/Поглед.инфо/ Всяка година на 24 април в много страни в света се отдава почит на жертвите на арменския геноцид. Датата е избрана не случайно, тя е обявена официално за Международен ден в памет на жертвите на този геноцид.

На 24 април 2015 г., когато арменския народ почиташе сто годишнината от започването на кланетата в Османската империя, превърнали се в геноцид, по време на който до 1922 г. загиват около 1.5 млн. арменци, партия "Атака" внася в парламента проекторешение за признаване на тази дата за ден на жертвите на арменския геноцид. Разгарят се остри спорове, като срещу проекторешението се обявява традиционно защищаващата турските интереси етническа парламентарна партия ДПС. Когато от Патриотичния фронт предлагат да бъдат почетени жертвите на геноцида с едноминутно мълчание, депутатите на ДПС напускат залата. Предложението на "Атака" би могло да бъде прието, ако е било подкрепено от управляващата партия ГЕРБ, но това не става. В парламента идва лично премиерът Бойко Борисов, който от името на ГЕРБ предлага витиево решение- да се признае, че е имало арменски жертви, но не като геноцид. "Казах много ясно - заявява той- масовото изтребление на арменците, това е българската дума или българските думи, или българският речник". Думата "геноцид" според него не съществувала в българския език. Но сам изплюва камъчето, като подсказва съображенията си да отхвърли предложението за признаване на геноцида над арменците, а те са да не засягаме чувствителната на тази тема съседна Турция. "Те направиха жестове сега към нас, знаете, с износа на месо"- пояснява той. И по предложение на председателят на парламента от ГЕРБ, Цвета Караянчева, думата "геноцид" е заменена с "изтребление". Така се сътворява нов термин, непризнат в международния лексикон по отношение на понятието на думата геноцид.

За масовото физическо унищожение на арменците, както и на евреите по време на Втората световна война обаче има официален термин и той не е някакво „масово изтребление“, а геноцид. Според член 2 от Конвенцията на ООН за преследване и наказване на престъплението геноцид, която е в сила у нас от 1950 г., под „геноцид“ се разбират действия, извършени с цел да се унищожи - отчасти или изцяло, една национална, етническа, расова или религиозна група като такава.

На света думата "геноцид" се свързва главно с геноцида спрямо еврейския народ по време на Втората световна война. Но думата "геноцид" е употребена за първи път през 1944 г. по отношение на арменците в Турция от роденият в Полша юрист от еврейски произход Рафаел Лемкин.

Срамното и печалното в случая е, че историческата истина бива изкривявана у нас поради конюнктурни съображения. А историческата истина си е истина. И тя е, че към края на XIX век в Османската империя живеят близо 2.5 милиона арменци, които се борят за автономия. За османската империя това е "арменски въпрос", който трябва да бъде разрешен.

След Руско турската война от 1978 г., съгласно решения на Берлинския конгрес Западна Армения остава в рамките на Османската империя, но е разделена така, че арменците остават малцинство в четирите основни вилаети, които населяват- Ван, Битлис, Ерзурум и Диарбекир. В тези райони те са подложени на насилие от обслужващи централната власт кюрдски и черкезки военни групировки. Съгласно чл. 61 на Берлинския договор от 13 юли 1978 г. от султана се изисква да въведе „без повече забавяне подобрения и реформи, изисквани от местните условия в областите, населени с арменци, и да обезпечи безопасността им от черкезите и кюрдите", но това не става. Арменците създават свои революционни организации и правят неуспешни опити за въстания. След две такива въстания в областите Сасун и Ван, през 1895-1896 г. при султан Абдул Хамид Втори се извършват масови убийства на арменци. Според някои сведения жертвите са около 300,000.

