/Поглед.инфо/ Азербайджанските войски постепенно променят настъпателната си тактика в Карабах. Вместо челно нападение срещу ключови укрепления, те се опитват да заобиколят - и това вече им носи известен успех. Цивилното население и ръководството на Карабах бягат от Степанакерт. Какви ключови позиции за Карабах са застрашени от азербайджанската армия сега?
Въпреки че през последните дни общата ситуация на фронта в Карабах и около него остава стабилна, има съобщения за опасно развитие на събитията в района на Шуши. Азербайджанската страна продължава да бъде активна както в северния сектор на фронта, така и в южния, където град Мартуни сега се превърна в основна цел. Но стратегическата цел беше и остава да се прекъсне доставките за Карабах от Армения през Лачин.
Азербайджански части продължават фронтални атаки по планинските позиции на арменци в посока Лачин и Мартуни, което води до големи загуби. Арменските войски в редица сектори показват героична съпротива, която до голяма степен спомогна за запазването на фронта по билото на планините. Като цяло интензивността на военните действия е намаляла и това се обяснява с екстремното изчерпване на ядрото на азербайджанската група, което напредва през последния месец.
Поделенията на азербайджанските специални сили "Яшма" и пехотата, които са проникнали в дефилето на Аветараноц, оказват натиск в общата посока към Шуши. Арменската страна настоява, че само отделни диверсионни и разузнавателни групи (DRG) са проникнали под Аветараноц, но изглежда азербайджанците все пак са успели да довлачат определено количество бронирани машини през планинския хребет.
Отначало те успяха да поставят под контрол пътя, който върви от Армения за Карабах през Лачин. И това е основната линия за доставка на НКР. След това Степанакерт и Ереван официално обявиха, че движението на цивилни през коридора на Лачин е затворено „в някои райони“.
Но това е истински планински път, на места виещ се, затова и затварянето му „на няколко участъка“ автоматично означава пълно припокриване. Там няма отклонения. В същото време трафикът от Армения до Лачин е отворен. Мотивацията за затваряне на пътя беше следната: текат дейности по унищожаване на вражески диверсионни групи.
И на 4 ноември азербайджанските части са могли физически да заемат малка част от този път югозападно от Шуши отвъд планината, просто заобикаляйки тази планина от другата страна. Това е много просто решение, алтернатива на неуспешното фронтално нападение над самия Лачин. Сега доброволци от Армения и дори консолидиран отряд от местни кюрди са хвърлени в отбраната на Лачин (в Армения това селище се нарича Бердзор).
Арменски източници съобщават и за отпушването на пътя и унищожаването на азербайджанския спецназ ДРГ „Яшма” край село Тагавард в дефилето Аветараноц, по време на което са убити 20 от специалните части от отряд от 22 души. Двама от тях са били освободени за назидание. Баку опровергава всичко.
Трябва да се каже, че населението на Лачин сега се състои от силно мотивирани заселници от Армения, от райони, засегнати от земетресението през 1988 г., и разнородни политически активисти със семейства, пуснали корени там от 1992 г. насам. Тези хора няма да отстъпят. Но според някои източници до 70% от цивилното население е напуснало Степанакерт. Неотдавнашният ракетен удар по родилния дом в Степанакерт добави масло в огъня.
Магистралата Горис - Лачин - Шуши - Степанакерт не е само критична позиция. Припокриването му от Азербайджан е въпрос на физическото оцеляване на Карабах (както казват в Ереван, „екзистенциална заплаха“). И ако първоначалният стратегически план на Азербайджан не е успял и не е било възможно да блокира пътя с един удар, сега южната групировка на азербайджанската армия се опитва да постигне тази цел с други оперативни и тактически методи.
От друга страна, дори ако азербайджанската страна успя да заеме част от маршрута край Шуши отвъд планината, почти невъзможно е да се задържи тази позиция поради предимството на арменците в този сектор в пехотата и техниката. Показателно е, че азербайджанците се опитват да достигнат пътя предимно през нощта, когато имат техническо предимство. Но все още не е ясно колко азербайджанска пехота и техника са успели да преминат билото.
