/Поглед.инфо/ В края на 20 век американският антрополог Оуен Лавджой предполага, че повратната точка в човешката еволюция е преходът към моногамия. Силните партньорства буквално поставят човек на два крака и му дават разум. Тази хипотеза получава все повече потвърждения.
Полевките показват чудеса на вярност
Лоялността към един партньор е доста рядко явление в животинския свят. Сред бозайниците само пет процента от видовете са моногамни. Едно забележително изключение, освен хората, са жълтокоремните полевки. Те образуват силни двойки, създават семейни гнезда и се грижат заедно за потомството си.
Тези малки гризачи помагат на учените да изследват хормоналните механизми на любовта, които се основават на системата за възнаграждение. Само два хормона, окситоцин и вазопресин, мощно контролират социалното поведение на бозайниците.
Моногамията се състои от три етапа: ухажване, сдвояване и поддържане на дългосрочна привързаност. В скорошно проучване учени от Съединените щати идентифицираха 68 области в мозъка на жълтокоремните полевки, които участват в тези процеси. Нещо повече, то е еднакво и при двата пола, противно на разпространеното преди това схващане.
Само половин час след срещата индивидите вече се съвкупляват, а ден по-късно имат любов за цял живот. И двата мозъка реагират еднакво силно на еякулацията на самеца, засилвайки привързаността.
"Предполагаме, че оргазмът при полевки насърчава формирането на дългосрочни взаимоотношения. Това най-вероятно е вярно за хората", коментира водещият автор на изследването, професор Стивън Фелпс, пред пресслужбата на Тексаския университет в Остин.
Малко статистики
Антрополозите не са склонни да смятат хората за изключително моногамни. Почти 85 процента от хората одобряват полигамията под една или друга форма. През целия живот на човек, като правило, човек сменя партньора си повече от веднъж и в лесно кривва в брака. Такива данни дават американски учени в обзора „Моногамни ли сме?“
Учените отбелязват изключителното разнообразие на любовните отношения между хората: моногамия, полигамия, полиандрия, временни партньорства, многобройни форми на брак и семейства. Но има една невероятна характеристика - способността да създавате дългосрочни любовни връзки. Освен това в повечето случаи мъжът може да бъде сигурен, че детето, родено в семейството, е негово. Само два процента от бащите отглеждат деца, различни от своите. За сравнение: сред птиците има около двадесет.
Колко вкусна храна ни направи лоялни и пристрастени
През 80-те години на миналия век американският антрополог Оуен Лавджой, известен с изследването си на останките на австралопитека Луси, предполага, че моногамията е допринесла за появата на хората. По-късно, използвайки нови данни за Ardipithecus, друга преходна форма от древните маймуни към нашите предци, той развива теория за еволюцията на хоминидите.
Преди човекът да стане прав, да развие голям мозък и да изобрети първите инструменти, твърди Лавджой, той се е научил да бъде грижовен родител и верен партньор. Това е предшествано от търсене на нова хранителна стратегия в променящите се условия на околната среда. Започна селекцията на по-малко агресивни индивиди, способни на социални контакти, и се появи необходимостта от стабилно семейство.
Сред нашите близки роднини - шимпанзетата и горилите - мъжките са много по-масивни от женските, с по-развити зъби и много по-агресивни. Учените наричат това полов диморфизъм. При хората тези разлики не са толкова изразени. Мъжете са само с 15 процента по-големи, не могат да се похвалят с големи зъби или тестиси и имат лесен и приятелски характер. Жените от своя страна не демонстрират готовност за чифтосване. Учените наричат това скрита овулация.
В новата работа Лавджой и колеги показаха, че диета с високо съдържание на мазнини насища nucleus accumbens, ключов регион на мозъка, свързан със социалността, с невропептид Y и допамин. В резултат на това естественият подбор, който се движи към развитието на системата за възнаграждение в мозъка, ни изиграва жестока шега. Ставаме по-умни, по-социални, но склонни към пристрастяване към вкусни мазни храни. Това е една от причините за епидемията от затлъстяване в света.
Хората са като вълци
Друг подходящ модел за изучаване на моногамията е предложен от Кристофър Козанс от Университета на Мери Вашингтон. Това са вълците.
Те имат подобни поведенчески черти, защото са били принудени да оцеляват в същата екологична ниша като хората през последните хиляди години. И двата вида преследват плячка през открити равнини, използвайки главно краката и зрението си. Животът в група от себеподобните им позволява да убиват животни, много по-големи от тях. „Хората са вълци, които ловуват слонове и китове“, пише ученият.
Вълците остават в семейни глутници през цялата година, пресичайки пътища не само за чифтосване. Те ловуват заедно и се грижат за подрастващото поколение. Глутницата има социална йерархия, споделени церемонии и ястия. Тези поведенчески черти са разбираеми и полезни за хората, което очевидно е помогнало на нашите предци да ги опитомят, а не, да речем, шимпанзета или бонобо. Така, когато ловуват самури, народите от Южен Сибир разчитат на взаимното разбирателство на своите кучета (някога опитомени вълци).
Ученият намира много примери, че и при двата вида моногамията е възникнала като необходимост от продължително отглеждане на потомство. Това води до удвояване на невроните, отговорни за грижата, социализацията и комуникацията. Семейството се превръща в ключов етап в еволюцията на хората. Когато, благодарение на колективния лов, те започват да получават повече месо, те успяват да се преместят извън границите на Африка и да се разпространят по цялата земя в различни екологични условия.
Превод: В. Сергеев