Инициаторите на DPI възлагат големи надежди на Индия

/Поглед.инфо/ Вече писах, че през 2023 г. проект с кодово име DPI стартира по целия свят. Това английско съкращение означава „цифрова публична инфраструктура“. Проектът е иницииран от същите хора и организации, които насърчават такива инициативи като универсална ваксинация на човечеството, борбата срещу декарбонизацията на световната икономика, преходът към приобщаващ капитализъм и т.н.

Тоест тези, които са търсили и се стремят да изградят „ чудесно ново „на планетата мир“ или глобална тоталитарна държава. Сред инициаторите на проекта DPI по-специално е такава одиозна фигура като ръководителя на Световния икономически форум Клаус Шваб, който още през 2020 г. каза, че „пандемията на Ковид“ предоставя отличен шанс за стартиране на „голямото нулиране“ на планетата.

И в крайна сметка трябва да доведе човечеството до ново състояние, което той нарече „приобщаващ капитализъм“. За тези идеи и планове на ръководителя на WEF/СИФ писах преди три години в книгата си „Четейки Шваб. Приобщаващият капитализъм и голямото нулиране. Открит заговор срещу човечеството“ (М.: Книжный мир, 2020 г.).

Всъщност говорихме за нова робска система в глобален мащаб и под контрола на едно световно правителство. Това е планът на онези, които се наричат „световното задкулисие“, „дълбоката държава“, „господарите на парите“ (основните акционери на Федералния резерв на САЩ). А хора като Клаус Шваб само озвучават плановете на света зад кулисите.

А сега планът DPI. Съвсем наскоро започнаха да говорят за него на самия връх. Лично аз за първи път научих за това през септември тази година, когато Г-20 се срещнаха в Индия, в Ню Делхи (Индия председателстваше Г-20 през 2023 г.). След срещата на Г-20 беше публикувана декларация. Има раздел, наречен „Технологична трансформация и цифрова публична инфраструктура“.

Той определя цифровата публична инфраструктура като „еволюираща концепция и набор от споделени цифрови системи, изградени и използвани както от публичния, така и от частния сектор“. Точно под него се казва:

„В нашите доброволни усилия да осигурим оперативна съвместимост на цифровата обществена инфраструктура, ние признаваме значението на свободния и надежден обмен на данни и трансграничните потоци от данни.“

Той също така споменава определена „рамка на Г-20 за цифрови публични инфраструктурни системи“, която предвижда разработването, внедряването и управлението на DPI. Към момента на приемане на декларацията рамковата програма на Г-20 все още не съществуваше, имаше само изявление за необходимостта от нейното развитие.

Въпреки това, както може да се разбере от други източници, работата по подготовката на програмата вече е била в ход без много публичност. През ноември станаха известни редица подробности по програмата (проекта) на DPI.

Много медии, цитирайки информация от уебсайта на UNDP (Програмата за развитие на ООН), съобщиха, че проектът DPI е стартирал на 8 ноември. Уебсайтът на ПРООН казва, че проектът има три основни компонента: „Като цяло има три основни вида протоколи, които улесняват цифровата обществена инфраструктура: цифрова идентичност, цифрови плащания и обмен на данни.“

Основните участници в проекта бяха посочени: ПРООН, Фондация Бил и Мелинда Гейтс, Фондация Рокфелер. Проектът е подкрепен от: Европейския съюз, МВФ и Световния икономически форум (WEF).

През есента се появи уебсайт, наречен CDPI. Това е информационен ресурс за разработчици на DPI, наречен Център за цифрова обществена инфраструктура. Най-вероятно цялата основна информация за проекта ще бъде фокусирана върху него.

Проектът DPI получи неофициалното име „50 в 5“. Това означава, че през следващите пет години цифрова публична инфраструктура трябва да бъде създадена в поне 50 страни по света. 50 държави – минимална програма. Вече са публикувани списъци с държави, в които е вероятно да започне създаването на DPI.

