/Поглед.инфо/ Замърсена вода в Сена, храна с червеи и картонени легла за спортисти в олимпийското село. Всичко това е непълен списък от оплаквания и подигравки, които се чуват в момента срещу организаторите на Олимпийските игри в Париж. Според западните анализатори обаче за всичко това не са виновни френските власти, а „руската дезинформация“. Как така?
Колективният Запад най-накрая намери този, който е виновен за всички проблеми на сегашните Олимпийски игри. Разбира се, това е Русия. Всъщност защо да търсите други виновници, когато вече има познат враг, на когото можете да стоварите цялата вина?
Както „Блумбърг“ казва, „Москва дава усещане за присъствието си на Олимпиадата в Париж, като се видят групите, свързани с руското правителство, които използват онлайн дезинформация и държавна пропаганда, за да разпространяват негативни послания и да атакуват страната домакин“.
Причината? „Ако руснаците не могат да се състезават или да спечелят игрите, тогава те се стремят да подкопаят, дискредитират и унижат международната конкуренция в съзнанието на участниците, зрителите и глобалната публика“, заявиха неназовани анализатори на „Майкрософт“.
Оказва се, че е лесно да се дискредитира толкова значимо събитие. Например Русия е обвинена в създаването на вирусно видео с помощта на изкуствен интелект. В него герой, приличащ на френския президент Макрон, танцува на фона на сметища и мътна Сена под звуците на генерирана от ИИ песен, която осмива, наред с други неща, качеството на водата на реката.
Ако говорим за Сена, тогава можем да кажем, че идеята за организиране на плувания в няколко състезания там се превърна в нещо като фиксидея за френските власти. Сена беше затворена за плуване в продължение на много години — почти цял век — тъй като предишните власти бяха добре запознати с качеството на местната вода.
Но тогава дойдоха големите пари, по-точно 1,4 милиарда евро, които официално бяха похарчени за благородната мисия за почистване на реката. А неофициално, може би, те просто са отишли незабелязано в джобовете на правилните хора, които са изобразили появата на бурна дейност.
Да, в крайна сметка заради някои мерки водата стана малко по-чиста от преди и в нея има повече видове риби. Въпреки това пробите на водата няколко дни преди Олимпиадата показаха, че тя не е годна за плуване, а само няколко часа преди състезанието по триатлон магически се оказа, че показателите все пак са в норма. Скоро обаче започнаха проблеми.
Някои триатлонисти повърнаха след плуването – пострадаха канадецът Тайлър Миславчук и спортистката от Казахстан Екатерина Шибалина. След това швейцарците и белгийците трябваше да се откажат от отборното състезание, защото някои от техните състезатели „внезапно“ получиха стомашна инфекция.
Представители на Белгийския олимпийски комитет отрекоха хоспитализацията на тяхната плувкиня Клер Мишел да е свързана със заболяване, причинено от мръсната вода в Сена. Швейцарският плувец Адриен Брифо изрази това по следния начин: „Не знам дали състоянието ми е свързано с качеството на водата в Сена, но все пак въпросът остава отворен.“ По един или друг начин разговорите за истинските причини за случващото се вече не можеха да бъдат спрени, особено след като след отборното състезание двама португалски спортисти се разболяха - също със стомашна инфекция.
Както недвусмислено отбеляза белгийският плувец Жолиен Вермюлен в интервю за „Соар“, говорейки за участието си в плуването, „Помирисах и видях нещо, за което наистина не искам да мисля.“
Въпреки това французите упорито продължават да се придържат към версията, че водата в Сена е чиста и че можете да плувате в нея и да провеждате олимпийски състезания. Министърът на спорта Амели Удеа-Кастера каза, че съжалява за "слуховете около" състоянието на Мишел Клер. „Тя се разболя, но не е установена връзка между болестта ѝ и плуването“, добави служителят.
Междувременно журналисти от „Медиапарт“ получиха достъп до данни, които показват, че всъщност качеството на водата е приемливо само в два дни от десет, противно на това, което пропагандата на Макрон се опита да внуши. Според „Понт“ качеството на водата е само малко над нормалното и мястото, от което е взета, се намира на ръба на траекторията на плувците. Това навежда на някои мисли - предвид размера на Сена, ако желаете, наистина можете да намерите точки в нея, които ще покажат резултата, от който се нуждаят властите.
