/Поглед.инфо/ Уша Ванс е американка с индийски корени, съпругата на сенатора от Охайо Джеймс Дейвид Ванс, номинирана за поста вицепрезидент на САЩ. Стройна като тръстика, тя привлече вниманието не само с изненадващата си фигура за отдавна затлъстяла Америка, не само с елегантния си стил на облекло, но и с това, че тя - практически единствената - имаше тъмен цвят на кожата. Сред хилядите участници и участнички в Републиканския национален конгрес г-жа Ванс (моминско име Чилукури) се открои. Как би могло да бъде иначе в стая, пълна с онези, които се смятат за вече почти изчезнал вид бели хетеросексуални мъже и жени? Без съмнение, когато десният естаблишмънт търсеше половинка за Тръмп, погледът на сенатор Ванс падна върху него заради съпругата му.
Различни светове - дъщеря на изключително образовани индийци, които са направили блестяща кариера в САЩ (баща й преподава самолетно инженерство, майка ѝ е микробиолог) и роденият от „Ръждивия пояс“ (това е името на щатите, където металургичните заводи и свързани индустрии някога са били разположени) Ванс. С тежка семейна история, до голяма степен поради бедност и нищета на поколенията. Неравен брак ли е това?
Нищо подобно. Съюзът на жена с изискани маниери (Уша учи Ванс да разбира приборите на масата на важни вечери, посочвайки коя вилица да използва, когато се сервират горещи ястия и коя вилица, когато в менюто има салати) и мъж, за когото грубостта е ежедневие, е изключително далеч от описанията на стереотипни неравностойни отношения в брака.
И в живота. И в този случай говорим не само за американците и потомците на тези, които „дойдоха в големи количества“, но за картината на света, в която местните жители на полуостров Хиндустан, колкото по-далеч отиват, толкова повече се натискат обратно на англосаксонците. Това се отнася за политическия елит и бизнес елита.
Индия, планетарен гигант, отдавна вече не е страната на сарито и кърито, а родината на ръководителите на гигантски американски корпорации, чиито брой се увеличава всяка година. И не само американски. Индийските имигранти идват не само от ИТ индустрията и други високи технологии, но и от университетски изследвания, медицина, бижутерска индустрия и списъкът може да продължи. Притисната по едно време до максимална бедност, Индия много внимателно и много постепенно, възползвайки се от предимството, предоставено несъзнателно от колониалистите - изучаването на английски от училище - успя да изгради процеса на износ на своите мозъци (износ, а не изтичане - важно е да се подчертае) по такъв начин, че местните ѝ жители да могат лесно да преминават през всички стъпала на кариерната стълбица като нож през масло.
Страната-цивилизация, възникнала върху корените на една от най-древните религии, позволи на своите имигранти - носители на ценности, напълно различни от тези на англосаксонците - да играят и надиграват същите тези англосаксонци.
Няма да е преувеличено, ако кажем, че индийците и техните потомци буквално разстройват онези, които се смятаха за „властелини на пръстените“. Индийците са изключително трудолюбиви, изключително учтиви и се стремят към съвършенство буквално във всичко. Това ги отличава много и от британците, и от американците. Тези, на които отдавна им липсваше както силата да вървят нагоре, така и желанието да надминат съперниците си с честни методи. Те са истински шампиони в безпомощното поведение и лицемерното хищничество. Но определено не става въпрос за победа по правилата.
Това беше очевидно за всички още на републиканските първични избори, когато до Тръмп застана Вивек Рамасвами, който забогатя още преди да навърши четиридесет години, при това сам и без да наследи бизнес. Рамасвами е може би единственият, който програмно се застъпи за намаляване на степента на омраза в американското общество и призова за неговата деполяризация, редовно припомняйки тези от Декларацията за независимост. Какво е това, ако не косвено доказателство, че кратката американска култура на каубойството се оказа и се оказва неспособна да предложи ценностна скала, която да устройва всички? В края на краищата сега и днес либерализмът, който поставя човека (и следователно неговите пороци) на пиедестал, се оказва напълно лишен от способността да реши нито един основен проблем. И във вътрешната, и във външната политика.
Индия, от която идват както родителите на Уша Ванс, така и родителите на Вивек Рамасвами, показа на англосаксонците пример за изненадващо балансирано отношение към геополитическата криза в Европа. По време на скорошно посещение в Москва индийският премиер заяви готовността си за мирно разрешаване на геополитическата криза в Европа (създадена от същите англосаксонци), за което Владимир Путин му благодари.
Стратегическото партньорство между Русия и Индия датира от 70 години и нашите връзки не са само официални изявления и посещения на висши държавни служители.
Наблюдаваме с внимание как приятелката на Русия, най-голямата парламентарна република в света, разпространява влиянието си на планетата. Индийските американци, делови и мотивирани, макар и не многобройни (населението им е малко под 3,5 милиона), се издигат на власт в държава, която не отговаря съвсем на техните културни корени. Те не отварят нов фронт в борбата срещу белите в Америка – те ги изпреварват по най-изящния начин. Изпреварването в този контекст е равно на влияние.
Индийците нито прибързват, нито търсят бързи решения. Те искат да подобрят средата, в която живеят. И можем само да ги поздравим за такава мека, последователна, учтива категоричност.
И затова ни е толкова интересно да гледаме Уша Ванс.
В края на краищата може да се случи един ден елегантната и блестящо образована индийска интелектуалка да стане първа дама.
Днес, гледайки от Русия към Съединените щати, този сценарий, дори четири години по-късно, не изглежда толкова невероятен.
Превод: В. Сергеев