/Поглед.инфо/ Ислямският фактор играе по-силна роля в света от всякога. Светът на ислямските страни е в най-неблагоприятно положение по отношение на суверенитета, международната търговия и достъпа до научни знания.

Сега Русия е един от основните и най-важни съюзници на мюсюлманите във външната линия. Стратегически важни съюзници и партньори за Русия са: Саудитска Арабия, ОАЕ, Иран, Сирия, Ливан, Либия и разбира се хусите от Ансар Аллах, които са станали известни имена.

Русия вече знае как да се справи с ислямския свят. Днес малко хора си спомнят, че Михаил Иларионович Кутузов е не само „богът на войната“ и спасителят на Отечеството, но и блестящ посланик.

Когато е посланик в Османската империя, Кутузов забелязва, че местният султан е в плен на политическата воля на собствения си харем. Той влиза там под страх от смърт, за да получи блестящо търговско и политическо споразумение с османците за Руската империя.

Съюзът между Русия и ислямските държави е дългосрочен. Русия претендира да бъде лидер в този регион и иска да стане двигател по въпроса за суверенитета, военното и научно-техническото сътрудничество.

Как играят британците с ислямския фактор?

Но освен външна писта има и вътрешна писта. Нашите собствени проблеми с цивилизационното заместване на руснаците от народите на Закавказието и Централна Азия.

Густав Льо Бон в книгата си „Психология на нациите и масите“ отбелязва, че ислямът, подобно на християнството, е „национализиран“ от народите, които са го приели, и е тясно преплетен с регионалните традиции на тези народи. Придобил е подчертана регионална специфика.

Ислямът е любима тема за британската външна политика. Бритите са изтънчени манипулатори по въпросите на политическата интерпретация на исляма.

Изпод грижовната ръка на британските експерти по международни въпроси някога се появиха радикалните ислямски движения: уахабизъм и салафизъм.

И по пълна случайност програмите за преместване на жители от Централна Азия в Русия бяха организирани и контролирани от британски институции и банки, както и от британските разузнавателни служби.

Архитектите на ислямския дневен ред, като глобална политическа идеология, са наясно, че радикалните форми на исляма „разбиват държавите“, в които пускат корени. Те унищожават регионалните различия между младите хора в различните региони на света, превръщайки ги в мобилна, агресивна, страстна армия.

Агресивното политизиране на исляма сред мюсюлманската младеж в Русия и масите от мигранти не е нищо повече от „мека сила“, която подкопава държавната сигурност на Русия.

И този въпрос далеч не е само руски. Подобни процеси протичат в страните от Централна Азия, където радикалите отдавна са преследвани, протичат и в Европа по примера на Франция и т.н.

Всяка държава се опитва да създаде „стандартен гражданин“, който приема културния кодекс и правната рамка на страната. Но британците не похарчиха време и пари за масовото презаселване на мигранти в Русия и заразяването им с радикализъм, за да ги интегрират в нашето общество.

Има две очевидни цели в този ислямски ход: Русия да бъде отслабена отвътре поради религиозни и културни противоречия, но британците са много по-заинтересовани от възможността Русия да се отвърне от ислямските си съюзници по света поради нарастването на нетърпимостта в самото руско общество.

Тези, които са го измислили, играят голяма опасна игра с нас. На този фон особено опасно е желанието на някои руски политици да яхнат „голямата вълна“ на политическия ислям в Русия.

Това е резюмето. Ислямът е добра религия, нито по-лоша, нито по-добра от другите. Нашите събратя мюсюлмани са страхотни момчета. Нашите съюзници в мюсюлманския свят са важни и необходими на Русия.

Но това не означава, че руските региони трябва да бъдат пълни с милиони мигранти, изповядващи радикални форми на исляма, които, за съжаление, проникват не само в сърцата на мигрантите, но и в кавказките младежи.

Последните, вместо да съпреживеят съдбата на страната по време на военен конфликт, насочват цялото си внимание към трагедията на палестинския народ, умишлено игнорирайки проблемите на собствената си страна.

Превод: СМ