Иранските вътрешни политики надделяха над дипломатическата позиция на страната, докато Иран очаква прехвърлянето на властта в Съединените американски щати от президента Доналд Тръмп на новоизбрания държавен глава Джо Байдън.
Емоциите в Иран, които вече бяха разпалени от убийството на генерал-майор Касем Солеймани от Съединените щати преди година, кипнаха след второто убийство на видния ирански деец Мохсен Фахризадех на 27 ноември 2020 г.
Смята се, че убийството на Фахризадех, ядрен учен, свързан с ядрената програма на Ислямската република, е било организирано от Израел.
Преди убийството на Мохсен Фахризадех иранското правителство изглеждаше доволно от това да изчаква изтичането на последните месеци от президентството на Тръмп без противоречия, които биха могли да доведат до конфронтация със САЩ или техните регионални съюзници. Смъртта му драстично промени това.
След изборите през февруари 2020 г. иранският парламент попадна под контрола на консерватори хардлайнери, противопоставящи се на умерената политика на президента Хасан Роухани.
Новият парламент бързо прие законопроект, който ще прекрати последните два останали ангажименти по ядрената сделка за Иран от 2015 г. (официално известна като Съвместен всеобхватен план за действие или JCPOA).
Тези ангажименти представляват засилени инспекции от Международната агенция за атомна енергия и мораториум върху обогатяване на уран над 3,5 процента. Те бяха всичко, което остана от обширните ограничения, предвидени в Съвместния всеобхватен план за действие, който беше подписан при администрацията на Обама.
През май 2019 г., една година след бързото оттегляне на президента Тръмп от сделката и произтичащото от това повторно налагане на строги икономически санкции, Иран започна да упражнява правата си по член 36 от това споразумение, за да намали своите ангажименти, като се има предвид очевидното неспазване и от страна на Европейския съюз, който също е страна по Съвместния всеобхватен план за действие, и който спря да спазва задълженията си за активно насърчаване на търговията между Европа и Ислямската република.
Вместо това Европейският съюз се сви и скри под заплахата от вторични санкции на САЩ, ограничавайки, вместо да разширява икономическите връзки с Иран.
Първоначално президентът Роухани нарече действията на иранския парламент "вредни за тенденцията на дипломатически дейности" и изрази възражението си. Законът, известен като "Стратегическо действие за премахване на ембаргото", първоначално беше отхвърлен от Съвета на настойниците, група, чиято работа е да се произнася по конституционността на парламентарните действия, с мотива, че той узурпира авторитета на Върховния съвет за национална сигурност, който Хасан Роухани председателства.
По-късно обаче самият Съвет установи, че законът не "създава конкретен проблем, който уврежда националните интереси", принуждавайки президента Роухани. На 29 декември 2020 г. иранският президент подписа закона в сила.
В изпълнението му се изисква Иранската организация за атомна енергия да представи план, който да отговори на техническите и финансовите изисквания на закона в рамките на два месеца (т.е. до края на февруари).
С това се купува известно време за президента Роухани, за да провери дали администрацията на Байдън е сериозна за изявените си намерения за присъединяване към Съвместния всеобхватен план за действие без предварителни условия.
Дипломацията обаче не протича във вакуум. Съединените щати, които поставиха силите си в повишена готовност след убийството на Мохсен Фахризадех, предприеха редица агресивни разполагания и дислоцирания, за които твърдят, че имат за цел да възпрепятстват всякакви усилия на Ислямската република да използва политическия преход на властта от Тръмп към Байдън.
На 21 декември USS "Джорджия", ядрено управлявана ракетна подводница, въоръжена с до 154 крилати ракети "Томахоук", влезе в Персийския залив, придружена от два ракетни крайцера, USS "Порт роял" и USS "Филипинско море". На 30 декември двойка бомбардировачи Б-52 бяха прехвърлени от бази в САЩ до Персийския залив в демонстрация на глобалния обхват на Америка - третото подобно учение за два месеца.
Тези сили се присъединяват към няколко бойни ескадрили на американските военновъздушни сили, разположени в момента в авиобаза Принц Султан в Саудитска Арабия, авиобаза Ал Дафара в Обединените арабски емирства и авиобаза Ал Удейд в Катар. USS "Нимиц", самолетоносач с ядрена захранване, също беше разположен в региона.
Иран обаче разглежда разполагането на САЩ по различен начин. Нейният външен министър Джавад Зариф твърди, че разполага с разузнавателни данни, че САЩ се опитват да измислят претекст за война с Ислямска република в последните дни на администрацията на Тръмп.