На 23 януари 1913 г. в Османската империя е извършен държавен преврат от партията на младотурците "Единство и прогрес" и на власт идват ” Тримата паши” – Талат паша, Енвер паша и Джемал паша, които изповядват идеологията на пантюркизма и панисламизъма и са отявлени противници на нетурското население, състоящо се по това време от значителни маси арменци, както и около 300 000 българи в Одринска Тракия. През 1914 г. османската империя сключва военен съюз с Германия и влиза в Първата световна война. Една срещу друга във войната се изправят армиите на Османската и Руската империя, но турците търпят поражения, като на страната на руснаците се бият доброволчески арменски батальони. Това поражда силни настроения срещу арменците в Османската империя, те са обвинени, че са "пета колона" на Русия и "тримата" паши предприемат радикални мерки за решаването на "арменския въпрос". На 15 април 1915 г. Министерството на Вътрешните работи на Османската империя разпраща нареждане до всички областни и околийски управители и племенни вождове, в което от името на "Правителството и великият комитет на Иттихад (така се наричала младотурската партия “Справедливост и напредък”)"  се дават указания "на 24 април при изгрев слънце" да започне депортиране на арменците през арабските пустини към Сирия и Месопотамия, без да се жалят "ни жени, ни деца, ни инвалиди". И точно на 24 април започва решаването на "арменския въпрос" по най- жесток и брутален начин. На този ден през 2015 г. в Истанбул са арестувани и убити видни представители на арменската интелигенция. Арменци от всички краища на Османската империя са подложени на масови екзекуции и изселвания. В убийствата участват турски войници и полицаи, членове на паравоенната групировка "Специална организация”, съставена преобладаващо от освободени от затвора криминални престъпници и от и т. нар. „батальони от месари” – кюрдски и черкезки нередовни войскови формирования. По време на депортирането през пустинята, много арменци, възрастни, жени и деца измират от глад и болести. Хиляди жени и деца са насилени. Десетки хиляди са насилствено помохамеданчени. В редица турски градове местното население е насъсквано срещу арменците. В град Ерзурум, административен център на вилаета Ерзурум, наброявал многохилядно арменско население, арменците са обявени публично за предатели и семействата им са депортирани, като срещу тях е приложено насилие, включително убийства. Подобна е и участта на арменците в град Орду. Арменското имущество е конфискувано и разграбено, разрушени са арменски черковни храмове и паметници на културата. Загиват около 1.5 млн. арменци , не само мъже, но жени и деца. Репресиите принуждават хиляди арменци да бягат и много от тях намират подслон в България. Българите, сами изпитали турските кланета след Априлското въстание се отнасят със съчувствие към прокудените от домовете им арменски емигранти. То е изразено в покъртителните четиристишия в стихотворението "Арменци" на големият български поет Пейо Яворов:

Изгнаници клети, отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик...

Кат гонено стадо от някой звяр гладен,

разпръснати ей ги навсякъде веч -

тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,

върху им издигна за всякога меч;

оставили в кърви нещастна родина,

оставили в пламък и бащин си кът,

немили-недраги в далека чужбина...

Главни организатори на арменския геноцид са „тримата паши“- военният министър на Енвер паша, министърът на вътрешните работи, роденият в Кърджали Талат паша и главнокомандващият турските въоръжени сили Джемал паша. Последните двама плащат с живота си за своите престъпления - Талат е убит през 1921 г. в Берлин, а Джемал - в Тифлису днешен Тбилиси през 1922 г. В различни европейски страни, организирани арменски отмъстители убиват между 1974 и 1984г. около 30 турски дипломати.

Следва да се отбележи, че арменският геноцид е предшестван от подобно изселване и изтребление на българи в Одринска Тракия.

На 16 срещу 17 юни 1913г., без да се дочака предлаганият от Русия арбитраж за уреждане на споровете между България, Гърция и Сърбия за разделение на Македония, цар Фердинанд дава безразсъдно нареждане за настъпление срещу сръбските и гръцките позиции в Македония. Започва Междусъюзническата война, в която от север Румъния коварно напада България и завзема Добруджа. В тази утежнена за България обстановка, на 3 юни 1913 г. разгромената от съюзниците Османска империя решава да си възвърне отстъпените на България територии по силата на Лондонския договор от 17 май 1913 г. и нахлува в Одринска Тракия, където преживяват около 300,000 българи. Турската армия и башибозук предприемат етническо прочистване от българи, придружено от грабежи, насилие и масови убийства на мирно население.

Изстъпленията на турската армия и башибозук са документирани подробно от академик Любомир Милетич, който в края на 1913 г. и началото на 1914 г. обикаля териториите, където е преживявало българско население, в неговата книга, издадена през 1918 г. „Разорението на тракийските българи”. Това, което е станало от юли до октомври 1913 г., пише акад. Любомир Милетич, „надминава по ужас най-ужасните масови избивания, на които българщината е била подлагана дори и в историческото Баташко клане”. Ето някои потресаващи примери:

  На 6 юли село Българкьой, Сешанско в Източна Тракия, цветущо село с повече от

2 000 жители и 25 000 дребен и едър рогат добитък е подложено на османска сеч. Около 350 мъже са изкарани извън селото и разстреляни, като войниците със щикове доубивали ранените. Потери преследват избягалите селяни из горите и ги избиват, наред с жени и деца, броят на убитите възлиза над хиляда. От пленените останали около 900 души, само 60 са мъже, останалите са жени и деца и са отвлечени и потурчени. Селото е запалено, затрито от земята. По същото време е превзет Одрин, където са избити 521 българи. Околни села са опожарени, в прочутото с винарството си село Залъф са избити 876 души.

Етническото прочистване и изтребление в Западна Тракия се концентрира върху българските села по течението на река Марица от Дедеагач до Свиленград. Село Каяджик с близо 1 900 жители, заловените мъже са съсечени с брадвн, селото е изгорено. Особено тежка е съдбата на големите и многолюдни села Доганхисар, Манастир и Сачанли. Търсейки спасение от турските орди към град Дедеагач се стичат над 20 000 души. Турската армия навлиза обаче в града на 19 септември и нарежда на бежанците да се отправят към България.