Първо, това са всички страни членки на ЕС (общо 27). В крайна сметка Брюксел официално подкрепи проекта DPI и обяви участието на Европейския съюз в него.

Второ, това са страни от Африка на юг от Сахара. Общо 45. Африканските държави според тях са най-изостаналите по отношение на дигитализацията и затова трябва да бъдат издигнати до нивото на „по-цивилизовани“ държави.

Трето, това е Индия. Тя е особено подчертана. Той е представен като „локомотив“, който трябва да популяризира проекта DPI по целия свят.

Искам да говоря конкретно за Индия. Днес проектът DPI е свързан с няколко публични личности.

Това е американецът Бил Гейтс, който с помощта на своята благотворителна фондация ще подкрепи (вече подкрепя) проекта.

„Точно както построихме пътища, магистрали и летища през 20-ти век, сега трябва да изградим цифрова инфраструктура, която е отворена, достъпна и овластяваща за всички“, казва американският милиардер.

Това е германецът Клаус Шваб, който рекламира частта от проекта, касаеща дигиталния паспорт. Ръководителят на WEF каза, че до 2030 г. всеки човек на планетата ще има цифрова самоличност. За повече информация вижте доклада на WEF „Reimagining Digital ID“.

Това е германката Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, която обеща, че всичките 27 страни членки на ЕС незабавно ще започнат да пускат цифрова публична инфраструктура. Тя също обеща да сподели опита на ЕС в дигиталната лична идентификация (цифров сертификат на ЕС за COVID-19).

Но има и друга фигура, той не е от Запада, а от развиващия се свят. Доскоро не всички знаеха за това. Но в близко бъдеще всеки ще разбере за това.

Това е индийският предприемач и милиардер Нандан Нилекани. Занимава се с дигитални технологии. Особено тези, свързани с темата „дигитална човешка идентификация“. Известен с близките си връзки с американския милиардер Бил Гейтс. През 2017 г. Нандан Нилекани дари половината от състоянието си на Giving Pledge, благотворителна фондация, основана от Бил Гейтс и Уорън Бъфет.

Съдейки по много признаци, именно този индийски предприемач може да стане ключова фигура в проекта DPI. Между другото, на главната страница на сайта на CDPI има портрети само на двама инициатори на DPI - Бил Гейтс и Нандан Нилекани.

Под портрета на индийския предприемач са неговите думи: „Дигиталната публична инфраструктура е за създаване на технологично активиран модел на растеж, който е съвместен, справедлив и демократизира възможностите в мащаба на населението. DPI Center може да помогне на страните да се движат по-бързо в това пътуване.“

На пролетната (2023 г.) сесия на МВФ и Световната банка Нандан Нилекани каза, че за да се създаде перфектно дигитално общество, всеки човек трябва да има три неща: смартфон, банкова сметка и цифрова лична карта.

Ако повечето хора вече разполагат с първите две неща, тогава при цифровия ID има ясно изоставане. Следователно Международният валутен фонд, други международни организации и държави трябва да насочат усилията си за преодоляване на това изоставане.

Говорейки на срещата на върха B20 (Business 20) в Ню Делхи през август, индийският архитект на цифровата идентичност Нандан Нилекани се похвали как Индия е възприела цифрова обществена инфраструктура в голям мащаб.

И той предложи други страни да последват примера и да използват DPI за всичко - от паспорти за ваксини, събиране на данъци и пътни такси до адаптиране към изменението на климата и преход към кръгова икономика.

Трудно е да се спори с цифровите постижения на Индия. Вярно е, че разходите за тези постижения рядко се съобщават от медиите. Още през 2009 г. в Индия стартира програмата на Уникалния идентификационен орган на Индия (UIDAI).