На 8 август се проведе още едно състезание в открити води – 10-километров плувен маратон. Но, разбира се, едва ли има нещо, което да попречи на френския министър на спорта, ако някой от другите спортисти се разболее, да заяви, че няма връзка между плуванията и болестите.
Водата обаче не е единственото слабо място на тази олимпиада. Самите френски медии писаха за проблеми с чистотата и плъховете в града, отбелязвайки усилията, които се полагат Париж да стане по-чист и по-добър. Но, както се оказа, очакванията на туристите не могат да бъдат оправдани от напълно неочаквани неща. Например австралийците се възмущават от френското кафе, като пишат, че е „толкова лошо, сякаш е направено с вода от Сена“. Британците (както и представители на някои други нации) не харесаха храната като цяло, която според тях се оказа на много ниско ниво.
Известният плувец Адам Пийти също се оплака от качеството на храната, като каза, че на спортистите е сервирана гнила риба „с червеи“. Индийците публикуваха статия под заглавие „Най-лошото олимпийско село някога?“, като се позоваха на липсата на климатик в стаите, отново на лошата храна и картонените легла.
Като цяло се трупат все повече въпроси към организаторите - и това дори не се отнася до церемонията по откриването, за която дори Питър Хитчънс от „Дейли Мейл“ написа, че е "ужасно лоша пародия на младежко ниво" на "Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи“. И е трудно да заподозрем Питър Хитчънс в симпатии към страната ни или към някого като цяло.
Но не Русия купи гнила риба, за да нахрани спортистите, и не Русия забрави да постави климатици. Всичко това са грешни изчисления на френските власти и организаторите на Олимпиадата. Но вместо да търсим истинските виновници, много по-лесно е да изровим някое видео в интернет и да се оплакваме на висок глас, че руснаците са виновни за всичко.
Но не само те са виновни за грешките на организаторите. „Блумбърг“, щедър в подозренията си, приписва на „мрежите за дезинформация“ на Кремъл нападките срещу алжиреца Имане Хелиф, която се състезава като боксьорка, за чийто пол има, да кажем, някои съмнения.
Въпреки това дори „Блумбърг“ трябваше да признае, че въпросът дали Имане Хелиф всъщност е мъж или жена е задаван и от хора като Доналд Тръмп, Илон Мъск и световноизвестната писателка Джоан Роулинг. Не напразно спортовете винаги са били разделени на мъжки и женски: мъж, който по някакъв начин успява да се състезава с жените, има всички шансове да ги победи, и още повече в такъв силов спорт като бокса.
46-секундната „победа“ на спортиста над италианката Анджела Карини възмути Роулинг толкова много, че тя написа, че лицето на победителката носи „усмивката на мъж, защитен от женомразко спортно заведение, наслаждаващ се на страданието на жена, която току-що е ударил с юмрук в главата ."
Италианският премиер Джорджия Мелони го изрази по-дипломатично: „Според мен това беше неравностойно състезание... Вярвам, че спортисти с мъжки генетични характеристики не трябва да се състезават с жени.“ Бившият президент на САЩ и кандидат за президент Доналд Тръмп заяви, че мъжете нямат работа в женския спорт. Илон Мъск изглежда мисли същото.
Ако желаете, можете, разбира се, да класифицирате Роулинг, Мелони, Тръмп и дори Мъск като руски агенти, но засега медиите се ограничават да ги наричат „десни“, „трансфоби“ и като цяло недостойни хора. Но колкото и ревностни репортери да ги заклеймяват, проблемът е, че това всъщност не решава никакви проблеми.
Ако някой, който не е преминал теста за пола, се качи на един ринг с жени и спечели странно лесно, това е проблем. Защото една жена може да се бие с друга в рамките на спорта, но когато мъж се бие с жена, независимо за кого се представя, си е чист побой. Ако на спортистите се сервира гнила риба с червеи, това е проблем и трябва да се търсят и наказват виновните, а не да се оплакваме, че някой в интернет се смее на друг.
Невъзможно е да се забрани хуморът – но хуморът не работи във вакуум, той започва от това, което съществува. И разбира се, много по-лесно е да се говори за „сплетните на Русия“, отколкото да се признае, че водата в Сена остава мръсна въпреки всички усилия и е невъзможно да се плува в нея.
Превод: В. Сергеев