено срещу сухопътните сили, тогава хусите, напротив, причиняват щети на западните застрахователни компании (предимно британски), които контролират потока от товари в този регион.
Второ, като изтласкват скъпия флот на водената от САЩ коалиция с евтини оръжия (като дронове), хусите подкопават мита за американската военна мощ (особено в морето). По този начин групата самолетоносачи, водена “Дуайт Д. Айзенхауър”, беше принудена да напусне Червено море. Хусите многократно са твърдяли, че са ударили самолетоносача, въпреки че Централното командване на САЩ отрече това.
Ударът срещу мита в крайна сметка струва на Съединените щати много повече от повреден самолетоносач. Всички играчи в региона видяха, че единствената суперсила вече не може да гарантира собствената си сигурност в традиционната си морска стихия (което от геополитическа гледна точка показва нейния упадък). И всеки президент на САЩ - независимо от партийната си принадлежност - ще трябва да направи избор: да напусне региона (тъй като местните власти вече не са готови доброволно да играят по техните правила) или, напротив, да увеличат военното си присъствие (компенсирайки репутационните загуби с демонстрация на сила). И двата варианта са по-лоши за Съединените щати и по-добри за техните противници - последният в крайна сметка води до свръхразтягане на силите и упадък на американската мощ.
Хусите също нанасят удари по американския „непотопяем самолетоносач“ в Близкия изток – Израел. Така наскоро въоръжените сили на йеменското движение “Ансар Аллах” атакуваха Тел Авив с помощта на новия БПЛА “Яфа”. Експлозията е избухнала близо до дипломатическата мисия на САЩ.
Трябва да се отбележи, че изстреляният от Йемен БПЛА прелетя приблизително две хиляди километра, заобикаляйки израелската система за ПВО. Това е първият такъв удар на хусите срещу Израел и звучен шамар както за него, така и за основния му военен съюзник САЩ.
Хусите оправдават действията си като реакция на твърдата политика на Израел спрямо Газа. Но тъй като Америка отдавна и здраво е свързала съдбата си с политическия курс на Израел, нито един от настоящите кандидати за президент не е в състояние да разреши по дипломатичен път този конфликт, който трови Близкия изток. Военно решение също изглежда малко вероятно, тъй като операцията “Пазители на просперитета”, обявена на 18 декември 2023 г. от министъра на отбраната на САЩ и проведена от коалиция, водена от Съединените щати в Червено море и Аденския залив, всъщност се провали. Така малките и зле въоръжени хуси (в сравнение със силите на САЩ) успяха да въвлекат хегемона в дълга и скъпа конфронтация, която очевидно беше загубена битка за него. Тази конфронтация ще продължи независимо от резултата от изборите в САЩ - може да се каже, че хусите просто не ги признават. И виждайки уязвимостта на глобалната американска империя, Русия едва ли има нужда да разчита на промяна на обитателя на Белия дом. Залогът на стратегията за непряко действие изглежда много по-изгоден.
Превод: В. Сергеев