Освен това Баку има почти пълно въздушно превъзходство на своя страна. Арменската противовъздушна отбрана на района Шуши-Степанакерт беше унищожена (макар че това не беше достатъчно, предвид степента на заплаха). Проблемът може да бъде решен само чрез преразпределяне на радар за ранно откриване от територията на Армения, но Ереван не смее да направи това, страхувайки се от излагането на собствената противовъздушна отбрана на Армения.
Президентът на НКР Араик Арутюнян посети Шуши, където броят на разрушенията непрекъснато се увеличава, както в Лачин, главно в резултат на въздушни удари и реактивни снаряди. Но като цяло правителството и администрацията на Нагорни Карабах се преместиха в Ереван. Там се намира и новият командир на войските на НКР. Потвърдена е информация за смъртта на заместник-командващия армията на Карабах Артур Саркисян. Докладите на азербайджанската страна за смъртта на президента на НКР Арутюнян обаче се оказаха фалшиви, което поставя под въпрос цялата информация, идваща от Баку.
За първи път по време на войната започват да пристигат разбираеми видео материали от арменска страна, потвърждаващи хода на събитията в дефилето Аветараноц. Както изведнъж се оказа, арменците физически нямат достатъчно БЛА и дори видеокамери, за да участват наравно с Баку в информационната война. Това е удивителна небрежност, умножена по самоувереността.
Командването на отбраната на НКР вече напълно премина към арменските военни и се изпълнява от Ереван. Например, защитата на Шуши сега се командва от бившия министър на отбраната на Армения, известния генерал-полковник Сейран Оханян, местен жител, все още съветски офицер и герой от войната от 1988-1994 г. Генерал Оханян загуби крака си през 1992 г. в района на Мардакерт, но сега е в Шуша. Ръководителят на НКР едновременно прочисти обкръжението си, като демонстративно уволни служителите, успели да избегнат мобилизацията, включително неговия помощник, двама заместник-генерални прокурори и член на избирателната комисия.
Всичко това пряко засяга политическата ситуация в Армения. В същото време руските полеви лагери от базата в Гюмри и руските гранични отряди са разположени на арменската граница от почти седмица. Те нямат тежко оборудване, това е чиста демонстрация на знаме, но самото събитие е значимо.
Оперативно-тактическата обстановка за арменската страна остава много напрегната именно заради ситуацията край Шуши и в дефилето Аветараноц. Но точно в този район е напълно възможно напредналите азербайджански части да бъдат обкръжени поради изолацията на това дере и наличието на центрове на арменска съпротива в тила на настъпващите сили на Баку. Освен това ситуацията в близост до град Мартуни представлява заплаха за арменската страна, тъй като нейната загуба на теория може да събори фланга на отбраната в планинската зона.
Досега остава впечатлението, че арменското командване действа твърде ситуативно. Ако са имали някакъв план за отбрана, то в момента той се е изчерпал напълно поради загубата на „обезопасителния пояс“ и те трябва да измислят тактика на отбрана на Лачин, Шуши и Мартуни в движение. Ако целта беше да се смила ядрото на напредващата група на Азербайджан, то тя беше частично успешна. Но какво да се прави след това не е ясно.
Азербайджанската страна е в подобна ситуация. Темповете на напредване бяха осуетени, настъплението беше спряно, въпреки че бяха постигнати сериозни оперативни успехи, които промениха цялата политическа ситуация в региона. Но по-нататъшното развитие на успеха или дори простото поддържане на военните действия изисква някаква радикална промяна в подхода. Събитията в дефилето просто демонстрират опит за промяна на тактиката на азербайджанската групировка - не да щурмува челно отбраната и ключовите позиции на Карабах, а да се опита да ги заобиколи от незащитени флангове.