Път към Голгота.

Близо до гр. Фере бежанците са нападнати от башибозук и колоната се разпръсва. Една част с отклонява към Марица, където, подложени на сеч жени и деца се хвърлят в реката, друга част се отправя към високите родопски хребети над Доганхисар и Сачанли. Гладни и изтощени, нещастниците сядат да почиват в Армаганската долина и там са нападнати. В тази долина на смъртта са съсечени стотици старци, жени и деца. 

  Оживелите от различни села и оцелели по време на човешка сеч от турски ятагани българи пресичат родопските върхари и долини на Крумовград и Ивайловград се спускат към река Арда, където сега е град Маджарово, и където минава тогава старата граница между Турция и България. В опит да спасят себе си и по-големите си деца, майки са изоставяли по-малките си дечица, обречени на заколение. При преминаването на р. Арда при с. Ятаджик днес град Маджарово, турците са устроили засада и започва жестоко изтребление на беззащитните бежанци, мъже, жени и деца, чиито трупове се понасят по течението на реката. Загиват около 2 000 души.

Акад. Любомир Милетич е сравнил тези клането с Баташкото клане, но Батак, пише той, е само едно село, а само в Западна Тракия са извършени масови кланета в цели 17 села.

  Изтреблението на българи продължава и в късната есен. Между 1 и 8 ноември са избити около 900 мъже, жени, старци и деца от село Едекьой, Софлийска околия. В село Каракьойот същата околия са избити цели семейства с децата им, някои на две и четири години, убито е и бебе на осем месеца. Убийствата се извършват по жесток начин, често придружени с мъчения, млади жени и момичета, някои 10-12 годишни са изнасилвани. Според изследванията на акад. Милетич, около 30% от населението на Одринска Тракия е избито или умира от мъчения, глад, болести или бежански неволи в периода 1913-1914 г. По данни на Карнегиевата анкета, разследвала  нарушенията на международното право, допуснати от воюващите страни, около 60 хил. българи са били избити по време на прогонването на тракийци от Западна Тракия. Международната комисия заключава - Одринска Тракия е напълно опустошена: обезлюдени са общо 108 български села с 10 935 къщи и 51 125 души население. Цялото им имущество е разграбено. Изоставени са 34 062 сгради, 1 961 440 дка. ниви, ливади и лозя, 216 043 дка. гори, 131 231 глави едър рогат добитък и 649 431 дребен рогат добитък.

Изтреблението на тракийските българи отговаря на всички условия да бъде определено като геноцид, подобно на арменския геноцид.


Арменският геноцид е признат от Европейския парламент и от много страни в света, между тях Канада, Австралия, Франция, Германия, Белгия, Ватикана, Швеция, Австрия, Нидерландия, Швейцария, в Шотландия, Северна Ирландия и Уелс, Русия и и с резолюция от 13 декември 2019 г. на двете камари на американския Конгрес, както и от 42 от петдесетте американски щата. На 24 май 2021г. сам президентът на САЩ Джо Байдън определи като геноцид масовите убийства на арменците в Османската империя от началото на 20 век.

Арменският геноцид не е признат от Турция, според която арменците са били просто жертва по време на "гражданска война", при която са загинали и турци. Но и в самата Турция се чуват гласове, които признават арменския геноцид. В Турция лауреатът на Нобелова награда за литература, писателят Орхан Памук заяви през 2005г.: „Никой не смее да го каже, но аз го казвам – турците са избили 1 000 000 арменци". Заради което е арестуван и едва отървава затвора.

Арменският геноцид е признат и от съседна Гърция, която за разлика от България не се притеснява, че приемането на историческата истина ще развали отношенията й с Турция. Ала геноцидът против арменците ще остава непризнат от България, докато не бъде наречен някой ден от Народното събрание с истинското му име.

ВАЖНО!!!!

Редакцията на Поглед.инфо и ПогледТВ

чрез Клубовете „Приятели на Поглед.инфо“

информира, че организира по предварителна заявка срещи-дискусии в съответните градове по актуални вътрешнополитически и геополитически теми с

доц. Валентин Вацев , Боян Чуков, проф. Нако Стефанов, проф. Людмил Георгиев и други наши автори и с екипа на редакцията.

Заявки изпращайте на email: pogledreporter@abv.bg

Заявки освен от самите клубове могат да постъпват и от отделни читатели на Поглед.инфо и зрители на ПогледТВ.

Колкото повече индивидуални заявки има от един град, толкова вероятността срещата в съответния град да се състои по-рано е по-голяма.

От редакцията на Поглед.инфо и ПогледТВ