Думите на Зариф бяха подкрепени от генерал Хосейн Салами, командващ Иранската революционна гвардия, който заяви:
"Иран няма проблем, безпокойство или опасение за среща с някакви други сили. Ще дадем последните си думи на нашите врагове на бойното поле."
За да намали напрежението с Иран, изпълняващият длъжността министър на отбраната на САЩ Кристофър Милър нареди на USS "Нимиц" да се върне в САЩ.
Илюзията за намаляване на регионалното напрежение бързо се изпари, когато на първата годишнина от убийството на Касем Солеймани Иран изпрати "червено известие" до Интерпол, призовавайки за ареста на президента Тръмп и 47 други американски служители, определени като играещи роля в смъртта на командира.
Убийството беше определено като нарушение на международното право от Агнес Каламард, специален докладчик на ООН за извънсъдебни, извънредни или произволни екзекуции, през юли 2020 г.
Съединените щати реагираха, като прекратиха заповедта за изтегляне на USS "Нимиц", вместо което удължиха престоя си в региона.
"Заради последните заплахи, отправени от иранските лидери срещу президента Тръмп и други американски правителствени служители", обясни решението Кристофър Милър.
В очевидно координиран ход Иран обяви на 4 януари, че инициира обогатяване на уран до 20% в своето подземно обогатително съоръжение във Фордов, като приключва ангажимента си по Съвместния всеобхватен план за действие, по който трябваше да се откаже от такава дейност.
Това действие беше последвано от завземането на корейски танкер на име "МТ Ханкук Чеми" в Ормузкия проток по обвинения, че е в нарушение на екологичното законодателство, замърсявайки териториалните води на Иран - обвинение, което южнокорейците отричат.
И двете действия дойдоха, когато назначеният от президента Джо Байдън съветник по националната сигурност, Джейк Съливан, заяви, че всяко завръщане на САЩ в Съвместния всеобхватен план за действие трябва да се основава на иранските програми за балистични ракети, "които трябва да са на масата за преговори" при всеки последвал диалог , ако и когато Америка се присъедини за втори път към ядреното споразумение.
Иран многократно даде ясно да се разбере, че неговата програма за балистични ракети, която осигурява на Ислямската република надежден регионален възпиращ фактор, е била, е и завинаги ще бъде безусловна и извън всякакви преговори.
Иранските действия се изчисляват, за да успокоят твърдо настроените консерватори, които призоваваха за решителна реакция на убийството на генерал Касем Солеймани, като същевременно държат вратата за дипломация отворена, след като администрация на Байдън поеме във Вашингтон.
Изземването на южнокорейския танкер изглежда има за цел да окаже натиск върху правителството на Сеул да плати на Иран около седем милиарда долара за петрол, доставен преди влизането в сила на американското ембарго за продажбата на иранското черно злато. Южна Корея задържа плащането на петрола под натиска на администрацията на Тръмп.
Натискайки Сеул, в навечерието на поемането на властта от Байдън, Иран се надява на бързо обръщане на настоящата си политика. По същия начин Иран даде ясно да се разбере, че усилията му за обогатяване на уран до 20 процента са обратими, ако Съединените американски щати решат да се върнат към Съвместния всеобхватен план за действие.
С превръщането на 20-процентното обогатяване в реалност, Иран изпраща сигнал до администрацията на Джо Байдън, че няма да толерира никакви усилия от страна на Съединените щати да наложат нови условия към иранското ядрено споразумение.
Действията на Иран са индикация, че президентът Роухани е загубил вътрешнополитическата борба за това как ще се води дипломацията напред.
Преди това действията на Ислямската република Иран бяха премерени и се стремяха да избегнат решителна конфронтация със Запада заради ядрената му програма.
Не повече - ускоряването на обогатяването на уран на Иран до 20 процента, съчетано със завземането на южнокорейския танкер, са ясен сигнал, че консерваторите са фактор в иранската външна политика, който не може да бъде пренебрегнат.
Часовникът също не работи в полза на Джо Байдън...
Прозорецът за възможност за споразумение с Ислямската република за завръщане на Съединените щати към Съвместния всеобхватен план за действие се затваря през юни 2021 г., когато умереният президент Хасан Роухани, почти сигурно ще бъде заменен от консерватор, чиито политики са в съответствие с тези, които вече контролират иранския парламент.
Превод: СМ