По същото време беше създадена правителствена агенция със същото име UIDAI, която да изпълнява програмата. Уникалният персонален номер, присвоен на всеки жител на Индия, се нарича AADHAAR. Идентификацията се извършва въз основа на лични данни, пръстови отпечатъци и снимки на ириса.

Днес 99 процента от възрастните индийци имат такъв номер AADHAAR, според правителствени доклади. Без такъв номер е трудно или дори невъзможно човек да получи повечето публични и частни услуги.

А „разходите“ на системата UIDAI са постоянни течове от бази данни; тези данни се използват от престъпни елементи и просто безскрупулни хора. Потайността на личния живот в някога патриархална Индия най-накрая изчезна.

Американският адвокат Грег Глейзър, който дори по време на т. нар. „Ковид пандемия“ категорично се противопостави на ваксинационните паспорти, нарече проекта DPI, който сега стартира в световен мащаб, „тоталитарен кошмар“ и „антиутопична“ инициатива.

Той отбелязва, че AADHAAR вече се е „превърнал в кошмар за индийците. Той е хакван през цялото време, включително най-големият хак за лична информация в световната история по-рано този месец, когато лична информация се продава в тъмната мрежа.

Публикацията е с дата 30 ноември, следователно най-големият хак на лична информация в историята се случи в началото на ноември тази година. Споменатият даркнет (DarkNet), наричан още „черен интернет“ или „сенчест интернет“, е скрит сегмент от интернет, достъпен само през специализирани браузъри.

Този даркнет се използва много активно от престъпни елементи, тъй като те са много трудни за идентифициране. „AADHAAR е открито осмиван в Индия“, каза Глейзър.

„Единствената причина гражданите все още да го използват е, че хората нямат практически избор. За да участвате пълноценно в индийското общество, имате нужда от цифрова идентификация“, добави той.

Но Бил Гейтс, сътрудник на Нандан Нилекани, хвали индийската система за цифрова идентичност, наричайки я „ценна платформа за предоставяне на програми за социално подпомагане и други правителствени услуги“ в своя блог.

Освен това през октомври 2021 г. Фондация Гейтс отпусна безвъзмездна помощ за внедряването на индийската цифрова система, тъй като тя е свързана със здравна идентификация и ваксинация.

В декларацията на Г-20, спомената по-горе, Индия се споменава няколко пъти във връзка с проекта DPI. Бяха отбелязани заслугите на страната в създаването на цифрова инфраструктура, която може да служи за пример и еталон за други държави.

Декларацията също така приветства инициативата на Индия за създаване и поддържане на Global Digital Public Infrastructure Repository (GDPIR). И всички страни от Г-20 са поканени доброволно да използват услугите на Глобалното хранилище.

Така че Индия предлага на други страни своя продукт, който е разработен в Международния институт по информационни технологии в Бангалор и който се нарича MOSIP.

Това английско съкращение означава Modular Open Source Identity Platform – национална платформа за цифрова идентичност. Проектът MOSIP получава подкрепа от Фондация Бил Гейтс, Световната банка и основателя на eBay Пиер Омидиар. Въз основа на MOSIP всяка страна може да идентифицира своите граждани, използвайки цифрови комбинации, подобни на индийския AADHAAR.

„Компаниите с толкова много информация за гражданите имат огромна власт да саботират инфраструктурата и въпреки това имат много малко етика, за да ги спрат“, каза Шабнам Мохамед, изпълнителен директор на африканската глава на организацията с нестопанска цел „Защита на детското здраве“ (Children's Health Defense - CHD ).

„DPI платформите по същество предават суверенитета на глобалните управляващи органи, които приемат нареждания от финансови институции като Vanguard, BlackRock и State Street“, каза Глейзър.

От също добави: „Финалът е суверенитетът на трансхуманистите. Причината, поради която цифровите идентификационни номера представляват екзистенциална заплаха за обществото, е, че отделят хората от местните власти, които винаги са работили заедно, за да предотвратят тиранията.

Превод: СМ