Поглед.инфо/ „За най-голямата мюсюлманска държава и лидер на региона това изглежда много срамно”. С тези думи военните експерти коментират злощастния провал на Русия на международния оръжеен пазар – Индонезия се отказа от дългогодишен договор за закупуване на изтребители Су-35. Как Джакарта официално обяснява решението си и какви са истинските му причини?

Сделката преди няколко години за закупуване на руски изтребители Су-35 от Индонезия беше осуетена. Като причина за случващото се официално се споменават проблемите с наличността на "бюджетни средства". Каква е истинската причина за отказа на Джакарта да използва военна техника руско производство и какви загуби ще понесе руският военно-промишлен комплекс в резултат?

„С тежко сърце сме принудени да отменим плановете си за закупуване на изтребители Су-35, защото развитието на военната мощ зависи от въпроса за бюджетните средства”. С тези думи началникът на щаба на индонезийските ВВС Фаджар Прасетьо сложи край на една много дълга история. А именно: опитът на Русия да разшири географията на износа на военни самолети.

Още през август 2017 г., след няколко години трудни преговори, Джакарта обяви намерението си да сключи голям договор с Москва за доставка на военна техника. Няколко месеца по-късно, в началото на 2018 г., документът е подписан. Предвиждаше се за сумата от 1,14 милиарда долара Русия да прехвърли на Индонезия ескадрила (11 самолета) изтребители Су-35. Освен това има предположения, че по-късно Индонезия ще има нужда от още пет други апарата. Веднага обаче изплуваха някои от особеностите и трудностите на сключените споразумения.

Като начало Индонезия не искаше да плаща - по-точно, не искаше да плаща изцяло в реални пари. Планираше се поне половината от сделката Джакарта да плати с бартер: каучук, палмово масло, кафе и други стоки собствено производство. Русия в крайна сметка се съгласи с това, демонстрирайки, както се казва, гъвкавост в преговорите. В крайна сметка износът на тежки изтребители е много по-интензивен, печеливш и престижен бизнес от износа на кафе.

Но най-важното е, че Индонезия веднага се изправи пред тежък натиск от Вашингтон. Още през 2017 г. Конгресът на САЩ прие известния Закон за противодействие на противниците на Америка чрез санкции . Този документ предвиждаше наказание за „руска намеса в американските избори“ и „кибератаки“.

И по-специално заплахи за всяка глобална компания, която би сключила „съществена сделка“ с руските отбранителни предприятия. Включително с “Ростех” (производител на руски военни самолети) и “Рособоронекспорт” (руски монопол в търговията с оръжие в чужбина). Предвид дългите срокове на преговорите и сключването на договори за отбрана, може да се каже, че сделката с Индонезия за Су-35 и приемането на американския закон се случват почти едновременно. Малко вероятно е индонезийското ръководство, договаряйки доставката на изтребители, да е разчитало на подобна реакция от Вашингтон.

Санкциите на САЩ изглеждаха сериозни, особено за страна, която няма сериозна тежест в международната политика. Официалният списък включва възможността за ограничаване на достъпа до заеми от американски банки, забрана за транзакции в долари, забрана за покупко-продажба на недвижими имоти в Съединените щати и други. На мениджъри или акционери на компания, закупуваща руски оръжия, може да бъде забранено да влизат в Съединените щати.

Закъсненията и уговорките при изпълнението на споразуменията не закъсняха. Индонезия не бърза да потвърди готовността си да приеме бойните машини. През 2019 г. индонезийският посланик в Москва приписа забавянето на изпълнението на договора на сложността на търговската схема, необходима за плащане. Тогава имаше медийна кампания, уж че Джакарта смята руските изтребители за „остарели“.

Федералната служба за военно-техническо сътрудничество говори за необходимостта от решаване на някои въпроси в рамките на сключения договор. След това имаше изтичания, че Доналд Тръмп принуждава Индонезия да се откаже от сделката с Русия. И накрая, съвсем наскоро, през ноември тази година, директорът по международно сътрудничество и регионална политика на “Ростех” Виктор Кладов каза, че САЩ буквално извиват ръцете на индонезийците, настоявайки да не купуват руска военна техника.

Това, разбира се, не е единственият подобен пример. През последните години Вашингтон "извива ръцете" на почти всички купувачи на руско оръжие - с редки изключения. Такова изключение стана по-специално Индия, която без ни най-малки последици се сдоби с руските зенитно-ракетни системи С-400 – главно защото САЩ виждат Индия като критичен партньор в конфронтацията с Китай.

С Турция нещата загрубяха – покупката от Анкара на същия С-400 всъщност лиши страната от възможността да закупи най-новия американски изтребител F-35. Турският президент Ердоган обаче прие принципна позиция и руските системи за противовъздушна отбрана вече се овладяват активно от турските бойни екипажи.

Нима чисто бюджетните съображения са станали решаващи при отказа на Индонезия от Су-35?

„От една страна, Индонезия наистина има финансови затруднения. Те винаги са се опитвали да намерят схеми за понижаване на цената на закупената военна техника”, коментира Руслан Пухов, директор на Центъра за анализ на стратегии и технологии. „Но в същото време е съвсем очевидно, че те са взели такова решение под натиска на американците. По-специално, американците уплашиха индонезийците с факта, че могат да наложат мита върху редица стоки, които Индонезия доставя на Америка, и това би било сериозен удар за индонезийската икономика”, допълва експертът.

С други думи, според експерта твърденията за липсата на пари за руските изтребители са „част от истината“. А дали това е цялата истина, ще стане ясно ако Индонезия купи след това френски или американски самолети, защото те също не са евтини. Ако се окаже, че могат да ги купят, това ще стане сто процента доказателство, че Индонезия просто се е поддала на натиска на САЩ." Може да се добави, че те не са просто скъпи - в действителност и “Рафал”, и F-15 са сравними по цена със Су-35 и най-вероятно дори по-скъпи.

Трябва да се признае, че американската политика по противодействие на руския оръжеен износ има реални резултати. Същият Су-35 - най-модерният руски изтребител от тези, които се доставят масово руските въздушно-космически сили - е закупен само от Китай и Египет. Многократно се казваше, че редица важни за Русия отбранителни сделки са били осуетени от Съединените щати. Филипините отказаха да закупят руски хеликоптери преди три години. Споразуменията между “Рособоронекспорт” и Кувейт бяха осуетени. Съвсем наскоро беше съобщено, че руският износ на оръжие губи позиции - въпреки че глобалният оръжеен пазар като цяло расте.

В тази ситуация обаче не са важни само парите, но и репутацията. А също и - политически последици, включително дългосрочни. С други думи, идеята на международната общност за това колко устойчива е тази или онази страна на натиск от страна на тежката категория. Доколко тя, с други думи, е суверенна и надеждна, колко може да ѝ се вярва. Ето защо най-вероятно Джакарта се срамува да признае публично истинските причини за отказа да закупи Су-35, поради което се чуха изявления за “бюджетните средства“.

„За най-голямата мюсюлманска държава и лидер на региона провалът на тази сделка изглежда много срамен“, обобщава Руслан Пухов. “Когато Кувейт и Филипините се огъват, това е разбираемо. В единия случай страната е малка, в другия е бедна. Индия не се поддаде, Турция не се поддаде. И когато Индонезия, страна, която също има много претенции, падне на колене пред Вашингтон, това предизвиква горчива усмивка." Остава да добавим, че същият началник-щаб на индонезийските военновъздушни сили Фаджар Прасетьо даде да се разбере, че вместо Су-35 страната му ще закупи американски F-15.

Превод: В. Сергеев